Да, признавам си, тези дни имах малко повече свободно време… Сега спокойно може да ме разпънете на кръст, да ме бичувате, изгорите на кладата, или (дай Боже!) да ме оставите да гния на някой забравен остров, в компанията на сто силиконови мис-ки, където да умра от тъпотия, защото един нормален разговор няма да мога да проведа… Да, последния вариант ще завърши, като собственоръчно ще си тегля куршума или ще увисна на собствения си колан, на някоя палма, но поне ще си отида с усмивка на лице, в епицентъра на българската мечта. Както и да е, да се върнем към основния път, който по чудо не включва единствената магистрала в България, да видиш ти, макар всичко живо да твърди, че всички пътища водели към нея!
Та, реших да оползотворя тези два, лишени от всякакви ангажименти дни, като допрочета книгата, която бях започнал. След неочакваната развръзка, автора беше написал няколко благодарствени думи, за това как романа нямаше да съществува, ако не съществуваше и любимия му сериал, който всъщност го е вдъхновил да напише тази увлекателна история, която току-що бях прочел. Ставаше въпрос за легендарния „Туин Пийкс“, който признавам, не бях гледал… (Край! Ако в началото сте ми били вдигнали мерника, сега, вероятно, пръстът ви сърби да натиснете спусъка.) Точно така, не бях гледал прословутия шедьовър на Дейвид Линч, затова реших да коригирам това невежество и бързо седнах пред компютъра, за да поправя грешката си. 
Изгледах първите 5 епизода, но не продължих (все още се каня да завърша започнатото). Това, което ми направи силно впечатление е, че нищо чудно Линч всъщност да е пресъздал България в сериала си. Ами, че то нашата родина си е истински Туин Пийкс от където и да го погледнеш. Като се започне още с мотото: „В този град никой не е невинен!“. Точно така! Ето например, на мен ми е виновно управлението на държавата ни за реалността, в която живея, всичките работодатели, за мизерията, в която затъвам, жената ми е виновна за мръсотията, в която пребивавам и разплутата ми фигура, (макар бирата да е основния виновник за шкембето ми, под чиито сланини, все някъде съм сигурен, че се крият онези мускулести плочки, от лятото на 62-ра, ама по-лесно е да обвиня жена ми, с нея по-бих се простил от колко с бирата, все пак…) Децата ми взеха нервите, съседите ми отмъкнаха здравето, с добрите си обноски се простих заради колегите, а за това, че съм полуграмотен са виновни учителите, които са ми преподавали. Много ясно, че аз нямам вина! От сега да се разберем, аз съм единствения невинен в Туин Пийкс, аз и може би Волен Сидеров. С разликата, че аз не бих бомбандирал собствената си държава с атомна бомба, за да я „изчистя“. Което май го превръща в бъдещ терорист, а терористите не спадат към невинните, така че май пак съм само аз. Този човек не е ли чувал за белина (?) или други производни препарати, къде жена ми само трупа в нас, без да ги ползва. (Тя най-вероятно харчи парите ми за тях, за да не бере срам пред съседите в магазина.)
Да продължим все пак нататък. В родината ни, доста често се срещат всички образи в сериала, така де, ако твърдиш, че не се сблъскваш с тях всеки ден, значи си се съсредоточил другаде. Например си взел присърце онази статия на в.„Труд“, където се пишеше, че съзерцаването на женски бюст удължавало живота. Така че, според мен, не си разпознал любимите образи от сериала, защото си се „потил“ над безсмъртието си. Аз обаче, макар и с нежелание, се откъснах от бюстотерапията, след като жена ми ми показа няколко фокуса включващи законите на гравитацията и липсата на магическия способ – сутиена. Мисля, че целта на този фокус беше да надзърна над общоприетата заблуда, или може би всъщност да ми скъси живота, а в краен случай да ослепея… Няма значение, просто се примирих с факта, че ще си остана вечно недоволен смъртен. Благодарение на това обаче, установих, че жителите на Туин Пийкс живеят сред нас.
Например, специалния агент на ФБР Дейл Купър. Добре де, ние си нямаме ФБР, но си имаме МВР – то е почти същото, дори повече! Нашето МВР е сборна формация на ФБР, ЦРУ, Батман, Рамбо и чат-пат някаква симбиоза между „Полицейска академия“ и „От глупав по-глупав“. Абе, важното е, че го има и бди над нас, че да спя вечер спокойно. Спокоен съм, защото знам, че от време на време имат навика да бъркат домовете с офиси на заподозрени и по погрешка да разбиват вратите и да просват невинни граждани на земята, но пък си осъзнават грешката. Аз пък съм уверен, че никой няма да ме обере, докато има 20 барети с автомати в коридора ми.
Значи всеки полицай, който е родила нашата система си е абсолютен Дейл Купър. От всичко разбира, има безпогрешен нюх, кой е виновен и кой не, макар последно време всички да са му виновни. Обича кафе и черешов пай, като предпочита да си ги купува със заработените двадесет-тридесет лева на ден, коствали му това да си затвори очите за някакво дребно провинение, като например натресъл се автомобил в паметника Левски… Така де, нали паметника си е останал на същото място, само леко се е напукал, но така изглежда по-античен и достолепен, а автомобилът има каско, значи всички са щастливи, а полицая пие първокачествено кафе. Купър е винаги позитивен, нашия полицай също – всеки ден е нова възможност да пренапише няколко пъти закона и да се почувства истински герой. Кои бяха тези Левски и Ботев? А, да! Някакви футболни отбори.
Добре де, признавам, не всички са Дейл Купър, това си е елитно „звание“, все някой трябва да е шериф Хари Трюман. Господин Трюман е всяка десета „кука“, която следва като кученце своя партньор Купър. Също като Трюман не говори много, съгласява се за всичко с Купър и когато партньорът му не е успял да изкара днес двадесет лева, българския Трюман го черпи я с черешов пай, я с поничка от „Дънкин Доунътс“ или с един „Биг Мак“ плюс водка с утеха. Абе баланс трябва да има… Шерифът не е безполезен, той просто е компромисен образ (поне в началото).
Дона Хауърд… А, ето – тя си е типична българка! Хубава, идва от средностатистическо работническо семейство и още в първите няколко епизода осъзнава, че не обича гаджето си, а всъщност през цялото време е била влюбена в това на най-добрата си приятелка и грабва възможността да бъде с него, след като приятелката ѝ (да го кажем по-леко) изчезва от картинката… Стопроцентова българка си е Дона! Точно така стана с мен и жена ми. Аз имах връзка с най-голямата красавица в гимназията, която по стечение на обстоятелствата си имаше и друго гадже, моята настояща съпруга пък, която тогава бе „бест френдка“ на тогавашното ми момиче, беше оплела в мрежите си някакъв нещастник. Но по законите на Туин Пийкс, моето гадже избяга мистериозно (жена ми и до сега се кълне, че няма нищо общо с това), тя пък разбра, че всъщност е била влюбена в мен отдавна (може би от както им направих онова видео с телефона, къде удрят бесен кючек в планината, а аз като истински мъжкар снимах, възседнал мотора.) Нека ви кажа обаче какво става в реалност, когато вземеш Дона, десет години по-късно. Като за начало Дона се пита, защо не те е оставила на приятелката си, когато е трябвало и проклина съдбата си и глупавия тийнейджърски избор направен преди десетилетие. За да понесе майчинството пие като смок и харчи здраво, освен теб мрази и майка ти, която очевидно не е успяла да те възпита като хората, защото постоянно ти се повтаря каква маймуна си. Не готви, не чисти, не пере… Абе всеки ден в дома ѝ е абсолютен „Сървайвър“.
Боби и Майк, образите на тези две непълнолетни бандитчета пък са залели цялата страна. Тук няма какво да си говорим, то е ясно. Моя седемгодишен син вече е изградил подобен образ и характер. Оня ден го пуснаха за национално издирване, понеже препикал няколко съседа, ступал две-три деца в училище, подсвирнал на няколко учителки викайки им „мацкооооо“ и сключил стабилна сделка с местен наркобос. Ох, истински бащичко, как да не се гордея с умаленото си „Аз“?! Само да пиеше ракия, ама време има!
Одри Хорн… Еха, какъв образ! Одри и тя си е абсолютна нашенка. Красива, разглезена, богаташка дъщеря, която от скука гледа само каква беля да свърши. От километри мирише на българско! Е кажете ми, че не сте срещали поне 10 Одрита през живота си? Аз само в тийнейджърския си период се сблъсках поне със 13, като нея. Е, не ми излезе късмета, по-скоро съдбата ми се подигра… Жено, остави тоя тиган, само се шегувам! Винаги съм искал само теб Одри, опа, ДОНА, само теб ДОНАААААА… По дяволите, това заболя! Какво ви казах, Одри носи само бели.
Дамата с Дънера. ОК, признавам, не е като дамата с хермелина или дамата с палтото от норка, но си е култов образ. То в нашия Туин Пийкс такива все по-често се срещат. Разбира се, не мъкнат навсякъде под ръчичка дънери, ама пък аз наричам съседката отгоре дамата с пинчера, тя го гледа по-добре от колкото жена ми мен. Впрочем обмислям да се нанеса при нея, като изритам онова малко псе и по цял ден лазя на четири крака, тя и без това недовижда, ще ме храни, ще ме пои и ще си въобразява, че всъщност си е взела не пинчер, а немска овчарка, или малко мече… Няма значение, стига да ми мине номера и топка лой да ми вика съм съгласен. Та да, обществото ни постепенно се побърка и започва масово да му хлопа дъската, което май е в плюс за железариите… Както и да е, само в моя квартал можеш да срещнеш дамата с торбичката BILLA или бабата с краставицата, каката с айфона и мацката със силикона. Все хора, които не се разделят с техните любими предмети, ама то държавата е виновна да знаете. С тези условия на живот човек може да си позволи само едно любимо нещо, което да носи със себе си, за други се изискват кредити или изплащане на лизинг, духинг или т.н. Ето вчера чух едно малко изчадие да ме нарича чичото със шкембето, абе първо да погледне своя татко, който по погрешка го метнаха в линейката и чак по пътя за болницата разбраха, че няма да ражда, та после да говори така за мен!
Няма как да пропусна и образа виновник за целия сериал – Лора Палмър. Виждате ли, тук Дейвид Линч е проявил истинска брилянтност, защото местната красавица, всъщност е образа на държавата ни! Точно така, България е Лора Палмър, а не някоя чалга дива, която превърнахме в еталон за красота, на който има етикет – измий и открий 100-те разлики. Не, Лора това е родината ни, та сега сами се досетете какво означава култовия въпрос, който терзае поколения наред: „Кой уби Лора Палмър?“. След като ви разясних тази малка подробност и сами може да си отговорите – някои ще твърдят, че е правителството, други за убиеца на Лора ще натопят бат Бойко, трети може да тикнат зад решетките демокрацията, няколко бивши президента, Христо Стоичков, Сашка Васева и други познати и непознати герои. Оставям разбулването на тази загадка на вас. Като я решите, обадете ми се да подискутираме темата заедно, че както споменах не съм догледал още сериала.
Но може би най-голямата прилика с творбата на Линч и връзката между Туин Пийкс и България е, че и в двете действието се развива ужасно бавно и в крайна сметка, дори и да живееш в Туин Пийкс или да го гледаш отстрани, не разбираш нищо от случилото се и си оставаш невеж и изпълнен с хиляди въпроси до края на дните, пардон, до края на епизодите.
Стелиян Стоименов
в.”България СЕГА”
