Когато бях дете в родопското ми село Богутево децата живеехме заедно с родителите и за всичко ги слушаме и се учехме от тях. Днес децата, и по света и в България, имат по-друг живот. Животът им е, колкото у дома, два пъти повече сред други хора. Телефоните, Фейсбук, забавленията и, разбира се, учението, увлеченията по стотици интересни явления по бързо ги поставят в един друг свят – много по обширен и интересен, отколкото домашния. И на тях почва да се струва, че знаят повече и от баща и майка, че вече могат и повече от тях. И това е така, което трябва да напомня на възрастните – не се изоставяйте! Човек започва още по-бързо да остарява, когато престане да се учи.
Младите научават в повече и добро и лошо, даже и онова, на което у дома не биха ги учили. На практика младите знаят много, но нямат опит и поуки от живота, за да се предпазят от избора на лош път и катастрофи. Това им липсва. Могат много повече отколкото изоставащите в новия свят на бурно техническо развитие свои родители. „Старите”, обаче, които биха могли да поправят грешките на новото поколение, не могат да го направят от немощ и примирение пред залеза на живота. Като че основният закон е: „На младост човек да бъде юнак, а на старост – мъдрец”. И всеки да върши своето, помагайки си едни на други.
Затова и народът казва: „Ако младостта знаеше, а старостта можеше…” колко по-друг щеше да е този свят! Лошото е ако се случи обратното – ако младостта не знае, а старостта не може… Което се случва по-често.
Никой не се съмнява, че младостта превъзхожда старостта. Както и силата – слабостта. Младостта е бъдещето на света. Разбира се, ако са по-малко тези, които още на младини остаряват.Старостта, обаче, също може да постигне много, уповавайки се на събраната мъдрост и житейския опит, които още ги няма у младите. И това изпълва живота на стария човек много често с наслада и удовлетворение от факта, че е още необходим, че животът му още е важен за нещо, въпреки по-слабото тяло.
Тези, които нямат духовен живот и са били през живота си устремени само към телесната си същност, приемат особено трагично старостта. За тях тя е отчайваща. В тях няма искрицата от Бога, която крепи духовния човек.
Духовният човек е много по-близък до Бога и духовната реалност, които са вечни. И тук всяко възрастово деление е условно. Нашият Бог е вечен. Той Е. Във времето и пространството. И духът на вярващия е част от същата тази духовна искра.
Всичко изглежда много хубаво, докато човек е млад. Но ако човек е живял само със своята къща, с колите си и с натрупаните пари, когато старостта дойде при него и зад нея прозира краят, често той започва да усеща злоба и отчаяние, което прави горчиви дните му. Как ще остави всичко това? За което е изпотрошил костите си да го посъбере и направи…Тогава при него идва духовната смърт, която изпреварва физическата.
Такива хора стават тежест за близките си, които с нетърпение чакат да се освободят от тях и това още повече трови последните дни на стария човек.
За възрастния човек има много приятни работи, които може да върши в новия период от живота си. И той трябва да ги търси – защото без да изживяваш поне малко радост човек много, много бързо се състарява! Трябва да се грижи, доколкото и както може, за дом и обществото, да напише спомените си, да си намери приятно занимание… Разбира се при условие, че е успял да подсигури, колкото е могъл, своите старини… Защото старостта си идва със своите лоши „показатели” – човек все повече среща трудности и мъки в живота си. Умората идва по-рано, болки нападат тялото му, дори храната вече не е така сладка като някога.
Старостта не е задължително да бъде тежка и угнетителна, тя може да има и своите светли страни. Трудностите свързани с остаряването може да не са толкова големи, колкото изглеждат. Има едно добро напътствие за това време: “В старостта човек може да запази своето достойнство и себеуважение; да гледа оптимистично към бъдещето; да гледа на всеки ден от живота си като дар! Предимствата на този период са, че човек започва да не се притеснява за бъдещето. Той не е завладян от мисли за кариера, за реализиране на собствения си потенциал, за създаване на семейство, за правене на избори от най-различно естество. Сега той може да се наслаждава на постигнатото в спокойствие и мир”.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
”България СЕГА”, Чикаго
