Тероризмът произлиза от латинската дума „Terrete”, която в превод означава „плаша, карам да трепери”. За първи път по-разширено, като терминология, се използва от френския народен конвент през септември 1793 година и се обявява, че терорът е „дневния ред.” Водачът на Френската Революция Максимилиан Робеспиер заявява през 1794 година, че „терорът е нищо друго освен справедливост, бърза и сурова.” Думата тероризъм влиза в речниците на английски език през 1798година, със значението „систематична употреба на насилие, като политическа линия”. Тероризмът е метод внушаващ безпокойство, състоящ се от многократни насилствени действия и използван от тайни , полутайни групи или държави, по специфични, престъпни или политически причини, като човешките жертви се избират произволно (цели на случайността) или избирателно, като служат за послание. Терористите имат една цел – да манипулират публиката, превръщайки я в обект на терора. Комисия на ООН на 17 март 2005 година, описа тероризма, като: „всяко действие извършено с цел да причини смърт или да нанесе сериозни телесни поражения на граждани, или не воюващи лица, с цел заплашване на дадено население или правителство, или международна организация, като извърши или се въздаржи от извършването на каквито и да са действия.”
В момента моралът на тероризма е тотална форма на война и политика. Тестът за морал се състои в отговорността на жертвите за възникване на действията, които са предизвикали нападателите. Тероризмът е стратегия основана най-вече на психологическият натиск.
Много е важно в тези тежки за нас дни, да си обясним, защо се допуснаха терористични нападения в френската столица. На първо място са сериозните вътрешни и външни проблеми на Европа. Френските мюсюлмани живеят в страна, в която на държавно равнище и чрез медиите се прокрадва идеята за отказ от Бога, като значителна част от обществото и то представителите на елита, са се отказали от Християннската си вяра, от традиционното семейство и други „вечни европейски ценности”. Мюсюлманите трудно могат да изпитват уважение към хора, за които всичко е отрицателно, хора които ценят само кариерата и удоволствията. Френските мюсюлмани са чужденци в тази страна, но бяха допуснати от самите французи, като повечето от тях идваха от бившите им колонии. За да се справи Европа с хаоса на тероризма, трябва на ново да се обърне към развитие на националната си култура, възраждане на традиционните си ценности. Важно за Европа е ограничаването на миграцията. Никой не трябва да използва религията на хората, като щит за постигане на целите си – финикийските знаци.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
