На 7-ми януари Православната Църква отбелязва празничен ден на Йоан Кръстител или Ивановден. Той е наричан Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Св.Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бог да подготви пътя за идването на Христос. Като символ на пречистване от греховете, Йоан кръщавал покаелите се с вода от река Йордан.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената от предният ден вода. Определено къпането на Йордановден (6-ти януари) продължава и на Ивановден. Много е важно на този ден кумовете да „къпят” младоженците, които са сключили брак предната година. Това е особен обред за защита и благоденствие на младото семейство. На този ден младите ергени „къпят”момите които им харесват и именниците. Този обичаи води произхода си още в древността от Централна Азия и е запазен в автентичен вид в Поволожието след приемане на Исляма. На Ивановден кукерите обикалят в дружинки и гонят злото и негативността. Кукерският обичай е съхранен и до наши дни от тракийско време.
Трапезата на този ден е богата – включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, ребра със кисело зеле. Поличбата на този ден е, че ако има голям сняг, посевите няма да измръзнат и ще има добра реколта и достатъчно вода за лятната суша.
Българинът е мистичен човек и живее на мистично място. Много трайно са свързани нашите обреди с водата. Наричането на водата за късмет на Йордановден и изпита на Ивановден, пречиства духа ни така както никой друг не може да го стори. Наричането на водата е само наш обред и го няма в други народни обреди.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
