Appreciation & Respect. Благодарност и уважение, две думи които имат празник. Ние се движим и живеем в един свят, в който нищо не е сигурно и ако ти е трудно да познаеш правилният път, ако ти е трудно да различиш „майстора”от „учениците” – дай своята благодарност и уважение на този, който те води и здраво стиска десницата ти – родители, братя и сестри, съпрузи, деца, приятели.
Неразделна част от американската култура е празнуването на Денят на благодарността. Историческите факти довели до този, много обичан в днешно време, празник са доста интересни.
На 6-ти септември 1620 година, от пристанището в Плимут, Англия тръгва корабът Мейфлауър. На борда му били 120 човека, които имали идея да изградят нов Йерусалим в Америка и да придобият повече гражданска свобода в Новият Свят. Корабът акостирал на 11-ти декември близо до място наречено Плимутска скала в Америка. Първата колония на пилигримите не била на това място. Те били посрещнати от местното население много радушно. Запасили се с храна и вода и се отправили на юг. Пилигримите имали документи получени в Англия, които ги задължавали да се заселят в земите на Плимут, но те продължили своето плаване до нос Код (Cape Cod). Tам имало по-удобен пристан. С голяма радост били посрещнати от племената Уампаноаг и Патукстет , заселили се близо до нос Код. Поради собственият си избор те не били подготвени за зимата, която ги връхлетяла и така половината от заселниците измрели. През пролетта на 1621г. войните от индиянските племена на Самосет, Патукстетите показали на оцелелите как да садят царевица, тикви, жито, овес, фасул. Те им предали своите знания за лов и риболов в непознатият за преселниците свят. Губернаторът на Вирджиния, Уилиам Брадфорд, пожелал да отдаде благодарности на Бог и на местните индианци, които буквално запазили живота на общността. Между 21-ри септември и 9-ти ноември 1621г .бил отпразнуван фестивал на жътвата. На празника присъствали около деведесет индианци, начело с вожда на Уампаноагите – Масасоа, които донесли много храна -месо, риба, зеленчуци, боровинки, царевичен хляб, тиква и други неща. Това събитие започнало да се повтаря всяка година, докато дипломатическите отношения с индианците не се влошили. Минава почти половин век преди да се отбележи следващия Ден на благодарността. В град Чарлзтаун, Масачусетс, на 20 юни 1676г. губернаторският съвет обявил 29-ти юни – ден за отдаване на благодарност, за опазване на градовете им. В това време (каква ирония) колонизаторите неволно предали дребната шарка на индианците в Северна Америка. Местните племена нямали имунитет към това заболяване и така цели племена изчезнали от лицето на Земята.
През 1789 година президент Джордж Уошингтън обявил 26 ноември за национален Ден на Благодарността. Но много от щатите решили да празнуват по различно време. По идея на известната писателка Сара Хеил, президент Ейбрахам Линкълн, през 1863 година постановява, че националният празник за Деня на Благодарността ще бъде отбелязван ежегодно на последния Четвъртък от Ноември.
Този празник е един от най-обичаните в САЩ. Понякога той небрежно се споменава като „Turkey Day” (ден на пуйката), като традиция да се пече пуйка. По този начин хората отдават своята благодарност към историческите факти довели до този ден и до благословията към реколтата, която е вече прибрана. Хората в САЩ символично благодарят за нещата които човек има като цяло.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
http://www.facebook.com/bulgariasega
