Борбата на Кубрат и малката Крисия тепърва предстои

Вечерта на 15-ти ноември ще остане в историята на държавата ни и дълго ще се говори за двете събития, в които българи взеха участие и на които станахме очевидци, както самите ние, така и милиони хора от различни националности по цял свят. Може би вече сте се досетили, че става въпрос за музикалния конкурс Евровия, където сред претендентите за първото място във формата беше малката Крисия Тодорова и боксовия мач за световната титла в тежка категория между Кубрат Пулев и Владимир Кличко. Това са може би двете битки, макар и в съвсем различни категории, за които всички българи сме си драли гърлата, така както отдавна не сме го правили.
За жалост не постигнахме желаната победа нито в единия двубой, но се доближихме максимално до нея и макар да не „завоювахме лавровия венец“, за нас и двамата ни представители ще си останат победители. Лично за мен награда е и това, че развяхме българския флаг пред погледите на милионната публика и отново подсетихме света за съществуването на родината ни и талантите, които ражда нашата страна.
За жалост обаче, по неписана традиция, „същинската“ битка започна след приключването на реалните двубой…

Нека да започнем с мача между Пулев и Кличко, който разбули духовете и вече дни наред не спира да се пише, обсъжда и коментира по темата. На 15-ти българинът Кубрат Пулев, загуби битката за световната титла в тежка категория срещу настоящия шампион Владимир Кличко. За петте рунда между двамата Кубрат понесе три нокдауна и един нокаут, който сложи край на боя. Любопитен факт, за почитателите на спорта е, че нашето момче не се е дало току-така, ударът, който го повали на земята е бил със сила равна на 200 килограма, изчислена от боксови специалисти след края на мача. За петнадесетте минути, които прекара на ринга Кобрата имаше доста видими поражения, като кръвта му буквално оцветяваше лицето му в червено. След мача срещу украинеца, Пулев беше настанен в болница, без опасност за живота, скоро след което се завърна в родината ни където беше посрещнат от цяла тълпа почитатели и своята половинка – поп фолк певицата Андрея. България прие своя състезател, като шампион, без значение, че е загубил в битката, всички още от края на мача до ден днешен повтарят: „Кобра ти си номер едно!“ или „Най-добрия си!“.

От тук насетне обаче редом с възторжените възгласи и сипещата се гордост обаче, започнаха и нападките, критиките и злобните изказвания срещу нашето момче. В интерес на истината, трябва да се спомене, че и обиди се подмятат между двамата боксьори и може би от там тръгнаха и тези на останалите хора.
Първоначално думите на Кличко за Пулев бяха истински спортменски:

„Благодаря на всички за подкрепата. Днес милиони ме подкрепяха. Кубрат е добър боец, той показа добри резултати. Беше тежко, Кубрат се опита да държи дистанция, аз се опитвах да го достигна…“ 
Шампионът дори сподели, че не е очаквал Кубрат да се изправи след първия удар в лицето, понеже силата му е била толкова голяма, че кокалчетата на ръката му изпукали. Тези думи говорят за уважение към противника, нещо което аз намирам за задължително в спорта. Но  световния шампион бързо забрави първоначалното си изказване и пред вестник „Советский спорт“, цитиран от „Стандарт“, казва:

„Такъв простак като Кубрат Пулев досега не бях имал за съперник. Честно ви казвам, такова поведение, такива несъответстващи с реалността жалби, такива изказвания, които, извинете ме, но не желая да повтарям, никога не бях виждал и не бях чувал досега. И изобщо не очаквах да видя и да чуя в изпълнение на Пулев“

Веднага след кацането си в София Пулев пък каза пред медиите:

“Аз не уважавам Кличко и няма как да го уважавам. Той не заслужава уважение. Ще ви обясня подробно защо мисля така, но на специална пресконференция. Аз воювах сам срещу мафия. Не е лесно да се бориш сам срещу една империя и една мафия. Съмнявам се, че украинецът ще ми даде реванш. Загубих, но ще се върна. Аз съм Кобрата и ще се изправя! Казаха ми да вдигам главата. Е, къде повече да я вдигам!? Въпреки всичко в Хамбург аз се чувствах така, все едно се бия пред родна публика. Искам да благодаря на цяла България, че беше с мен и на всички хора от целия свят, които дойдоха в залата, не само да гледат, но и да ме подкрепят. Доказахме за пореден път, че ние, българите, сме големи.“

Възможно е дразгите да започнаха още преди самата среща на ринга, когато не позволиха на Пулев да използва боксовите ръкавици с българския трибагреник, като се пренесоха по време на спортната среща с акта на нашето момче стоящ на един крак изплезил език към Кличко и кулминацията им да екзалтира, още на следващия ден след мача, когато демокрацията си каза думата и всички започнаха да се възползват от свободата на словото и печата. Виновник по мое мнение не е един, ама на.
Факт е обаче, че поведението на Пулев предизвика не малко хора да изкажат своето неодобрение.
Например наскоро попаднах на едно мнение по темата написано от Александър Костов, който събра почти шест хиляди привърженика на думите си:

„За бокса ще говоря като бивш състезател в този спорт. Кубрат беше обречен в този бой. Не знам как е преминала неговата подготовка за мача, но на ринга изглеждаше ужасяващо. Бавен, никакъв гард, много нечисти удари… и много страх. Екипът около него има вина за загубата, Кубрат до сега не се беше срещнал с нито един сериозен съперник по пътя си към титлата. Явно екипът не му бе осигурил добра подготовка за двубоя, бе наблегнал на евтини демонстрации, дребни хитринки и най-вече непремерени изказвания, като това как ще смажат “момиченцето” Кличко. Не, Кубрат не загуби достойно, загуби след три тежки нокдауна и един ужасяващ нокаут още в петия рунд. Загуби от един невероятен спортист и професионалист и в това няма нищо срамно. Но не се държа достойно и след загубата. Първите думи на Кличко след мача бяха: “Кобрата е много добър боксьор, би се до края, игра мъжки. Трябва да му отдадем респект за това. Тази победа е за Украйна, слава на Украйна.” Обратно на това Кубрат говори за мафия, за съдии, за това колко велики сме българите, за липса на шанс, как “продължаваме напред” (около 47 пъти), и нито дума с уважение към противника (дано това се дължи на разочарованието му от загубата). Спортът ме е научил едно – винаги да уважавам противника! Винаги! Хвала за мощната поддръжка на българите в залата към Кубрат… но не се освирква победителя в един мъжки двубой и не се освирква химна на която и да било държава. Само който не разбира от бокс може да си мисли, че Кубрат може отново да бъде претендент за световната титла срещу Кличко. Такъв мач никога няма да има. Нашето момче има сили и възможности да продължи с успешните си изяви на ринга, но само ако се освободи от целия екип около него (за мен екипа носи основната вина за представянето на Кубрат, тях явно ги интересуваха само парите, които ще спечелят от този мач). Желая успех на Кубрат, вярвам в него!“

Честно казано виждам голяма истина в думите му и най-вече, за това как едва ли не година преди мача се чуваха изречения от рода на: „Ще го бия!“, или думи като „момиченце“… Лошото действително е, че след подобна проява на арогантност, защото смея да твърдя, че е именно това, нямаше дори елементарна проява на уважение, а загубата се преписа на късмет… Допускам, че това може да мине в категория „човешко“, но все пак не съм на мнение, че трябва да се допуска от публична личност, при това спортист. Все пак Стоичков не научи само подрастващите на цветните български „изрази“, ами и цял свят. Въпросът с публичното неуважение, както и всяка друга проява, винаги служи за пример някому и най-вече на онези, които са извървели съвсем малка част от пътя на живота си…

Всъщност докато съм на темата за недопустимите изказвания на популярни лица, не ми направи и изключително добро впечатление казаното от легендарния Майк Тайсън, пред „Лос Анджелис Таймс“, по случай двубоя:
„По-тъп мач в тежка категория не бях гледал. Пет рудна бутане, три нокдауна и един нокаут. Голямо шоу, няма що. Тежката категория отдавна не е същата. Знаете какви бяха моите мачове. Аз танцувах по ринга и мачках своите съперници. Моите уважения към Кличко, но ако той се биеше по мое време, шансовете му за някой от шампионските пояси щяха да са нулеви. В същото време ясно се видя, че Пулев все още не е готов за голямата сцена.“
Стигам до извода, че очевидно последно време егото се е вкопчило дори в хора, които и до ден днешен служат за пример и еталон. В момента треньори препоръчват на Кобрата да се откаже от бокса, този и онзи анонимен коментиращ правят същото по доста по-груб начин, а дори и Коко Тайсъна (Костадин Семерджиев) каза пред „Меридиан Мач“: „Кубрат Пулев още играе като аматьор. Ако бях играл аз срещу Кличко щях да го нокаутирам!“
Да, тези дни тема номер едно е мача от събота вечер, който се превърна в масова истерия и бойно поле за изява на различни мнения, теории на конспирациите и тонове предположения.
В крайна сметка аз съм горд от самия факт, че Кобрата се изправи пред световния шампион, макар да не успя да му отмъкне титлата. Не съм горд обаче от типично българските прояви, които последваха още с обявяването на победителя в срещата. Може би Кубрат Пулев има още да учи и да трупа опит, но наред с него и много хора трябва да се научат на онова, което е допустимо и на онова, което не е.

От другата страна на медийната истерия обаче, стои много по-положителната и чиста новина за завоюваното второ място на детската Евровизия от Крисия, Ибрахим и Хасан.
Това всъщност е най-доброто представяне на страната ни, в историята на този музикален конкурс, което ме радва изключително много. България много по-отдавна трябваше да заслужи място в челната тройка на формата, но по една или друга причина винаги изоставаше в класацията. Сега обаче е факт, че сме втори, след като се наредихме след Италия и може би, точно защото конкурсът беше детски, отсъстваше онази задкулисна подлост и машинации, които сме свикнали да очакваме винаги.  Истински се зарадвах, когато получихме „среброто“, макар тайно да се надявах за победа, която сигурен съм, рано или късно ще дойде.
Събота времето за гласуване за избора на песен победител беше само петнадесет минути, като крайния резултат се оформи от вота, който разпредели по равно между публиката и журито.  Хърватска, Кипър, Холандия и Сърбия дадоха на Крисия, Хасан и Ибрахим максималния брой точки – по 12, от Беларус, Грузия, Украйна, Черна гора и Малта тя получи по 8 точки, от Швеция, Словения и Италия – по 10 точки.
Мелодията на „Планетата на децата”, песента с която трите деца се явиха на конкурса е сътворена от Евгени Димитров и колегите му от „Ку-ку бенд”, които пишат музиката. Текстът е на талантливата Крисия, а Ивайло Вълчев, един от отговорните сценаристи в “Шоуто на Слави”, само го дообработва.
И ето, че този екип сътвори нещо, което беше оценено по достойнство и не нареди на едно от челните места във формата. Но дали след участието си Крисия, Ибрахим и Хасан могат да се насладят на победата си на спокойствие и да я изживеят като истински деца, в своята детска планета?

Отговора на този въпрос ми даде Юлиян Костадинов, на чиято статия попаднах:

„Помните ли първите думи на Крисия след стъпването й на родна земя като вицешампион в детската Евровизия? Мира Добрева я попита “Уморена ли си?”, а детето отговори: “Да”. Последва коментар от журналистката: “Уважаеми зрители, да ви кажа, че за първи път чувам Крисия да казва, че е уморена”. Разговорът бе проведен малко след 17 часа в неделя. Знаете ли как си отпочинаха Крисия и нейните музикални партньори Хасан и Ибрахим, всички на 10-годишна възраст? Проведоха пространно интервю за БНТ и bTV, след което бяха изпратени да вдигат рейтинга на тв шоуто “Гласът на България”. От 20 часа. Изпяха “Моя страна, моя България” и уж се прибраха да почиват.
За съвсем кратко. Още на следващия ден децата бяха заведени за снимки с Росен Плевнелиев в президентството на “Дондуков” 2. Държавният глава може и да няма принос за успеха им, но поне се отчете в празнуването. Историята мълчи по въпроса дали антикомунист №1 на републиката е попитал “Уморени ли сте?”.
Днес е вторник. Трети ден от завръщането. За върхушката денят е работен и Крисия, Хасан и Ибрахим са в Народното събрание. Има ли по-перверзна награда за 10-годишни хлапета от актуализирането на Бюджет 2014? Гледане на “Панорама” по БНТ? Но предаването на Бойко Василев е чак в петък. Дотогава трябва да се разбере: Човешки същества ли са тези деца или имиджова разновидност на бюджет за отъркващите се в тях депутати?
Време е да обобщим. Понеделник, 9 ноември – Крисия, Хасан и Ибрахим заминават за Малта. Вторник, сряда, четвъртък и петък – репетиции, последната от които – официална. През цялото време Крисия е болна. В събота – 15 ноември, излиза на голямата сцена с Хасан и Ибрахим, подчинява музикалния вкус на Европа и заедно с близнаците пианисти печели второ място в крайното класиране. Петдневна работна седмица, която обикновено приключва с няколко почивни дни.
Ето ги и тях. В неделя триото 10-годишни деца е изпратено да доработва в “Гласът на България”. В понеделник е при Плевнелиев, а във вторник – в Народното събрание. Тук отново връщам лентата назад. Помните ли първите думи на Крисия след стъпването й на родна земя като вицешампион в детската Евровизия? Мира Добрева я попита “Уморена ли си?”, а детето отговори: “Да”. Последва коментар от журналистката: “Уважаеми зрители, да ви кажа, че за първи път чувам Крисия да казва, че е уморена”.
А сега да си представим следното. От летището Крисия, Хасан и Ибрахим се прибират да почиват в родните си места. Плевнелиев и депутатите се вдигат един по един и им отиват на гости с подарък в ръка. Не грамота, а кукла, влакче, шоколад. И чакат пред вратата – малките да се наспят, да се нахранят, да си починат и ако решат, да ги приемат. Спрямо своя собствен график, а не този на президентството или парламента. Нали звездите са Крисия, Хасан и Ибрахим, а не Плевнелиев и 240-те депутати?“ 
Не мисля, че е честно едно дете да бъде експлоатирано по такъв начин, да не говорим за три деца… Изключително съм горд с представянето им и с постиженията им, но започвам да се питам, полезен ли е шоу бизнеса за децата и колко голяма цена плащат малчуганите, за да бъдат част от него? Надявам се тази цена да не включва собственото им здраве и в най-скоро време родителите им да се застъпят за тяхната кратка и заслужена почивка, вместо да им се налага да се борят с изтощението…

Стелиян Стоименов
в.”България СЕГА”