Не знам какво мислите по този въпрос, но аз се надявам да се добера до верния отговор по време на Деветата световна среща на българските медии, която се организира от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света и която ще се проведе от 13 до 18 октомври 2013 г. в София, Пловдив и Велико Търново. Надеждите ми са свързани с факта, че през този период 45 представители на медии от над 20 държави ще се съберат в България, за да дискутират, предполагам, и този въпрос. А въпросът е особено актуален, като се има предвид, че България се е сринала до “87 място по свобода на словото и печата и качество на медийната среда”. Цитатът е от краткото рекламно интервю за срещата, което генералният директор на БТА Максим Минчев е дал на журналистката Пепа Витанова, и който казва също така, че “гилдията трябва да се събира, трябва да си казва кривиците”. Хубавото е, че тези “кривици” може да бъдат чути и видени от всички, които желаят и имат техническа възможност да направят това, защото “за първи път най-интересното от срещата на българските журналисти от цял свят ще се представя чрез видеоновини, които ще се излъчват директно в интернет”.
Признавам, че се вълнувам от предстоящото си участие в този представителен форум. През 2006 г. имах възможността да присъствам на част от заседанията на Втората световна среща на българските медии, която се проведе от 18 до 22 май 2006 г. в Чикаго, но тогава бях дипломат и съдействах за организирането на срещата, без да участвам в дискусиите. Въпреки това пазя чудесни спомени от срещата в Чикаго. Тогава участваха представители на 30 български медии от 14 страни. В продължение на два дни участниците в срещата дискутираха теми, свързани с параметрите на националната идентичност, ролята на медиите за образа на България по света, разследващата журналистика и свободата на словото, формите на професионално сътрудничество между българските журналисти, предизвикателствата на Интернет и българската култура като посланик на добра воля. След заседанията разговорите продължаваха и във фоайето пред залата, защото целта на срещата бе не само да се обсъдят предвидените в програмата теми, а и да се създадат лични връзки между участниците в срещата. Убеден съм, че за равнището на дискусиите много голям принос имаха представителите на българската медийна общност в Чикаго. В официалната програма бяха включени изказванията на Климент Величков, главен редактор на вестник “Старт БГ Чикаго”, Йордан Ганчовски, главен редактор на вестник “Златорог”, Боянка Иванова, сътрудник на Радио България, Светлозар Момчилов, издател на вестник “България Сега”, Петър Стаматов, главен редактор на електронното издание www.EuroChicago.com и Лили Паслиева от Българския учебен център “Знание”.
Седем години по-късно главната тема на медийната среща е “Медиите и националните каузи”. Както обикновено, Максим Минчев и неговият екип предлагат тема, която е особено актуална. Всъщност имаме ли днес кауза, която да обедини всички българи? Свидетели сме на разделението на българската нация, което влачи страната ни към дъното, възмущаваме се от несправедливостите, които продължават не както е прието до 40 дни, а много, много повече, притесняваме се от стеснения хоризонт, пред който се е изправила родината ни, и с тревога си задаваме въпроса: “Ще оцелее ли България?” И точно в този момент организаторите на срещата се обръщат към българските журналисти по света с предложение за споделяне на идеи, предложения и опит. Разбира се, тези срещи вече не са само срещи на български медии зад граница, а на всички български медии. Но дали проблемите се виждат по един и същи начин, когато си журналист в България и когато гледаш на българските проблеми от Париж, Мадрид или Чикаго?
Предполагам, че темата на срещата е избрана след редица вътрешни обсъждания и допитвания до водещи журналисти. Но съм убеден, че решаващата дума е имал инициаторът и вдъхновителят на тези срещи Максим Минчев. Признавам, че съм пристрастен, защото с Максим Минчев сме колеги и приятели от много години. Но това, което винаги ме е впечатлявало, е било умението му да общува по такъв начин с хората, че да постига максимума във всяка една колективна работа. Той е журналист, писател, пътешественик, но това, с което ще бъде запомнен – нека не ми се сърди, че подценявам журналистическото му перо – са тези срещи на българските медии. Защото във време на тотално разделение и целенасочено противопоставяне Максим Минчев стана инициатор на тези форуми, които обединяват българите по целия свят чрез гласовете на българските журналисти.
В предварителната програма е записано, че академик Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките, академик Антон Дончев, автор на романа “Време разделно”, Пламен Карталов, директор на Националната опера и балет, и историкът академик Георги Марков ще представят проект на БАН, озаглавен: “Възгледи за основните национални цели на България”. Ще ги изслушам с интерес, още повече, че това ще се случи в музея “Възраждане и Учредително събрание”, който се намира на площад “Съединение” във Велико Търново. Дали обаче националните цели, които те ще очертаят, са цели и за новото поколение? Известно е, че всяко ново поколение създава свой собствен свят, вратите на който остават заключени за предходното поколение. Така че това е прелюбопитна тема и съм сигурен, че тези 45 представители на медии от над 20 държави не само ще има какво да кажат, но може да предложат и идеи, за които никой не се е сещал досега. Защото всички журналисти заедно и всеки един поотделно е призван да бъде рицар на истината.
Иван Сотиров
в. “България Сега”
editor@bulgariasega.com
