Пребихме китариста на Енрике и оплюхме Поли

Честито, България! Дълго време измина от как със зъби и нокти се борим и се опитваме да си проправим път до челните позиции в Евровизия. Изпращахме и посрещахме всички наши музикални войни със скандали, по едно време направо се отказахме от участие, а после се върнахме отново, само за да продължим да роптаем… Винаги се намира срещу какво!
Днес най-после завоювахме четвъртото място, бетонирахме го! Обаче и това не мина само с радости и прегръдки. Изпращайки Поли Генова за втори път на конкурса, да се бори мъжката срещу останалите претенденти, ние си я оплюхме – ей така, за всеки случай. Първо я нарекохме „връзкарка“, чудехме се как медиите тихомълком ни я пробутват от всякъде – то не бяха новини, реклами, пиар акции, че накрая и в предаването „Като две капки вода“ я позиционираха. После се питахме с какъв акъл я намърдаха да представя родината ни повторно, та нали веднъж се провали!? Сигурно ще да е на инат. А когато някой ни зададе въпроса с какво стана известна, след минута размисъл отговаряме – С напъни цял живот да ни представя на Евровизията. А, да! Вярно, че беше и в някаква детска групичка…
И след като си я изпратихме по живо, по здраво за Швеция, със съмнението, че май само на безплатни екскурзиики я пускаме (то Дюселдорф, то Стокхолм), зачакахме да видим как ще ни представи.


По едно време я мернахме на телевизионния екран и я почнахме още преди да хване първата нота. Косата ѝ ужасна – нито бръсната глава като Шинейд О’Конър, нито дълги букли като Спиърс или Агилера. Какво е това? По принцип, когато човек се колебае, не избира и двете, все пак. Мани, мани… Тоалетът – ужасен! Тези светлоотразители от КАТ ли ги е отмъкнала? Какво иска да докара, интергалактическа гейша-войн? А, сега и пропя? Да бе, тя за това беше отишла. Ама пищи ли, вие ли? Тази песен от къде я измислиха? То текстът като косата – хем английски, хем български се чува. Пак срам! Хората как ще гласуват за нас, като ще вземат да си помислят, че не е знаела как се превежда припева на английски, затова хайде за по-лесно на нашенски!?

Да обаче Поли мина напред към финала. Тогава се порадвахме, попразнувахме, но скромно. Скептицизмът все още не ни бе напуснал. Изпитвахме съмнения, че ще мине успехът на Елица и Стунджи от преди години, затова се подготвихме за саморазправа.
И докато чакахме 14-ти, за да разберем къде ще се класира Генова, отрепетирахме посрещането ѝ, в случай че се провали… На 13-ти вечерта анонимни лица пребиха Шон Хурвиц – китаристът на Енрике Иглесиас, дошъл у нас за концерта на следващата вечер в „Арена Амеец“. Вероятно гневът на хората, заради предишния концерт на Иглесиас несправедливо е застигнал китариста му. Все пак да закъснееш за собствения си концерт при пълна зала, да се появиш с водка в ръка, пиян, надрусан и абсолютно неадекватен и въпреки всичко да напълниш залата повторно, може да се сравни само с това да свалиш правителството си, за да го преизбереш два месеца по-късно. А ние оттогава си взехме урок! Затова сплашихме групата на Енрике, да си знае. И Поли да знае, че на българинът му писна да бъде балък! Да внимава и тя как ще ни защити честта с микрофон в ръка.

На 14-ти вечерта вече официално бяхме четвърти! ЧЕТВЪРТИ! Минути по-късно в медията гърмяха заглавия от рода на „Историческо представяне на България в Евровизия“, „Поли завоюва заветното четвърто място“, „Най-доброто ни постижение до сега!“ и т.н. Браво, Поли! Ела си да те разцелуваме, да ти направим и статуя пред президентството и да ти връчим почетния ключ от София и сърцата си! Ама радостта ни пак трая пет минути… На екран мернахме Филип Киркоров да се спотайва и почнахме пак – ех, тая връзкарка пак се уреди от 12-то, на 7-мо, та накрая на 4-то място. Това не случайно, Киркоров я бута! От друга страна пък, защо не я метна на първото място? Ами така то… И Филип е безсилен, след като няма кой да гласува за нас заради тази смешна песен и ужасен текст, и това грачене, и този нелеп тоалет, и коса, и грим, и опит за танц… Що не пуснаха Галена с някое парче, в което да думкат тъпани, да свирят гайди, да дрънкат гъдулки? Нещо по-така, по-нашенско. Ама не! При нас само половинчати работи се вършат… Помислихме, умувахме и накрая решихме! Ще изпратим бон-бонката за трети път на Евровизия, ама след година-две, обаче преди това ще я венчаем за транссексуална жена от Сирия, за да сме сигурни, че ще вземе първото място! Точно така, ще им разкажем играта на тези европейци!
Теглейки чертата и оставяйки ироничния хумор настрана, стигаме до два извода. Първият е, че независимо кой, как и с каква песен ни е представял на музикалния конкурс, факт е, че за България днес се говори. Името на родината ни е в устата на хора от различни националности, които дори гласуваха за победата на песента ни. До сега не сме подкрепяли единно онзи, когото сме изпратили. Представящите ни музиканти са тръгвали за форума разкритикувани, освиркани и оглозгани, докато в другите държави изпращат певците си носейки ги на ръце. Евровизия си остава геополитически конкурс, в който музиката, аранжимента и пеенето са скрити на заден план. Това се опитаха да ни кажат и всички останали наши участници, които се завърнаха през годините от него. Ние така и не ги чухме, защото бяхме заети да хулим, обиждаме и да ги набеждаваме, че се оправдават. Не ми вярвате? Помислете и честно кажете, дали украинската песен тази година беше действително най-добрата от всички представени в началото? Нима публиката не преподава уроци, като случая с Кончита Вурст, а сега и с Джамала? Особено сега, след като дори изпълнителката си призна, че песента ѝ е провокация към Русия, а цяла Европа пуска петиции за преразглеждане на резултата. Трябва просто да бъдем доволни, че стигнахме до тук – до мястото, което никога не сме заемали преди.
Втория и по-тъжен извод е, че освен за успехът ни, хората говорят и за животинското ни отношение към китариста Шон Хурвиц, който противно на всички очаквания не мисли за мъст. Хурвиц няма да подава жалба за нападението и въпреки изживяното определя хората в България като гостоприемни и топли, а страната намира за страхотна. Не трябва ли да се поучим от този жест, от тази чиста форма на човешка доброта? С едно изречение китаристът на Иглесиас каза по-хубави неща за хора наранили го, от колкото ние за непознати, които само гледаме от телевизионния екран. Ето как една добра дума може да засрами повече от двеста клевети. Дано вземем пример. Дано се научим!

Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“