Крайно време е да се променим!

Петък – 13-ти ноември, 2015

Това е дата, която е повод преди всичко за състрадание и помощ на жителите и гостите на един прекрасен европейски град, който много от нас са посетили, а други мечтаят да посетят.

Това е дата, която за много суеверни хора е фатална и опасна.

Това е дата, която, до известна степен, е съпоставима с това, което се случи на 11-ти семптемри 2001 година в Ню Йорк.

Това е дата, която е повод за всеки един от нас сериозно да се замисли.

Какви са причините за жестокото убийство на десетки мирни жители в Париж?

Какво означава това за всички нас, които не сме се намирали на мястото, на тази трагедия?

Какво може да се направи, за да се предотвратят подобни терористични действия?

Въпросите са много. И ние трябва да търсим техните отговори. 

Случилото се не е изолиран инцидент. Това е част от световен процес, който е започнал далеч преди 13-ти ноември 2015 година, при това не в Париж и не във Франция.

На тези, които по една или друга причина, предпочетат да наблюдават пасивно събитията в домашния си комфорт, разчитайки, че се намират далеч от Париж, искам да напомня една мисъл на Алберт Айнщайн, че “Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат зло, а от тези, които ги наблюдават без да вършат нищо по въпроса.”

Къде е фронтовата линия на борбата ни с ислямския радикализъм?

След това, което се случи в петък в Париж, отговорът е ясен – НАВСЯКЪДЕ.

Истината е, че подобни терористични действия могат да се случат в Чикаго, Ню Йорк, Лондон, София и т.н. Хората по целия свят изпитват страх и ужас при мисълта, че загиналите в Париж са били случайни жертви по време на гледане на рок концерт, вечеря в ресторант, гледане на футболен мач – все неща, които всеки един от нас прави в един или друг момент, без да подозира, че може да бъдат безмилостно растрелян с АК-47 или да бъде разчленен от бомби и гранати. Другата лоша новина е, че никой не може да защити жителите на един град от подобен тероризъм, нито полиция, нито която и да било друга институция. Всяка една демократична държава по света е уязвима.

Кой е врага?

Макар, че, според някои медии, Ислямска Държава са поели отговорност за терористичните актове в Париж, не може да се каже че те са единствения враг, срещу когото трябва да се борим. Те са само част от една опасна идеология*, чиите поклонници са разпръснати по цял свят. Подобни терористични атаки могат да бъдат извършени от един или няколко радикални ислямисти, без каквато и да е координация с Ислямска Държава, или която и да било терористична организация, понеже те служат преди всичко на една кауза, в която вярват.  В тяхното съзнание те изпълняват божествена мисия и са убедени, че след своята саможертва ще бъдат щедро възнаградени в рая. Те не считат себе си за лоши, а за „благородни рицари“. С други думи, проблемът, пред който сме изправени е свързан със съзнанието на тези хора.
Пример за друг сериозен, глобален проблем ( който има връзка и с ислямския екстремизъм) породен от човешкото съзнание е силната поляризация между супер богати и останалата част от населението. Като че ли навсякъде формулата вече е една и съща – 1% vs. 99%.  Тоест, 1 % от населението контролира и експлоатира останалите, владеейки всички направления на властта – изпълнителна, законодателна, съдебна и медии.

Как можем да спечелим борбата за по-добро човешко съзнание?

1. Първото и необходимо условие е да осъзнаем, че не трябва да сме пасивни наблюдатели.

2. Нужно е да положим усилия за подобряването на собственото си съзнание.

3. Неправилно е да си мислим, че само държавата може да реши проблемите и че от нас нищо не зависи. Вярно е точно обратното!Решаването на проблема зависи от всеки един от нас, без изключение.

4. Всеки трябва да предприеме всички възможни мерки зависещи от него самия за решаването на конкретния проблем:

Пример 1: (проблемът с ислямския радикализъм**):

Да бъде активен участник в дискусията по проблема, без да се страхува дали е политически коректен.

Да помага с каквото може на умерените ислямисти, които трябва да са в авангарда на борбата с радикалните ислямисти. В света има над 1 милиард мюсюлмани, като умерените са мнозинство, които не подкрепят терористичните актове в името на Аллах.

Да помогне с каквото може за образоването на ислямисти, които лесно могат да бъдат вербувани от радикални ислямисти, поради своята необразованост и примитивност.

Да анализа как Ислямска Държава и другите подобни организации  „продават“ своята идеология. С какво те печелят съзнанието на мюсюлманите, за да се предприемат съответните контра мерки.

Да прави каквото е по силите му, мюсюлманите около него да не се чувстват унизени, обидени или отритнати, защото тогава те лесно могат да бъдат привлечени от радикални ислямисти.

– Да анализира дали външната политика и военните действия на държавата, в която живее не са част от причините за радикализирането на мюсюлманите.

Там където по никакъв начин не може да бъде променено съзнанието на един радикален ислямист, да се вземат на индивидуално или колективно ниво всички възможни мерки за минимизирането на отрицателния ефект за обществото от неговата деструктивна дейност.

Да съобщава на съответните органи на властта съмнения за планирани екстремистки действия на религиозна основа или информация за личности, които са последователи на радикалния ислям.

Оставам на Вас да продължите списъка.
 

Пример 2: (проблемът с поляризацията – 1 % vs. 99 %):
 

Да бъде активен участник в дискусията по проблема, без да се страхува дали е политически коректен.

Да не гласува за политици, които се продават за пари на 1-ия %.

Да не гласува за съдии, които се продават за пари на 1-ия %.

Да игнорира медиите, които са собственост на 1-ия %.

Ако индивидът е политик, да не се продава за пари на 1-ия %.

Ако индивидът е журналист, да не се продава за пари на 1-ия %.

Ако индивидът е съдия, да не се продава за пари на 1-ия %.

Като цяло, 1-ият % контролира и експлоатира 99 % от населението главно чрез „купуване на хора“, които им помагат да осъществят целите си, а съшо така чрез насаждане на атмосфера на страх и разединение. Затова, всеки може да помогне в борбата против 1-ия % като: 

a/ не им се продаде

б/ не се страхува

в/ търси общото между него и останалите представители на 99-те %.

– Тъй като е наивно да се очаква подобрение на съзнанието на мнозинството от представителите на 1-ния %, всички останали трябва да предприемат индивидуални мерки и също така да участват в колективни действия, ако не за пълното, поне за частичното решаване на проблема с 1-ния %, който се основава главно на безгранична човешка алчност, на неработещи органи на държавната власт, чиято функция е да осъществяват контрол и баланс в системата.

– Оставам на Вас да продължите списъка.

Всички глобални проблеми не случайно се наричат ГЛОБАЛНИ:

 – Те касаят всички нас.

Те представляват сериозна опасност за всички.

За тяхното решение са нужни действията на всеки един от нас.

Живата материя в лицето на човешкия род има сериозен дефект – ниското ниво на съзнание на една достатъчно голяма група от хора, някои от които притежават абсолютната власт в своята държава. Непрестанният стремеж към акумулиране на огромни материални активи (които физически не могат да бъдат изконсумирани от трупащите ги и всички техни роднини до девето коляно) с цената на всичко, безпринципното „себепродаване“ в услуга на „психично болни хора“, за които единственото „щастие“ е контрол/експлоатация на масите и трупането на пари, фокусирането върху различията между хората, вместо върху общите между тях неща, пасивното наблюдаване отстрани (гледането не сеир) в момент на прояви на неадекватно човешко поведение, безразличието към хора изпаднали в беда (вместо състрадание и помощ), игнорирането на отрицателния ефект на човешката дейност върху Природата, липсата на гъвкавост и толерантност по отношение на хора с различна религия и мислене, пренебрегването на непреходни духовни и морални ценности, създаването на оръжия за масово унищожение (способни да изтребят не веднъж, а  десетки пъти всичко живо на тази планета) и разработването на планове за тяхното евентуално използване, са все прояви на ниско ниво на човешко съзнание.Ако приемем, че населението на цялата планета Земя е един жив организъм, борбата срещу хората с примитивно и неадекватно съзнание е сравнима с борбата на имунната система срещу бактерии, паразити и вируси. Знаем какво се получава, когато имунната система не успее да се справи с опасните интервенции. Така че залогът е достатъчно висок – оцеляването на човешката цивилизация. Съдбата на нашата цивилизация е в ръцете на всеки един от нас!

Крайно време е да се научим не как да прецакваме колкото се може по-голям брой хора, за да трупаме материални блага, а как да си помагаме един на друг (не само в случаи на бедствия); как да се разбираме, независимо от нашата етническа принадлежност или религия;  как да бъдем толерантни един към друг, независимо от нашите различия; как да ценим Природата и планетата, на която живеем; как да балансираме материалните с нематериалните духовни ценности; как сами да търсим решение на проблемите, а не да чакаме други хора или държавата да ги реши; как да бъдем активни в отстояването на своите интереси, вместо да сме пасивни наблюдатели; как да спрем да робуваме на нашето Его и да се стараем да бъдем в хармония със себе си и останалите.

Днес мислите и молитвите ни са за жителите и гостите на Париж!

Мир на праха на всички загинали по време на тези жестока трагедия!

              


Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“ 
Е-майл: [email protected]
http://www.facebook.com/svetlozar.momtchilov

Очакваме Вашите коментари по темата на емайл: [email protected] или във фейсбук страницата на вестника:  www.facebook.com/bulgariasega

 *Някои френски вестници, след терористичните атаки в Париж, излязоха със  заглавия „ Това, вече е война!“. Появиха се съобщения за опожарен бежански лагер с пострадали бежанци.Разбира се всеки град и всяка държава е в правото  си да се  бори с това зло на 21ви век по начини, които смята за уместни. Лично аз, не мисля,  че може да бъде решен проблема с ислямския екстремизъм само със силови действия. В отговор на десетките убити в Париж, могат да се убият стотици джихадисти. Това, обаче няма да спре останалите ислямски екстремисти. Напротив, допълнително би ги мотивирало. А какво би се случило, ако тези главорези се докопат до оръжия за масово унищожение, още повече, че те имат огромни финансови средства от продажба на петрол и не само? Трябва, да се анализират внимателно корените на този глобален проблем, за да може той да бъде ефективно разрешен.
 
**Темата за исляма далеч не се изчерпва с въпроса за неговото неправилно тълкуване и за радикализирането на тази религия от определени хора. Със своите около милиард и половина вярващи или 23% от населението на Земята,  ислямът е втората по разпространение религия след християнството и се смята за  най-бързо разрастващата се.  Има редица актуални въпроси като, например, третирането на жените според ислямското право – Шария, които трябва да бъдат обект на откровена дискусия, тъй като е ясно че има сериозни несъответствия между  Шария и ценностната система на едно нормално цивилизовано общество през 21 век. На жените в САЩ, например,  сигурно им се струва малко средновековно и нетолерантно, заради изневяра,  да се убиват жени с камъни, да бъдат обезглавявани или в най-добрия случай да бъдат разстрелвани в упор с АК 47.  Модифицирането на Шария по отношение на основни човешки права е борба, която се води от самите мюсюлмани, но те трябва да бъдат безрезервно подкрепяни от всички демократични държави, независимо от преобладаващите в тях религии.