Някога лекарската професия беше хуманна, пръв приоритет на докторите беше човешкия живот и разболееш ли се, знаеш че отивайки в болницата, хората които работят там ще сторят всичко, за да ти помогнат. Доста време обаче изтече от „Доктор Куин лечителката“ и „Спешно отделение” насам… Нещата се промениха и днес вече изпитваш страх само при мисълта, че трябва да прекрачиш прага на която и да е клиника в България. Изправен пред входа на болницата знаеш, че ужасът започва точно там, задействан от нещо малко, нещо незначително дори.
Преди време мои приятел ми се оплака от поведението на здравните работници в САЩ – държали се хладно спрямо пациентите си, не било като в България. За жалост той очевидно имаше спомен от онези отминали времена в държавата ни, когато грижите все още бяха на високо ниво и лекуващият се ръководеше от безкористни мотиви и непоточна загриженост за болния. Приятелят ми дори не подозираше, че нещата тук коренно са се променили и медиците отдавна не са онова, което бяха.
За жалост го разбрахме по трудния начин – всеки трябваше да го изпита на собствен гръб, да понесе разочарования или тежки загуби. Така научихме няколко важни урока, като например, че с живота на човек се търгува, което води до втория извод, че в очите на здравния работник пациентът не е нищо повече от развързана кесия с жълтици. Днес всяко отваряне на врата ти струва пари. Докторът има цена, медицинската сестра също, дори санитарят не е безплатен – да не говорим, че той е на смени и докато си е вкъщи, се налага да се разделиш с още малко финикийски знаци за втората смяна. Оказва се, че се налага да плащаш под масата, за да получиш някакво внимание, малко по-различно от онова към уличните кучета. Имаш здравни осигуровки (?), това нищо не означава… Хората, които разчитат само на тях, често биват забравяни в ъгъла на стаята да се превиват и стенат от болка на някое легло с мръсни чаршафи, оставени на Божията милост. И в локва кръв да лежат, никой няма да им обърне внимание, защото персоналът се е научил непоколебимо да игнорира онези, на които им е „досвидяло“ да наброят няколко банкноти, те се приемат като част от интериора или пълнеж на фона, също като масовката във филмите.
Сумата, с която се прощаваш, разбира се покрива единствено и само кратките минути, в които медиците са дошли до леглото ти да проверят дали все още дишаш. Тя не включва дните, в които си заел леглото, буламачите… пардон – храната, както и чудотворните лекарства с цена колкото скромна екскурзия до Луната. Ако все още не знаете, нека ви кажа, че болница е дума право пропорционална на хотел, или иначе казано, престоят ти се таксува отделно от всичко останало. Ако си настанен в някоя по-спретната клиника, където в ъглите по тавана няма паяци майсторящи своите мрежи и неопетненото реноме на здравното заведение е купено (защото и това се случва неведъж), тогава накрая може да ти връчат и документи за дарение, което правиш абсолютно „доброволно“ и „по твое решение и преценка“ в полза на клиниката. Честито! Предполагам, че кредитните компании скоро ще предлагат заем „Лекарски услуги и болничен престой +“, ако разбира се, някои по-изхитрили се вече не са го включили в рекламната си брошура като ТОП предложение, с нисък процент на олихвяване.
Да ви кажа честно, ставал съм свидетел на всякакви абсурдни ситуации касаещи заплащане на медицински работници. Като например виждал съм как лекар от Спешна помощ отказва да слезе от извиканата линейка и да прегледа човек, който в последствие се оказа че претърпява инфаркт, докато не му се плати. В такива случаи, ако не се извади кеш на секундата, слиза шофьорът на линейката и започва да разпитва болния за симптомите, като той (шофьорът!) поставя някаква приблизителна диагноза и преценява дали трябва незабавно да тръгнат към спешното отделение. Не ви се вярва? И аз никога не съм предполагал, че е възможно, но уви. Стигнахме до там, че ако не се „бръкнем“ трябва да разчитаме повече на човекът въртящ кормилото, от колкото на онзи учил медицина. Но какво всъщност очаквам от хора, които освен топли благодарности, разпалени похвали и банкноти чакат и почерпка? Замисляли ли сте се как само в България съществува неписаното правило, че ако лекар помогне някому, е нужно роднините на излекувания да го засипят с кутии шоколадови бонбони и бутилки уиски? В чужбина, ако се появиш с лакомства и алкохол в кабинета на доктора, той ще погледне на това като обида и ще те изгони, защото приема работата си за дълг и е посветил живота си на благополучието на другите. В родна България лекарят ще се засегне единствено от факта, че са ти досвидели няколко лева за бонбони „Lindor” и си имал безочието да му занесеш „Сезони”. Уискито няма да го коментирам, то е ясно че по-скъпата марка означава по-голяма благодарност и признание.
Питал съм доктор как е възможно да си играят така със съдбите на хората, та нали са полагали Хипократова клетва за етика и че от онзи момент приоритет е спасяването на някого. Тогава той почти ми се изсмя в лицето и ми заяви, че те не повтаряли думите от клетвата, само ги слушали докато им ги четат… Ето на какви хора се доверяваме в България, на прости слушатели, по сърца студени колкото кубче лед. После се питаме защо някои хора предпочитат да търсят услугите на специалисти в други държави и защо им се доверяват повече от колкото на родните експерти.
Алчността за пари не единствения минус на българския здравен работник. Напоследък зачестиха случаите на лекарската некадърност и немарливост. Понякога диагнози се поставят на произволен принцип – бъркаш в купата и каквото е на късмет, друг път обаче умишлено се определя различно заболяване – например имаш настинка, но пишат, че си болен от бронхопневмония, за да може да усвоят парите по клиничните пътеки, което е поредната хитрост, за която ти тънеш в невежество. Но в такъв момент лекарите поне са наясно какво реално му има на пациента. Лошото настъпва, когато лекуващият и представа си няма за състоянието на болния и започне да разиграва „Риск печели, риск губи“, ако изобщо прояви интерес, разбира се. Много хора са ми споделяли как отиват на преглед в болницата със силни болки, но медиците ги връщат обратно по домовете им с думите: Нищо ви няма! Малко почивка и ще бъдете като нов.
Чуете ли тези думи, веднага трябва да ви светне предупредителната лампичка, че може ВСИЧКО да ви има. Момиче, което познавам отиде на преглед с нечовешки болки ниско в корема, при което лекарите ѝ казаха именно думите споменати по-горе, придружени с предписано “Спазмалгон“-че. Болките не преминаха и тя отиде при други специалисти в различен град. Оказа се, че има силно възпаление на апандисита, който толкова се е подул, че чак се изместил. Наложи се спешна операция. Това обаче е друг повод за бране на страх.
Виждате ли, рутинните операции са нещото, което в нашенските болници най-често се бърка. Не един или два подобни случаи помни българската медицинска история. С голяма болка слушам за хората, отишли си от тази земя след операции считащи се за незначителни, които уж се провеждат всеки ден и лекарят може да ги изпълни със затворени очи, докато в същия момент решава кръстословица. Небрежността и невежеството, с което подхождат е повече от плашещо! Знаете ли, че много хора считат за нормален фактът, че човек може да почине след операция на счупен крак? О, да и това се случва, при това точно от небрежност, защото някои лекари забравят факта, че след операция трябва да се поставят инжекции с „Фраксипарин“ за разреждане на кръвта. Да не говорим, че е напълно възможно да объркат нещо при самата операция, с което да усложнят и дори навредят на състоянието на пациента. Това никога няма да си го признаят и недай Боже, поради тяхна грешка човекът умре, не очаквайте помощ от друг лекар, понеже той автоматично ще защити колегата си, независимо дали го познава или не. Стигаме до по-силния кодекс и от Хипократовата клетва, който се спазва строго – Доктор на доктор око не вади. Ако беше иначе до сега да затворите щяха да гъмжат от мними и безочливи лекари с дълги присъди. За жалост, тук справедливостта си е затворила очите за постоянно. И макар това да е всеизвестно хората не само се принуждават да се обърнат към услугите им, но в последствие никой не си търси правата, защото кой има шанс срещу една тежка и добре смазана отвътре машина?! И благодарение на този омагьосан кръг, в който с тях не можем, но и без тях пак, неправдите и абсурдите се случват един през друг.
Например:
В елитните столични болници не се сформират пълни екипи през уикендите (чака се до понеделник), забравят се пособия в тялото на пациента по време на операция, за „помощ“ се скача върху стомаха на родилките, навикват и обиждат пациенти, често отсъстват – по празнично време се заключват в кабинетите и „поливат“ повода, играят на криеница из болничните коридори (факт!) или просто спят окрили се някъде в здравното заведение, бъркат диагнози и лекарства, лекуват здрави хора, нехаят за реално болните и крадат (нагло и на поразия).
Това са само една съвсем малка част от нещата, които съм виждал със собствените си очи или са ми споделяли вътрешни хора.
Не твърдя, че всички доктори са еднакви, знам че има истински професионалисти в държавата ни, но за съжаление те са единици. Масово лекарите са просто карикатури на своята професия, търсещи изгода за подхранване на охолния си начин на живот. Като че ли има три основни начина да натрупаш несметно имане в страната ни – да удариш джакпота от държавната лотария, да станеш лекар или да притежаваш аптека, в която срещу изгоден процент докторите пращат пациентите да си купят медикаменти за лечение.
Вие познавате ли беден човечец завършил медицина и станал лекар? На мен и един не ми идва на ум…
Цялата история е жалка, тъжна и болезнена, защото е реалност. Всичко описано се случва и ще продължава, понеже вече му изпуснахме края. А някога наистина се гледаше на тази професия, на тези хора с уважение и признателност за хуманността и усилията, които полагаха. Днес не. Сега ни е страх дори и от привидно приветливата усмивка, с която ни поздравяват посрещайки ни в кабинета си. Ако и нея не са загубили вече…
Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“
