Последно време стана много фешън, да се прави дисекция на българщината. Очевидно, то туй българина е нечуван, изумителен и неидентифициран субект за англичани, блогъри, в някои случаи дори за сънародници, както и извънземните от съседната галактика, привлечени най-вече от новината, че българската жена извоювала правото да носи панталон.
Ама, разбира се, че сме обект на одумване, нали все пак сме измислили думата „абсурд“ (в нея си живуркаме щастливо и чудесно), както и „чалга“ (само един истински българин може да си изсмуче от пръстите подобна думичка, да ѝ даде смисъл и да я включи в тълковния речник на езика си). Ние сме факири сами по себе си и като казвам това, нямам предвид изтъркания нашенски фокус – има алкохол, абра кадабра и секунда по-късно няма алкохол. Не! Ние можем много повече, потенциала ни е необятен и сме способни на удивителни неща, дето никъде другаде, ако щеш цялата вселена обиколи, няма да срещнеш.
Вземи например това божествено създание – българската жена. През годините еволюцията ѝ е смайваща. Мина времето когато кладеше огън в пещерата и не се оплакваше, когато мъжът я дърпа за косата и я влачи по каманаците. Отлетяха и дните, когато задълженията на Цона, за да спаси планетата от апокалипсис, се свеждаха до прекопаване на градината и битовите ангажименти на отчаяна селска съпруга… Съвременната българка се е ъпгрейтнала бая! Тя е истински хамелеон, само за един час може да се преобрази в Афродита, ама изпитва панически страх да не ѝ тикнеш главата в мивката, че после не мож я позна. Преминала е с отличие и почести цял курс как се ходи на кокили, които попаднали в ръцете ѝ се превръщат в хладно оръжие. Но това не е всичко, тя има и други трикове в деколтето… Способна е да побере целия дом и покъщнина в дамската си чанта (дори и да е тип „плик“, не я подценявайте, ще се справи), а после дори съумява да я носи на една ръка – съвсем сама! Друга вземаща акъла чародейска дарба, която притежава, е да накара за 60 секунди семейния месечен бюджет да изчезне в мола и след като ти се навика какво прасе си, понеже ѝ държиш сметка, с омайващият си език може да те обеди, че всъщност покупките ѝ от Версаче са страхотна инвестиция за бъдещето ви. Благодарение на сериала „Сексът и градът“ се превърна в истинска жрица на любовта (Алилуя!), но за сметка на това откри достойнството да бъде бизнес дама и безмилостно захвърли образа на Пепеляшка.
Както една интелигентна госпожа каза в Интернет пространството, жената твърди, че с един чорапогащник ще поправи света и ще даде старт на революция, но въпреки високото жеснко IQ аз забелязвам че, последно време дамите се дивят на технологични чудеса, като прахосмукачката, фурната и пералнята, затова не припарват до тях.
Наред с всичко изброено, българката е надарена със завидна имунна система. Само нейната гръд, кръст и крака могат да се подават, незащитени през зимата на минус 20 градуса, а собственичката им да е жива и до днес. Чудна работа! Тя е и незаменим химик, борави с химични елементи, като силикон, хиалуронова киселина, ботокс и т.н. Квалифицирана е и като физик, запозната е с природното явление наречено влага, затова никога няма да излезе навън с току-що изправена коса, не и след като пет века се е тормозила с пресата. Наясно е и с законите на гравитацията (да видиш ти!), затова се бунтува срещу тях и използва ултрамодерни средства, като сутиена и производните му джаджи (мъжете оборваме гравитацията едиствено с виагра, скромни сме все пак). Да не говорим, че и десет висши да изкара човек, едва ли би се справил толкова добре в прецизното нанасяне на очна линия, а е пълен абсурд да помни наименованията и приложенията на нейните сложни и безкрайни бойни снаряжения – скромно наречени гримове.
Да… Българката е природен феномен и ние мъжете не можем без нея, дори в миговете, когато ни кара да съжаляваме, че сме се родили, а на нас ни се иска да я залеем с резервната туба бензин и да драснем кибритената клечка, като си тананикаме песничката на Кейти Пери: „Скъпа, ти си фойерверк“.
Но колко обективен ще съм, ако не сложа и нас мъжете на кантара?
Разбира се, расовите български мъжкари също сме поразително явление. След като решихме, че Шварценегер и Сталоун са демоде, съумяхме да наложим нов стереотип! Открихме най-добрия мъжки аксесоар – биреното шкембе. Макар, хората да мислят, че то лесно се постига, ще ме извинявате, ама Каменица не може да смогне да произвежда толкова пиво, колкото изисква поддръжката на нашата заоблена гордост. А питате ли ни колко ни струва това (?), бая пари, загуба на спомени и скандали със жената. Как да не ни съжалиш? Но биренето шкембе, подобно на роклята на Версаче, си е инвестиция – винаги могат да те наемат да играеш Дядо Коледа в детската градина! И кой каза, че истинския мъж пиел само ракия?! Пълни глупости, че ние смело гълточим бира дори и през зимата! Естествено работа върши и водката, мастиката, уискито, бърбъна, скоча… Иначе казано, всичко което може да ти докара временна амнезия, – за да забравиш оня цербер, демек тъщата – и да те спаси от работа на следващия ден, защото си в реанимацията.
Противно на съмненията на нежния пол, ние сме начетени и обичаме литературата. Разбира се, четем в най-усамотените и интимни мигове, когато никой не може да ни види, за да не ни излезе лошо име и да си съсипем репутацията на алфа, градена с много труд и пот на челото… Какво мислите, по дяволите, че правим толкова дълго сутрин в тоалетната? Образоваме се, много ясно! Но понеже времената се менят, компания в облекчаващото кътче, ни прави не Толстой, а лаптопа. Бог да поживи създателя на Интернета и безжичната wi-fi връзка! Чрез нета успяваме хем да преглеждаме спортните новини, хем да се научим как с подръчни материали да направим бомба, за да взривим най-после дразнещия съсед. Гугъл всичко знае, та и ние намазваме покрай него.
В реда на неща си е, да сме истински спортисти. Нямаме равни в употребата на дистанционното управление на телевизора. Шумахер не може да шофира толкова бързо, колкото ние сменяме каналите. Да не говорим, че сме най-върлите привърженици на футбола, екипирани в анцуг, даваме всичко от себе си, за да го гледаме подобаващо на екрана и сме толкова съпричастни, че току-виж телевизора гръмнал, защото сме го замерили с нещо. Добре де, може и да не практикуваме футбол, но така или иначе в наши дни той се превърна в хоби на манекените, а ние да не сме луди да разваляме фигурата си ала Джаба Хътянина! Само балъците (дума с която Вазов и Ботев биха се гордели), гонят някаква топка… Ние феновете сме по-важни и значими, без нас нямаше да ги има тях, все пак.
Покрай половинките си, открихме суетата. И така благодарение на пинсетата, от Дарк Веждър се превърнахме в принца в бялото Х6. Ама после нов проблем, когато жена ти се обърне и ти се тросне: „Скъпи, не можеш да имаш по-хубави вежди от мен!!! Това е противоестествено, наред с това, че кожата ти е по-мека и гладка от моята. С какво се епилираш, злато? Кажи или искам развод!“
Друга наша характерна черта е никога да не си признаваме грешките. Та ние сме мъже, това ще рече, че сме безгрешни. На нас ни е виновно обществото на майките, не случайно повтаряме – майка ти да това, майка ти да онова.
Не мога да разбера защо жените ни мислят за слепи!? Може понякога да не забелязваме голямата промяна в косата им, възможно е да пропуснем, че е останала без такава, но все пак сме изключително наблюдателни. Жена ми видя ли онази драскотина на колата, която е направила, когато ѝ я дадох да я кара? НЕ! Аз я видях, при това дори не ми се наложи да използвам микроскоп! Още като зави зад ъгъла на 500 метра от вкъщи ѝ извиках: „Какво си направила с любовта на живота ми, ма? По боята има драскотина с дължина 2 милиметра!“
Винаги сме неоценени, по дяволите! Научили сме се да преглъщаме вечното мрънкане на съпругите, даже оглушаваме в такъв момент, което изисква дълги години медитация и курсове по йога, а те не са доволни и на това. Усъвършенствали сме се да гледаме мача, докато ги караме до пазара. Да бием децата с една ръка, говорейки с приятели в кварталната кръчма, докато държим бирата с другата и в същото време да смятаме на ум колко ще ни излезе ремонта на колата, че дори имаме време да огледаме най-подробно някое преминаващо красиво момиче, без да изпуснем факта, че ако полата ѝ беше с 5 см по-къса щеше да ѝ се вижда бельото. После за нищо не сме ставали. Да,бе!
Какво да кажем за българските деца. Та те са истинско постижение на природата. На 4 годишна възраст, може да тънат в неведение как се изписва собственото им име, но вече, като истински гении, знаят решението на всеки проблем – демек Айфон-ът!( Но да се чудиш защо си мислят, че той се продава в „Джъмбо“.) Дори са виртуози в употребата на всичко „ай“ – айфон, айпод, айпад, айрян, ай сиктир! Така че, времето на куклите Барби и конструкторите Лего умря без звук и стон, Айтехнологийте са на мода. Горко на банковите ни сметки, но току-виж, децата са научили и нас да боравим с тези неща, че поне да минем безплатно обучение, за да не сме „задръстени“.
Българските дечица са надарени с изключителна креативност. За времето, за което аз ще си избърша носа, те могат да счупят всичките прозорци на училището, да нахапят съучениците си и тези от съседния клас, да подпалят косата на учителката по математика, да проведат дипломатически-бизнес разговор с директора и да намерят решение на проблема с глада в Африка. Те са нашата гордост! Малките ни ангелчета!
Студентите обаче, признавам, са ми странна част от българското общество. При положение, че изобщо не им се учи, си плащат, за да учат! Хем си плащат, хем във ВУЗ-овете ги обиждат на „лайна“, „измет“, „срам за страната ни“, хем те продължават да си стоят там, като изтъкнати мазохисти. От време на време, вдигат протести срещу правителството, образователната система, андронения колайдер и все по-рядката поява на Памела Андерсън в киното. Може да не помнят лекциите си, ама моля ви, да си имаме уважението, всеки текст на поп-фолк песничка се знае наизуст. При това мелодията може да се запее от раз, а гвоздея на програмата е, когато ханша започне да се чуди накъде да ходи и се лута наляво-надясно объркан.
И докато сме на темата за висшите учебни заведения, да кажа, че само в България е възможно, акъла ни да блести по-силно и от слънцето. Само тук, можем да изскочим с грандиозната идея да кръстим висше учебно заведение – Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура и чак после, след като сме го полели много ясно, да се сетим, каква чудна абревиатура сме му спретнали – П.У.Т…. останалите букви сами си ги наместете.
Решението с абревиатурата е просто – да се затвори университета, – че от къде пари за табела с ново название и толкова нерви за бумащината документи? Ало, да ви приличаме да идиоти? Затваряме го и край на грижите! То така става в държавицата ни, затваряме, уволняваме, бягаме… Общо-взето сме достигнали върховното ниво на тактическо и стратегическо заобикаляне, по разумен философски и политически начин, на дребните спънки, появили се на пътя на мащабния ни план. С други думи казано – равни нямаме в „и дим да ни няма“. Пък и сме толкова горди от този факт, че и цяла песен-възхвала на това качество измислихме! Дайте ми само секунда, че гордостта ме изпълва и прелива.
Да, споменах, че обичаме да живеем в абсурда. То това не е от вчера и със сигурност ще продължи докато България спре да съществува, или ни забранят алкохола (Боже, дано е първото!). Тук е страната в която всичко има и нищо няма, държавата където политици могат да станат тези които разбират от политика най-добре и мислят за благото на народа, като полицаите, градинарите, чистачите на градските тоалетни… Единствено в нашата родина можеш да чуеш песни в прослава на дрога, секс, изневери, убийства, пантери, чушки, домати, Зоро и Сашка Васева. Всички работим изключително много, но над себе си, образовани сме от как сме се родили и нямаме равни в мрънкането и оплакванията, които биха сразили и най-добре оборудваната интергалактическа армия. Но най-вече, сме истински патриоти, защото каквото и да правим, го правим за отечеството мило, дори когато го напускаме…
Стелиян Стоименов
в.”България СЕГА”
