Семейството формира първите представи на човека за света. То играе много важна роля в оцеляването и развитието на децата. Можем да определим два вида семейства:
1.Основни семейства – родители и техните деца.
2.Разширени семейства – родители, баба, дядо и близки роднини.
а/Пълни семейства – родители деца.
б/непълни семейства – единият от родителите не живее със семейството.
Хората познават два вида семейна среда.
– Здравословна – духовно сплотени, цари разбирателство, подкрепа и обич.
– Конфликтогенна семейна среда – постоянни конфликти, трудно преодоляване на ситуации в живота, физическо и психическо насилие и недоверие.
Всяко семейство на определен етап преживява кризи, това са нормални преходи в живота ни. Отделно всеки член на семейството изживява своята личностна криза на някакъв етап от живота си. Всяко семейство реагира по 
различен начин при преодоляване на криза. Ако не може да се преодолее кризата, семейството се разпада. През цялото детство в основата на сигурността на детето са неговите родители. Ако детето не придобие самоувереност в поведението си в този период, като възрастен, ще изживее живота си в подсъзнателно търсене на родители в лицата на околните и партньора си. Поведението на родителите и техните личностни качества са определящи за психиката на децата като пораснат. Ще се спрем на няколко типа майки и бащи.
Тревожна майка – Постоянно е ангажирана с децата: храна, хигиена, игра. Тя не оставя никаква свобода на действията и решенията им. Порасналите деца развиват агресия и бунтарство сред приятелите си.
Майка, която отглежда децата си по книга- Полезната според нея храна. Полезният спорт според нея. Тя не се интересува дали детето ѝ иска това. В по-късен етап порасналият индивид е лишен от способността да взема сам решения.
Жертвоготовната майка – тя върши всичко заради децата си, пренебрегва себе си и постоянно ги обгрижва. Когато пораснат им натяква каква жертва е направила за тях. Децата израснали при такава майка трудно създават успешни партньорски връзки.
Майката кукла – любовта на майката е насочена към децата само докато са малки. На по-късен етап тя не ги разбира и не може да намери правилно отношение към тях. За това в тийнейджърските години тези деца са под влияние на групи с насочени противообществени прояви.
Отчуждената майка – тя не показва на децата си обичта си. Спестява си любовта им към тях с цел да не се разглезват. Изгражда живот по правила. Децата стават подтиснати и затворени с ниско самочуствие.
Ревнивата майка – тя счита, че обичта към децата ѝ и дава право да решава всичко вместо тях. Децата остават напълно зависими от нея през целия ѝ живот.
Прекалените грижи към децата са толкова вредни, колкото и липсата на грижи. Няма идеална майка. Важно е да даряваме обичта си и да бъдем последователни в изискванията си.
Бащината любов, дава сигурност и увереност, тя е в основата на формирането на самооценката на детето.
Типове бащи:
Търпелив – този тип бащи обичат да си играят с децата, обръщат им внимание, но не вземат никакво отношение по-възпитанието им. Те дори не изказват мнение във връзка с поведението на децата им. Когато пораснат децата започват да търсят своя лидер в живота си.
Упорития баща -Той смята, че е редно децата да учат и усвоят нещо отколкото да играят, затова за него най-важни са постиженията им. Животът им се превръща в страх да не разочароват баща си.
Диктатор – Отглежда децата си като войници. Настоява постоянно за стриктност. Това води до агресия в по-късния етап на порасналите деца и привидно послушание, но със скрит вътрешен гняв.
Семейната среда оставя своя отпечатък върху психиката на детето. Разногласията между родителите не трябва да се решават пред тях. При свръхизисквания от страна на родителите, детето страда от унижението и страха, предизвикан от чувството, че няма да се справи.
Любовта на родителите трябва да е придружена с ясни, точни правила и изисквания, които да се отстояват последователно. Много е важно по-какъв начин говорим с децата. Всяка казана дума може да остави неизлечима следа и травма. И запомнете, че поощряването е много по-силно оръжие от критиката.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
