Вярата в Бог и еволюцията

Милиони хора вярват в Бога, но оправдано ли e това?  Казват, че това е въпрос на религиозни убеждения. Най-популярния теологичен аргумент за това е този за Проекта. Може ли например, един часовник да се самосъздаде? Естествено – не. Напълно естествено е да се предположи съществуването на достатъчно интелигентен проектант, който да създаде толкова сложен и хитроумен инструмент. А Вселената около нас е невъобразимо по-сложна и според редица признаци тя има функция и цел. И по аналогия разсъждаваме, че щом часовника има интелигентен и разумен проектант, то същото важи и за света около нас. Теорията на Дарвин за естествения подбор твърдят, че живия свят около нас се е появил и създал такъв, какъвто е благодарение на поредица от мутации, които всъщност предизвикват незначителни промени в ДНК на организмите, без да обясняват задоволително липсата на преходни форми между различните видове. Възниква и въпроса как се е самосъздала толкова сложна биологична структура като ДНК? Въпреки огромния напредък на науката, все още е невъзможно от нежива материя да се създаде нещо макар и минимално, даващо признаци на живот. Многобройни са вече теориите за съществуването на високоорганизиран космически, вселенски разум, който диктува нашето и на Вселената съществуване. Можем да приемем, че от нарастващо количество факти, дори гениалния физик Стивън Хокинг вече допуска, че форма на  интелигентен разум стои зад създаването на Вселената. Той нарича този феномен „Божествен фактор” и смята, че именно той е в основата на сътворението на Вселената. Но, да оставим върху това да си блъскат главите учени и теолози.
Монотеистичните религии – юдаизма, християнството и исляма считат, че Бог притежава три основни характеристики –  всезнание, всемогъщество и висша доброта. Но възможно ли е да примирим съществуването Му с факта, че в света има толкова много страдание? Значи, природните катаклизми, глада, войните, болестите, дори и хемороидите ни са негово дело. Защо? След като е изключително доброжелателен, Той не би желал да страдаме. Тъй като е и Всезнаещ, Той ЗНАЕ, че ние страдаме. И тъй като е Всемогъщ, ако поиска може да предотврати страданията ни. Нещо повече, ако поиска може да създаде един много по-добър свят, който да обитаваме. Теистите, т.е вярващите са изразходвали много енергия в опити да се справят с тези досадни за тях дилеми. Ето и три от най-очевидните им методи за защита:
Божието наказание. Както любящите родители трябва понякога да накажат детето си, когато се провини, така и Бог ни наказва, когато прегрешим. Тогава защо Бог праща неизличими болести на малки деца? С какво те са се провинили пред Него? Може би за греховете на родителите им, както твърдят теистите. Може ли здравомислещ човек да приеме за морално приемлив съд над децата на грешниците и престъпниците?
Страданието ни прави добродетелни. Теистите твърдят, че страданията и трудностите които понасяме имат за цел да ни направят по-добри. Без да страдаме не бихме станали добродетелните хора, каквито Бог желае. Но защо не ни е направил добродетелни още от самото начало? Защо диктаторите и сатрапите, изтребващи стотици и хиляди хора живеят в разкош? Защо добри и мили хора боледуват от страшни болести, сполетели ги изненадващо? Трудно е да се разбере, как произволното и несправедливо разпределение на страданието ще ни направи по-добродетелни. Защитава се тезата, че това страдание е за наше добро и че „неведоми са пътищата Господни”…
Бог ни е направил свободни. Най-разпространения отговор на проблема породен от злото е, че страданието не е Божия, а наша грешка. Защото Бог ни е дарил със свободна воля – способността да избираме свободно как да действаме. Понякога действаме по начин, причиняващ страдание, когато например предизвикваме войни. Той би могъл да предотврати това, лишавайки ни от свободна воля. Но би станало още по-лошо, ако ни превърне в безволеви автомати, неспособни на свободно решение. Най-очебийния недостатък на тази защита на теизма е, че повечето страдания имат естествен произход. Земетресенията, наводненията, глада и болестите все пак не са предизвикани от нас. Ако има Бог, Той е причина за тях. Накратко, проблемът породен от злото е изключително сериозен за теистите. Защото той въоръжава опонентите им с твърде убедителни основания за липсата на Бог. Всъщност не е грешка да вярваме в Бог, а само че теизмът представлява далеч по-трудно удържима позиция, отколкото си представят мнозина.
Ново изследване сочи, че е възможно концепцията за религия да ни е заложена и причината за това е не коя да е, а еволюцията. Според професор Джонсън от Оксфордския университет страхът от Бог може да е помогнал за оцеляването и оформянето на човечеството, такова каквото е днес. Това би означавало, че религията е творение на еволюцията. Ако вярата в божественото наказание е толкова дълбоко внедрена в съзнанията ни, то това е заради еволюцията, пише в новата си книга „Бог те наблюдава“ проф. Доминик Джонсън (Dominic Johnson), който е експерт по еволюционна биология и международни отношения в Оксфордския университет. Според теорията чувството, че могъщо свръхестествено същество ни наблюдава може да е било причината хората да не се държат напълно егоистично. Джонсън смята, че вярата в божествено наказание е подпомогнала кооперирането между хората – една от ключовите черти на нашата еволюция, които са спомогнали за успеха на вида ни. По същата логика, Джонсън обяснява защо страхът от наказание е бил по-могъщ аспект в религията, отколкото любовта и алтруизма.
„Очакването на награда, или наказание заради поведението си определено е било предпочетено от еволюцията, защото подпомага оцеляването и възпроизвеждането. Това се отнася и за свръхестествените награди и наказания. Богобоязливите хора по-лесно биха се отказали да убият някого от обществото, което намалява броят на наказанията в истинския свят. Идеята, че добрите или лоши дела на някого ще бъдат наблюдавани, осъждани и награждавани от бог, съществува във всички световни религии, дори и в настоящите им форми”
На практика мнозинството от хората вярваме в един единен Бог, говорещ в различни исторически времена през устата на твърде различни в битността и делата си пророци. Техните учения ли са причина за нестихващите през вековете религиозни войни?
 
СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
за в. „България СЕГА?