Ваше Архиерейство,
Наскоро медиите в Чикаго излизащи на български език публикуваха Ваше писмо, което сте представили на 11 януари 2015 г., пред около тридесетина души в църквата „Свети Иван Рилски” там. Целта на срещата била да представите „точно описание на въпросните събития”, „да се разсее дезинформацията”, както и да се представи „позицията на Българския Диоцез към Православната Църква в Америка”, всичко това във връзка с църквата Св. Иван Рилски в Чикаго и г-н Валентин Ноцков. Във Вашето писмо има множество неточности, което води до дезинформация, липсват доста от известните факти, което води до неправилни, погрешни, заблуждаващи и противопоставящи хората изводи и заключения. По тази причина правя опит да Ви помогна с факти и документи така, че нещата да бъдат описани наистина точно.
Вие започвате с декларацията, че „епархията няма намерение да „вземе“ „Свети Иван Рилски“. В този контектс пояснявате , че „вземането“ на „Свети Иван Рилски“ към Православната църква в Америка (ОСА)” наистина означава принуждаване на енорията да се откаже от своята българска идентичност“, което е „срещу нашата Православна Свята Традиция”. Припомняте, че „Православната Църква в Америка има няколко енории от различен етнически произход и традиции” и искате „нищо по-малко от непрекъснатия растеж на (вашата) енория(та). Виждате „този растеж възможен само с две неща – уважение към миналото и поглед към бъдещето”.
Съгласно определението за православието в САЩ дадено от прот. Леонид Кишковски от ОСА, (http://www.oca.org/Docs.asp?ID=138&SID=12) това е един „конгломерат от национално-църковни „диаспори”, обединени от православието, но разделени етнически, културно, канонически и административно”. За съхраняването на каква идентичност говорите в една среда (епархия) в която липсват основната характеристика на етноса – общ език? Та Вие разговаряхте с „енориашите” на срещата в Чикаго с преводач! Какво уважение към миналото след като на въпросът как са създадени българските църкви в САЩ Вие отговаряте, че създателите им са били славяни от Северна Гърция! Как ще обясните факта, че устава на Диоцеза беше променен до неузнаваемост в сравнение с оригиналния. Защо беше изменен той? В новият устав думата „български“ се среща само в словосъчетанието „Български диоцез“. На първо място е премахнат текстът, че Българския диоцез „е неразделна част от духовната цялост на Българската източно-провославна църква“. Променени са всички членове от оригиналния устав, в които изрично е записано, че не подлежат на промяна. Подменена е била волята на създателите – всички те българи до мозъка на костите си. Някои от тези промени в Устава са посочени в приложение 1. Бъдещето на църквата Св. Иван Рилски е неясно, както не е ясно и бъдещето на ОСА. Вие знаете какво имам предвид – автокефалията която се оспорва и не се приема от Вселенската патриаршия. По този повод другия кандидат за позицията която Вие имате сега протопрезвитер Пол Гасиос казва, цитирам по памет: „Ако стане така, че Православната църква в Америка трябва отново да се върне към Руската църква – Московската патриаршия като Митрополия, то аз ще се върна към гръцката църква, защото се чувствам повече грък отколкото руснак”. Вие сте от руско потекло и ще си имате Руската Митрополия, а ние от българско! Кой на къде?
Вие пишете „Както вече трябва да знаете, църквата „Свети Иван Рилски“ е била част от Православната Църква в Америка (ОСА) от 1996 г. насам, когато енорията е основана към Българския Диоцез от Архиепископ Кирил, блаженопочившия, по искане на г-н Георги Иванов и др.”
Църквата „Свети Иван Рилски“ е регистрирана през 1996 г. когато в България на власт е правителство на бившата Българската комунистическа партия и в Устава на Епархията, чийто митропилит сте Вие сега, е записано, че Епархията е „неразделна част от духовната цялост на Българската Източно православна църква”, не на Православната църква в Америка!
Друга обстоятелство което се премълчава е член 2 от оригиналния Устав
Учредителите на църквата Св. Иван Рилски, повечето политически емигранти от преди промените от 1989 г. се опасяват от реставрация на комунизма в България и регистрират „временно” църквата към т.н. ”анти-комунистическия” Диоцез на еп. Кирил, вместо към този на еп. Йосиф. Самият г-н Ноцков е свое интервю споменава за някакви проблеми, които не дали възможност да бъде извикан „дядо Йосиф”. Какви са те той не пояснява! Така основателите остават в очакване комунизмът в България да си отиде и те да се върнат към майката – Българската патриаршия. За връщане към БПЦ говори и еп. Кирил. Това са част от обстоятелствата по регистрирането на църквата Св. Иван Рилски към епархията на еп. Кирил, която епархия, да не се забравя, е „неразделна част от духовната цялост на Българската православна църква”. Така, докато комунизмът в България си отиде. Той си отиде, Ваше Архиерейство! Сега България е част от Европейския съюз и НАТО. Време е нещата да отидат на естественото им място!
Вие много добре знаете, че руските емигранти в САЩ също са имали един анти-болшенишки Синод, този на Руската църква в изгнание и другия на Руската гръко-католическа църква преименувана по-късно на Православната църква в Америка след като през 1970 г. Московската патриаршия й издава Томос. Тази църковна юрисдикция остава под влиянието на Руската патриаршия и след революцията от 1917 г. от която Вашият дядо е избягал. Вие ставате член на тази църква вероятно воден от синовен дълг и семейни традиции.
Георги Иванов по онова време е помолен от г-н Ноцков да предостави помещение за провеждане на срещата с еп. Кирил. На тази среща той вижда за първи път в живота си еп. Кирил и не е бил в положение да казва кое как да стане. По време на изслушванията в съда г-н Ноцков под клетва представи друга версия, че Георги Иванов го бил поканил да присъства на тази среща, което не е истина. Заслугата на Георги Иванов е, че той поема всичката финансова тяжест при закупуването на храмовата сграда, първоначалния ремонт, изработването на иконостаса. Вечерта преди деня за провеждане на търга за сградата президента на църковното настоятелство си подава оставката. Има опастност парите дадени за участие (20 000 долара) да бъдат загубени. Г-н Ноцков е в паника, пасианса му може да не излезе. Човекът, на който се е надявал да уреди финансиране от банка излиза от играта. Обръща се към Георги Иванов с думите „Георги какво ще прави сега?” Георги Иванов му отговаря да не се страхува. Ако спечелят той ще гарантира заема пред банката залагайки своето имущество, което той прави за заем от около 280 000 долара. Така става възможност тази църква да я има за българите в Чикаго – благодарение на Георги Т. Иванов. (виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf стр. 314). Впоследствие г-н Ноцков се подигра с неговата доброта затова, че му осигури препитание и покрив!
Вие казвате: „Както е добре известно, по това време група в енорията, ръководена от Георги Иванов, започна продължителен съдебен иск срещу църквата „Свети Иван Рилски“ и Диоцеза”.
Тенденциозно е да представяте съдебния иск като насочен срещу църквата „Свети Иван Рилски“ и Диоцеза. Иска беше срещу г-н Ноцков и назначените, а не избрани църковни настоятели. Църквата „Свети Иван Рилски“ беше вписана като ответник в качеството на юридическо лице което се ръководи от управително тяло (църковно настоятелство) съвсем формално. Ищците настоявахме пред адвокатите името на църквата да не се споменава, имайки предвид спекулациите които щяха да последват (колко прави се оказахме, дори и Вие го правите!) но това беше невъзможно поради характера на иска – провеждане на събрание за избор на църковно настоятелство на субекта, църквата Св. Иван Рилски. Името на Диоцеза в иска го няма никъде. Да се натрапва и спекулира, че иска е срещу църквата „Свети Иван Рилски“ не е вярно и цели единствено настройване на хората едни срещу други и най-вече срещу ищците.
Завеждането на съдебното дело има своята пред-история. На 30 април 2004 г. беше изпратено писмо до епископ Херман (предстоятеля на Православната църква в Америка) с молба да вземе отношение по натрупалите се проблеми в църквата „Свети Иван Рилски” (приложение 2). Ако еп. Херман беше обърнал необходимото внимание и ако ОСА беше взела адекватно отношение към поставените въпроси съдебен иск нямаше да има. Мълчанието и безразличието проявено от страна на еп. Херман и ОСА бяха причината да се заведе съдебен иск.
Някъде през януари 2009 г. подобно писмо беше изпратено до еп. Йона, приемника на еп. Херман. Отново без отговор. Ако еп. Йона беше отговорил и ако ОСА беше взела адекватно отношение към поставените въпроси съдебния иск можеше да бъде прекратен и паричните разходи по него ограничени. Това не беше направено!
На 6 септември 2012 г. Ви беше изпратено писмо (приложение 3) с молба да вземете отношение по поставените въпроси и възстановите членството на тези които бяха изключени защото се подписаха под петиция с искането да се проведе събрание за избор на църковно настоятелство. С е-майл бяхте помолен за среща по време на пребиваването Ви в Чикаго на провежданата тогава конференция на SCOBA. Вие не отговорихте на писмото, както и не приехте предложената среща. Ако бяхте отговорили и приели да разговаряте съдебния иск можеше да бъде прекратен и паричните разходи по него ограничени.
От самото начало предлагахме срещи и разговори с църковното настоятелство както чрез някои от членовете, така и чрез техните адвокати. Поканите бяха отхвърлени. Ако поканите бяха приети и разговорите проведени съдебния иск можеше да бъде прекратен и паричните разходи по него ограничени.
Основното искане което ищците отправиха към съда беше за провеждането на събрание за избор на църковно настоятелство. Във Вашете писмо и проведената среща не споменавате нищо за това, а то е най-важната част от съдебния иск, не каква е била регистрацията на църквата Св. Иван Рилски. Премълчаването на този факт е смущаващо! Вие знаете, че съда не оспори това искане. Съда не прие искането с мотива, че ищците по делото не са редовни членове на църквата и поради това те нямат право да искат провеждането на събрание за избор на църковно настоятелство. Съда се позова на един списък представен от г-н Валентин Ноцков и един член от устава от 1963 г.. В този списък са вписани членовете на църквата и срещу всяко име той отбелязва кой отговаря и кой не отговаря на изискванията да бъде член с правото да избира и да бъде избиран за църковен настоятел. Критерия за редовно членство, върху който г-н Ноцков акцентира е изповедта и вземането на причастие. По причини, които Вие добре знаете, изповедта в Източно-православната църква не заема онова място в живота на вярващите, което заема в Римо-католическато църква. Епископи и свещеници си затварят очите пред този факт и го подминават с мълчание. До прецедента със завеждане на съдебния иск изповедта не беше изискване за редовно членство в църквата Св. Иван Рилски. Единственото изискване беше плащането на членски внос. На базата на представения от г-н Ноцков списък съда постанови, че освен финансови задължение (плащане на членски внос) членовете имат и религиозни задължения – да се изповядват и вземат причастие.
Кажете, пред кого да се изповядваме? Пред г-н Ноцков, който Вие сега казвате, че „от гледна точка на църковното канонично право, той беше свещеник на Българската Патриаршия през всичките си години служение тук в църквата „Свети Иван Рилски“ т.е. той никога не е бил клирик на Правосланта църква в Америка. В същото време, докато е бил ректор на църквата Св. Иван Рилски, Българската правослвна църква винаги е обръщала внимание, че г-н Ноцков няма право да извършва никакви църковни служби, обряди и тайнства! Ако Вие се съгласите с този факт, а трябва защото е факт, то г-н Ноцков не е никой в Православната църква, освен един обикновен мирянин. В качеството му на такъв той не е имал правото по време на съдебното дело да представлява църквата Св. Иван Рилски като свещеник, още по-малко да решава кой е член и кой не е. Всички негови действия в качеството му на присвоената длъжност свещеник по време на съдебния процес са неправомерни Вие трябва да възстановите правата на редовни членове на църквата Св. Иван Рилски. Това изисква морала! Това не е въпрос от компетенцията на гражданския съд. Това е въпрос единствено и само от Вашата компетенция. Това мотивирано искане се съдържаше и в писмото до Вас от 09.06.2012. Бих искал да вярвам, че сега Вие ще обявите изключването ни за неправомерно и ще възстановите членството ни в църквата Св. Иван Рилски в Чикаго. Копие от списъка представен от г-н Ноцков в съда ще ви изпратя допълнително.
Не бих искал да утежнявам писмото с факти около личността на г-н Ноцков. За него има много, част от които могат да се видят тук: http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf. Само ще цитирам едно от тях от църковнота настоятелство на църквата Св. София в Чикаго, където г-н Ноцков е служил от 1982 до 1993 г. (стр. 332 от горния идточник): „Вашата поява в нея (църквата св. София, която по това време се опитва да отмъкне към ОСА) е символ на разцепление и раздор”. Както виждате г-н Ноцков е всявал раздор и е разделял енориашите в църквата Св. София цели 11 години. Толкова и повече ги разделяше в църквата Св. Иван Рилски. С неговото оставяне в църквата Св. Иван Рилски на пансион като стипендиант-певец, Вие обричате тази енория на нови изпитания.
Вие пишете: „Никакъв въпрос не беше направен по отношение на статута на (Отец) Валентин до смъртта на Архиепископ Кирил. След смъртта на Митрополит Кирил, ситуацията се промени драстично”.
Вие сте заблуден или просто лъган! И тази заблуда или лъжа несъзнателно налагате на българската общност в Чикаго сега. Въпросът за статута на г-н Ноцков (не зная какъв подтекст влагате в прикачването на думата „отец” към името му макар и в скоби) е бил поставян пред ОСА многократно. Патриарх Максим в писмо с дата 10 юли 1997 г. до Негово Блаженство митрополит Теодосий (предстоятел на Православната църква в Америка-бел. е моя) пише: …“От името на Светия Синод и от мое име ви известявам, че ние не сме давали официално каноническо отпустително писмо … Умоляваме ви ваше Блаженство, в името на добрите ни взаимоотношения да преустановите всякакви духовни и служебни връзки с двамата свещеници“ (Ноцков и Димов – бел. е моя) (http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf стр. 336). Това писмо е писано 10 години преди смъртта на еп. Кирил! Еп. Кирил от своя страна в комбина с г-н Ноцков внушаваше, че г-н Ноцков е изряден в каноническо отношение (приложение 4), което допълнително правеше обстановката около църквата Св. Иван Рилски нездравословна.
Относно абзаца от писмото Ви „Преди известно време Българският Диоцез получи неофициално известие, че (Отец) Валентин е бил лишен … ние никога не сме виждали никаква официална документация …(не) сме били информирани за причините и т.н.
Това изявление не е вярно. Ненеофициално и не преди известно време, а на 25 юни 2008 г. Митрополит Йона (предстоятеля на ОСА) получава отговор на запитванията си подписано от патриарх Максим и подпечатано с печата на Синода – г-н Ноцков е низвергнат, решението е окончателно и приканва ОСА да се съобразява с това решение (приложение 5). ОСА не се съобразява с решението на БПЦ и продължава да държа г-н Ноцков като свещенослужител. Вие служихте заедно с него въпреки забраната на Апостолските правила да се служи с низвергнат!
Необяснимо е защо едва през м. Август 2014 г. с писмо от еп. Тихон до патриарх Неофит ОСА призна нисвержението и факта, че „случаят Ноцков” е вътрешен въпрос от компетенцията само на Българската православна църква, която не дължи никакви обяснения на другите поместни църкви (приложение 6)!
За г-н Ноцков казвате, че „Той е бил „добър и верен служител“. Да попитам – бракосъчетанията и кръщенките извършени от г-н Ноцков законо-съобразни ли са съгласно църковните изисквания, след като той е нямал отпустително писмо до 2008 и позволение за самостоятелно църковно служение, а след 2008 г. е разпопен? Коя и към каква религиозна юрисдикция е епархия „Акрон” от името на която г-н Ноцков е подписал и подпечатал брачно свидетелство (приложение 7)? А кръщелните свидетелства на бланка на Българската патриаршия, които той използва? Отговор на този въпрос очакват няколко десетки българи. Може ли в молитвите си по време Литургията да споменава името на българския патриарх и еп. Йосиф редом с това на еп. Кирил? Не излиза ли, че той е бил „Слуга на двама господари“?
Помощта която оказвате на г-н Ноцков е трогателна. Стипендия от 1500 долара, част от требите, безплатен апартамент! Това е ярък пример за милосърдие – основна християнска добродетел. По същият начин са се отнасяли към него и българските власти по времето на комунистеческа България през далечната 1984 г., когато г-н Ноцков е изпратен в църквата Св. София в Чикаго – да се противопоставя на домогванията на Православната църква в Америка да присвои българските църкви тук и да следи за проявите на „вражеската” емиграция. Да, това е била задачата му тогава! Сега е друга. Та, тогава е направил погрешна стъпка и е призован на съд в Чикаго. Министерството на външните работи на комунистическата Народна Република България търси средства за адвокат, който да поеме неговата защита ((http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf стр. 195). Нещо като сега, но този път донора е ОСА!
Колко пари струва „случаят Ноцков” от 1983 г. до сега на БПЦ на ОСА , на българската общност в Чикаго?
Споделям Вашата загриженост за църквата Св. Иван Рилски в Чикаго. Църква създадена и издържана от българи в град в които живеят най-много българи извън България. Броят на редовните членове на църквата е добре пазена тайна но едва ли надхвърля 30 – 50 души. Не е по силите на толкова малко хора със своя членски внос и дарения да гарантират издръжката на църквата и нейния нов свещеник на когото ще трябва да се плаща и за жилище, да погасяват заеми към банка и Диозеца. Това може да направи българската общност.
Ваше Архиерейство, нека си припомним една фраза отпреди 26 години, която промени света: “Mr. Gorbachev, tear down this wall!” Това бяха думите, които президент Рейгън отправи към Михаил Горбачов – да събори така наречената Берлинска стена и да даде възможност на един изкуствено разделен народ да заживее отново заедно. Не е ли по-Богоугодно да ни оставите ние българите в Чикаго сами да уредим собственият си църковен въпрос и да заживеем единен духовен живот? Промяни в статута на епархии и енории в САЩ и Канада са ставали. Защо да не стане и сега? Само така ще се изпълни пожеланието Ви: „Искам да видя вашите деца и внуци да извършват традициите на прадедите си, и да живеят своя живот, дълбоко вкоренени в Светата Православна Вяра, която е неразделна част от българския народ в продължение на векове.!”
Оставам с надеждата, че ще оцените правилно представените факти, документи и коментари, както и ще възстановите членството ни в църквата Св. Иван Рилски и ще предложите на Синода на епископите на ОСА енорията да направи своя избор.
С почитание,
Георги К. Иванов
(съвпадение с името на „виновника” църквата Св. Иван Рилски в Чикаго да я има)
Някои от промените в оригиналния Устав на Българския диоцес създаден през 1963 г. направени от Православната църква в Америка през 2010 г.
April 30, 2004
The Most Blessed
Metropolitan HERMAN
Primat of
Orthodox Church in America
Yours Beatitude,
The reasons for this letter are the mounting problems with St.Ivan Rilski church in Chicago. The church is formed in 1996 and the building was bought in 1999. Priest Valentin Notskov is currently priest-in-charge. His salary is $1,710. He lives in a 3 bed rooms apartment, property of the church. The church also pays all of his utility bills.
As of late his son in law, whose immigration situation is unclear, has been leading mass also. He was assigned to the church by Archbishop Kiril in March 11, 2000 (1 years after the church was bought) by means of a letter to the president of the board. However, the church board never voted or even knew of the upcoming hiring. The church board never asked for a second full time priest as the church had small income and high mortgage payments. This is in sharp violation with the church rules and also shows total disrespect for the church board. There is information that the new priest was hired so he can improve his case in front of the immigration authority. We are trying to verify that with the parties involved. During February 2003, three years after the letter from Archbishop Kiril, priest Valentin and his son in law priest Bojidar called an emergency meeting of the board and asked for a $2,000 monthly salary for priest Bojidar. Intentionally not informed by the priests and missing from that meeting were the vice president, the secretary and 2 of the board members. After deliberations and aggressive insistence by the priests, with the president and cashier voting against, a compromise solution was reached. Give a temporary 1 year salary of $1,500 a month, with the conditions that priest Bojidar will help increase the church members by at least 100 and will help increase church revenues.
Meanwhile, the finance committee audit established cases when both priests, father in law and son in law, are appropriating money from the services and religious events. These facts are reported to Archbishop Kiril also.
After that meeting the two priests began a methodical and very active campaign aimed at the removal of the president and cashier due to the fact that they were against the priests wishes. Against all principals of any church organization the priests began campaigning and manipulating certain board members, developed a family dominated notch and blatantly tried to take over the church board, the presidency and to take control over the church finances.
To accomplish their desires they increased the board members without an election assembly. They send a letter to Archbishop Kiril with which they asked him to swear in 5 new board members in addition to the currently elected 7. None of this has been disclosed to the current board president since the main objective is his removal. Again against all written rules and regulations of the By Law, Archbishop Kiril blatantly approved this illegal request. What is even more shocking is that one of the new board members actually paid his first time ever membership dues after his nomination has been submitted to Archbishop Kiril, and the rest of them are members of the church for less than 1 year.
After one year has passed there was review of the conditions on which priest Bojidar received his $1,500 monthly salary. While looking at the meeting’s minutes for the decisions taken about priest Bojidar’s salary in February 2002, we shockingly discovered that it was a fake. Not only this is blasphemy, it is also a criminal act. So due to the fact that the conditions originally imposed were not met, the church financial situation was even worst than before (about $115,000 income and $114,000 expenses for the year 2003), and for blatant disregard of the church board, and the ignorance towards its members, his salary was stopped. And again against the church constitution and against the decision of the board Archbishop Kiril ordered that he continue as a full time employee. During that while time we have stressed to Archbishop Kiril that the financial situation of the church can not handle another full time priest but he basically choose to ignore us. We have sent to him more than 15 letters and he did not answer. That is why we are writing to you with the hope that you will respond and will help to restore the order in our church.
During the year 2003 practically there was not a single creative board meeting. The priests and their wives provoked the meetings. We were insulted and threatened with police. Priest Valentin aggressively prevented the auditing board of doing their audits. Using threats he was trying to prevent auditing board to do their job without his presence at the audits.
There were very serious problems caused by the two priests during the yearly annual meeting on March 13th 2004. Three weeks before the meeting the board president announced about the meeting and send personal invitations with agenda to the church members. The announcements placed in the church were declared by priest Valentin as illegal (there was no church seal, which is in priest possession) and was destroyed by his daughter, wife of priest Bojidar, and his granddaughters, daughters of priest Bojidar, in the presence of the parishioners without any shame.
A week before the meeting, without consulting with the president, vice president or the cashier (we are not including the secretary who is priest Valentin’s nephew- his brother’s son) the priests made up a list of the church members based on the current applications. Is it a priest business to compose a church member’s list? According to their list the church has 50 members, and they were invited with a special invitation-pass with the church seal. The reality is that 70 members have paid their membership dues and have submitted applications. The applications were kept in church office and the priests have free access to them. The priests boldly destroyed 20 of the applications. Since they can not destroy the receipts for paid membership dues, they tried to eliminate these 20 members, by saying that only an application can be a proof of membership. Among these 20 members are: auditing board member, legally elected on annual meeting in 2003, former vice president of church board in 2002, etc. All of them trying to follow the constitution and disagree with the priest’s desire to take as much money from the church as they can, regardless of the needs of church parishioners. For your information, as of lack of money our altar is not completed, there is no air conditioning, church school does not have enough rooms, and there is no parking.
By the way we send a list with church members to Archbishop Kiril for approval, as our “spiritual leaders” don’t wont to talk with us. No answer from Archbishop Kiril.
By using these unorthodox tactics, many long-term members were refused entrance to the annual meeting. According to church rules any parishioner is allowed to sit in on the meeting regardless of their right to vote.
On the base of their “application” tactics and “50 members” list, the priests and their wives helped by two “bodyguards” were refusing to let church members into the assembly. We are sending videotape of 10 minutes and you can see the faces of these people. There isn’t even a hint of Christian purity in them. In their eyes you can see only hatred and desire to use physical force against the people. You can see the shameless display of unacceptably unholy behavior of our priests and their wives from the videotape. We insist to know what instruction were given from “spiritual leaders” to the “bodyguards” – to kill or what.
Many of the parishioners are confused and are asking about the legitimacy of our church and our priests.
1. Church:
In church archive there is no application from the church board for acceptance in the Diocese. There are no decision documents for establishment and acceptance by the Diocesan Prelate, the Spiritual Council, and the Annual Conference.
We do not pay any annual fees to the Diocese.
We will appreciate if you send us all the documents for acceptance in OCA for our archive.
2.Priests:
There are documents from Bulgaria that show the priests have been disciplinary punished and even fired. They are not members of Bulgarian Orthodox Church.
They are not members of the Orthodox Church of America clergy.
Baptism and wedding certificates are written on copies of Bulgarian Holy Synod forms. Why?
To summarize:
The priests are conspiring and splitting the parishioners into camps; they completely disregard the Constitution and act against it on numerous occasions; they do not report to the cashier all money they are gating for services and religious events; blatantly try to discredit the president and the cashier; they systematically exceed their rights; do not let the parishioner participate in the church affairs and they are loosing any respect as you can very well see from the tape.
We demand that they are both fired and replaced with one new priest elected according to the church constitution.
Faithfully yours in Christ,
George Ivanov – Church Board President
September 6, 2012
Bishop Alexander
Ruling Hierarch of Bulgarian Diocese of Toledo
Orthodox Church in America
738 Glenwood Rd.
Rossford, Ohio 43460
Dear Bishop Alexander:
Both the Orthodox Church in America and Bulgarian Diocese of Toledo’s web site list and link St. John of Rila in Chicago as a church in the Bulgarian Diocese. Included in the information regarding the origin of St. John of Rila is the following.
In February of 1996, a group of several individuals took the initiative to establish the new Bulgarian Orthodox Church of St John of Rila, Wonderworker to answer the need for an indigenous place of worship for the ever-growing Bulgarian community in Chicago.
St. John of Rila’s background information also explains how it “celebrated the first Divine Liturgy in March, 1996 at the kindergarten of one of the church’s members.” I am that founding member of St. John of Rila, at whose kindergarten the first Divine Liturgy was celebrated, and with whose work, commitment and financial support, along with the other founding members and first parishioners, led to purchase of the current church property on Cullom Avenue in Chicago. I served as St. John of Rila’s Vice President from 1996 until 1999, and then President from 1999 until 2005.
To abbreviate a very long story, somewhere in the 2003-2004 time period, there were growing conflicts arising between the parish rector at St. John of Rila, Father Valentin Notzkov, and the Board of Directors of St. John of Rila that had been elected (as was the case since 1997) by the Members. Without belaboring all of the details of the conflict and how it arose, it is sufficient to say that matters “came to a head” when the Board sought to hold Father Notzkov accountable to St. John of Rila regarding certain financial matters, and also, over the issue of whether or not St. John of Rila needed/could afford to also employ Father Notzkov’s son-in-law, Father Dimov, as a second priest. Father Notzkov’s response to and way of handling these issues was to by his own authority remove me from the Board, appoint his own, new and non-elected Board Members (from those persons whom Father Notzkov believed would support his position or at least not question him regarding any financial matters), and eventually, to lock-out me and a large group of the other Members (including most of the founding Members of St. John of Rila), in order to insure that St. John of Rila’s “Board” would no longer be elected by the Members or include anyone who might question or seek to hold Father Notzkov accountable to St. John of Rila and its Members, particularly with regard to Father Notzkov’s involvement in church financial matters.
You are likely already aware of the lawsuit filed in 2005 in the Circuit Court of Cook County, Illinois, Case No., 05 CH 13247, by me and several of St. John of Rila’s founding Members who were dispossessed from St. John of Rila by Father Notzkov. Our original intention in filing the lawsuit was not to engage in a fight with Father Notzkov regarding St. John of Rila’s affiliation, or lack thereof, with the Diocese, but simply to restore the regular and ordinary process of installing a Board of Directors for St. John of Rila that was elected by its Members. This was in fact the procedure followed at St. John of Rila since its inception and until Father Notzkov’s unwarranted interference with that process in 2004 and again in 2005. More significantly, this is the process mandated by the Illinois Not For Profit Corporations Act, pursuant to which St. John of Rila was incorporated in 1996. We sought to restore St. John of Rila to compliance with the laws of the state of Illinois, requesting that the court order an annual meeting of Members and election of the Board. Instead, the focus of the lawsuit became whether or not St. John of Rila was/is a parish within the jurisdiction of your Bulgarian Diocese, and further, whether the determination of membership (and thus the right to vote in an election) at St, John of Rila involved a religious or ecclesiastical component that would preclude the civil court from adjudicating the matter. Following the trial that was conducted over several weeks spanning a nine-month period, on July 20, 2012 the Cook County Circuit Court issued its decision finding that St. John of Rila was a parish within your Bulgarian Diocese, and because the determination of who was a “Member” of St. John of Rila (and thus entitled to vote in an election) involved an inquiry into religious or ecclesiastical issues, the Circuit Court found it could not delve further into and/or order the election because it believed that doing so would run afoul of the “religious abstention doctrine”, which precludes civil courts from becoming involved in church disputes involving issues of religion or church polity.
At this time we are considering and will shortly need to decide whether or not we will continue the litigation with an appeal to the Illinois Court of Appeals. Although it is certainly within our rights under the state’s civil laws to do so, it is not necessarily the way we would like to see the matter resolved. It is our intention to first reach out to you, seeking your guidance and assistance in bringing St. John of Rila back to compliance with not only Illinois law, but also, as we have now been made aware of, the Constitution of your Bulgarian Diocese, which Father Notzkov on the one hand vehemently claimed was applicable to the governance of St. John of Rila, but on the other hand, clearly never attempted to follow himself at any time during his service at St. John of Rila. As we went through the trial of the case in the Circuit Court of Cook County it became apparent that not only was St. John of Rila, under Father Notzkov’s direction and control, failing to comply with Illinois law, but even more flagrantly, with virtually every proscription of the Diocese’s own Constitution. It also became apparent that under the present state of affairs, i.e., with Father Notzkov essentially “de-frocked” by the Bulgarian Holy Synod and “suspended” by the OCA and Diocese, it is impossible for anyone to become a Member (or maintain their prior membership status) at St. John of Rila, owing entirely to the fact that St. John of Rila has no priest who can administer the Holy Sacraments, conduct Holy Liturgy, etc., in order to satisfy any of the criteria that the Constitution itself proscribes for being not only a church member, but a Bulgarian Eastern Orthodox Christian.
We reach out to you here not as civil litigants, but as Bulgarian Eastern Orthodox Christians and the founders of St. John of Rila. We respectfully request that you reinstate the members, who signed petition on May 14, 2005 asking for election meeting, reinstate the Board elected at the last meeting on 2003 and direct and supervise an election. Also to install a real canonical priest at St. John of Rila.
Very truly yours,
George T. Ivanov
4100 N California
Chicago, IL 60618
