Майката е образа, който през целия си живот почитаме, на който сме признателни и благодарни и обичаме докато сме живи. Интересно е обаче, че ние мъжете, сякаш малко или много омаловажаваме целият труд и грижи, които хвърлят половинките ни, когато те самите станат майки. Да, не отричаме, че по малките малчугани отива много време и нерви, но някак постоянно успяваме да изкараме собствените си проблеми на работното място много по-съществени и важни, от колкото проблемите които е имала жена ни вкъщи с детето. Може би чисто от мъжка гледна точка, претенциите на шефа, заяждането на колегите, доказването кой е по-големия, ако не и най-големия мъж, плюс удовлетворяването на абсурдните прищевки и желания на вечно недоволните клиенти и изкарването на парите, с които препитаваш съпругата и детето, изглеждат много по-значими от това да нахраниш отрочето, да му смениш памперса и да го сложиш да спи. Да, обаче всъщност не е точно така. Не че и мъжете не изкарваме месечната заплата с труд и ядове, но не мога да кажа, че на представителките на нежния пол, грижите по едно дете не могат да се сравнят с усърдна работа и пот по челото.
Имам една приятелка, с която се познаваме от както се помним. Преди година тя имаше щастието да стане майка. Сега когато излезем на кафе, за да се видим, защото не сме го правили в продължение на месеци, тя, разбира се, идва на срещата ни с малкия си син, който е голям сладур, но това не означава, че не ѝ троши здраво нервите за кратък период от време. Малкият е на година и един-два месеца, при което вече се е научил да върви, пораснали са му четири зъбчета, а любопитството му надхвърля най-малко сто пъти собствения му ръст. Сега му е времето, в което с интерес изследва всичко което види с ръце, но и с уста. Следователно всяко нещо, до което се докосне, незнайно как се озовава в устата му, като разбира се не подбира – това може да са телефони, фасове, капачки от шишета, рекламни брошури, на мама принадлежностите от чантата и т.н. Мисля, че се подразбира как моята приятелка, вместо да успее да си изпие кафето и да можем да си поговорим поне за тридесет минути, тя постоянно бяга след детето, като го гони от съседните маси, където той е отишъл да се „запознае“ с непознатите хора, изкарва му ръцете от пълните пепелници, чисти го с мокри кърпички през двадесет секунди, залъгва го с биберон и играчки и му вика: „Не, това не се яде!“, „Недей да ходиш там!“, „Не пипай това!“, „Не лягай там!“, „Не бъркай там!“ и всякакви други производни забрани. В никакъв случай не твърдя, че това е недопустимо, разбирам я напълно, редно е да полага грижи за детето си. В крайна сметка, за да успеем да разменим две-три нормални приказки, при това основно аз, понеже случващото се около нея, както тя каза и сам мога да го видя, се наложи да поверим малкия два пъти на грижите на бармана (който тя познаваше, естествено, че няма да го дадем на непознат, да не се чудите), веднъж на сервитьорката и веднъж дори хората от съседната маса, който сами изявиха завиден ентусиазъм, докато детето не се разплака.
Определено не е лесно да си майка, при това не просто в наши дни, то просто никога не е било – още повече в миналото, когато всякакви улеснения за отглеждането за отсъствали от магазините.
И въпреки всичко, все ще се намери някой, който да каже: „Е, хайде колко да е трудно… Та това е просто парче месо, едва ли изисква толкова много грижи!“
Точно за хора с подобно мнение, ядосана майка от Бургас написа, един вид писмо адресирано до всички мъже чиито жени „по цял ден си стоят в къщи с детето” и не работят. Цвета В. публикува поста си в специализираната група на най-голямата социална мрежа и за минути събра много поддръжници, а в сайтовете където беше публикувано в последствие, потребителите не спряха да го коментират. Младата майка обяснява какво ѝ коства да гледа малкото си дете. В сравнение с нейната ситуация, офисът на мъжа ѝ прилича на рай. Ето и самото писмо:
Когато ми завиждаш, моля те, имай предвид следното:
1) Докато си на работа, не трябва да следиш непрекъснато колегата си, за да не напъха в устата си кламер, да не пълзи по масата и да не рисува по тапетите.
2) Спокоен си, че колегата ти ще обядва, без да се налага да бършеш след него разлятата супа по пода. И не вярвам, че ще се опита да ти направи ПФФФ в лицето с пълната уста.
3) Ако решите заедно да излезете в обедната си почивка, то колегата ти ще се облече сам и няма да се налага да напъхваш неспирно мърдащите му пръсти в ръкавиците, непослушните му крака в ботушите, а въртящата се наляво-надясно глава – в шапката.
4) Ако излезете на улицата, едва ли колегата ти ще се пльосне в първата локва, защото нещо си го засегнал. Не вярвам и да се наложи да му переш дрехите след това.
5) Ако по стечение на обстоятелствата си отишъл до магазина с колегата си, той със сигурност няма да те врънка да му купиш всяко нещо, което се изпречи пред очите му, обещавайки, че ще си яде кашата и ще слуша. И няма да ти се наложи да измисляш 1 милион довода, за да избегнеш поредното купуване на безполезна играчка.
6) Ако колегата ти се умори, няма да е нужно да го носиш на ръце обратно до офиса, докато той хленчи и размахва ръце и крака във всички посоки.
7) На работа не ти се налага непрекъснато да правиш на колегата си забележки: ” Не си бъркай в носа!“, ”Не си трий ръцете в сакото!“, ”Не си смучи палеца!“. А дори и да прави всички тези неща, той си има майка, нека тя да се черви заради него!
Едва ли колегите ти плачат често и без видима причина. Дори да е така, не си длъжен да ги успокояваш.
9) В офиса не съществува явлението ” следобеден сън“. А ако го имаше, то ти сам би подремвал, вместо да приспиваш колегата си, люлеейки го на ръце, докато не се унесе в сладък сън.
10) Не трябва да разтребваш разхвърляните от колегата ти из целия офис химикалки и листове.
11) Твоят колега едва ли отговаря с НЕ на всяко твое предложение.
12) Не трябва да му напомняш да се изпишка. Но дори да се заплесне и изпусне, не се налага ти да му чистиш.
13) Никой не те кара, като си свършиш работата, да почистиш целия офис и да сготвиш обед и вечеря за всички.
14) И още: работата, това е мястото, от което можеш да си тръгнеш и да си отидеш ВКЪЩИ.
Излиза, че офисът много прилича на рай! Така че на кого му е по-трудно – на мъжа, който работи, или на майката, която си стои вкъщи? Ако вземем предвид всичко, то жената с дете от 0 до 5 години работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, и то без право на отпуск! ПОНЯКОГА И БЕЗ ПАРИ !!! Единственият, но много важен минус на работата е, че едва ли на колегата ти ще му хрумне да те прегърне през коленете, проникновено да те погледне в очите и нежно да ти каже: ”Ти си моята най-любима мама на света! “
Стелиян Стоименов
в.”България СЕГА”
