Ефект на Дънинг-Крюгер в телевизионно шоу

През 1999 г. Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) от Катедра по психология, Cornell University, Ithaca, New York публикуват статия, озаглавена „Необразовани и незнаещи за това: как неспособността за оценка на собствената некомпетентност води до надценяване“ (1). В статията авторите описват мисловно (когнитивно) изкривяване, сега известно като ефект на Дънинг-Крюгер: необразованите и неквалифицираните са склонни да надценяват своите способности, идеи и намерения – и искрено вярват в тях, а не на знаещите и можещите, на експертите в дадена област. Това всъщност е „илюзорно превъзходство“ (illusory superiority) на некомпетентните хора. В което могат да повярват и много, например, 700 хиляди граждани на някоя страна. И така ефект на Дънинг-Крюгер може да причини щети в културата и политиката на тази страна.
“Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание. Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.” – установяват Дънинг и Крюгер.
Векове преди тях Сократ е казвал: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най голямото незнание.“ Модифицирано, това звучи така: „Да не можеш, а да мислиш, че можеш, е най голямото неможене.“ Лао Дзъ отдавна е имал мнение по тези проблеми, като е казвал „Знаещият не е всезнаещ, всезнаещият не е знаещ.“
Съчетаването на ефекта на Дънинг-Крюгер с арогантно поведение води до бедствения социополитически феномен: Тези, които сричат, лъжат и крадат, искат да управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика. Това е най-тревожният проблем на прехода „диктатура – демокрация“. И на предизборната пропаганда за президент и за референдум. Ефектът се амплифицира, когато това става и в едно телевизионно шоу.Тогава Йохан Волфганг Гьоте написа: „Няма нищо по-опасно от действеното невежество.”
1.    Kruger J, Dunning D. Unskilled and unaware of it: How difficulties in recognizing one’s own incompetence lead to inflated self-assessments.Journal of Personality and Social Psychology 1999; 77:1121-1134.

Д-р Георги Чалдъков
в. „България СЕГА“