… Неотдавна Българското Чикаго беше разтърсено от един среднощен скандал между млади хора, който завърши със смъртта на Ивайло Иванов. Действието се развива на паркинга пред нощно заведение, от което една компания тръгва да се разотива по домовете си. Очевидци и свидетели, потвърждават думите си на първите съдебни заседания, относно действията на обвинения Станимир Дойчев.
Вероятно той се е почувствал пренебрегнат, че Соня, с която го запознават същата вечер, отказва предложението му да бъде “закарана” с неговата кола до дома й. Това, че тя отива към колата на Ивайло, с когото се е уговорила предварително за неговата помощ, го разгневява още повече. Тогава той се качва на своя “Лексус”, дава пълна газ, удря другата кола пред себе си, която в ужасяващ карамбол ранява леко момичето и смъртоносно – Ивайло. Пострадалата разказва това в съда. Съдията смята, че Станимир е знаел, че те са или до колата или вече се качват в нея… Прокурорът в чикаагското предградие Ролинг Медоус повдига обвинения на Станимир Дойчев за безразсъдно каране и за напускане на мястото, където е причинил произшествие, последвано от травма и смърт. Присъдата, която може да получи, е до 10 години затвор. Станимир утежнява положението си и с това, че яростта му го е накарала да извърши още същата вечер и една разкриваща престъпна арогантност постъпка: написва във фейсбука си за “удоволствието”, което изпитал от деянието си и заключението “Надявам се да умреш, лайнар”. Ивайло умира след седем дни в кома…
Може би, ако не е бил обзет от гнева си, Станимир не би пожелал тази смърт и не би я причинил…,но бидейки обхванат от съвременния бяс на много хора – които са свикнали да се налагат “каквото ще и да стане”, искат да постигат своето на всяка цена, които живеят на принципа, че последната дума трябва да бъде тяхната, решава да демонстрира фалшивите идеали за мъжественост от холивудските филми и да “накаже” и момичето и съвсем невинния Ивайло, защото Той – Станимир, е бил пренебрегнат.
Обърнахме се към Самуил Каварджиев, един от нашите колумнисти, с въпроса как се третират в Библията, една фундаментална Книга, събрала мъдростта от вековете, онези човешки взаимоотношения, които понякога предизвикват непоправими нещастия. Ето какво написа той, основавайки се на казаното от Иисуса Христа и пророците.
***
Битката между доброто и злото, между Божието съзидание и сатанинската страст към неговото разрушаване, продължава от най-древни времена до днес. Гняв и ярост, завист и злоба, сатанизъм към ближните – това са пороците, които дяволът сее между хората за да постигне целта си, това са опасностите, сред които живеят хората..
Но как да изгоним тези бесове от душите и сърцата си?
Ако разтворим Библията ще видим, че там е казано: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи. /Яков, 1:19/.
Когато ураганът на гнева се опита да хвърли човешкия разум в ада всеки трябва да си каже: … “Постой, успокой се човече, помисли! Струва ли си да го направя?” И да си припомни, че първото братоубийство в човешкия род е смъртта на Авел от ръката на брат си Кайн, защото… Бог “приел” жертвоприношението на единия, и “не приел подобаващо” това на другия… С една дума – Кайн решава, че е пренебрегнат от Бога! И убива брат си, който няма никаква вина, дори и това да е така… Сравнил се е с брат си и се е почувствал нещастен и разгневен от неправдата.
Но човек не бива да се сравнява с другите и сам да намира себе си за по-висше създание от тях. Той може да се сравнява само с онази частица от Божественото, която Бог е откъснал от Себе Си и я е вложил в него, като един от човечеството. И да пази у себе си любовта към своя Създател и другите себеподобни, също създадени от Бога.
Сляпата горделивост и гневът са най-лошия съветник за всеки и това, което човек стори, обхванат от безумна ярост, не може да се поправи по-късно от никакви разкаяния и молитви. Завистта, че друг е предпочетен пред тебе, яростта, че сравнявайки себе си с него ти се виждаш сто пъти по-достоен, роден за победи и възхищение… погубва! Гневът те тика към “отмъщение”, дори и да няма никакъв повод да се отмъщава.
Гневът се счита за един от седемте смъртни греха. Големи са страданията у тези, които постоянно се оглеждат в другите и се мерят с тях, защото в своите очи те се виждат най-често унизени и пренебрегнати. В притчата за блудния син, виждаме колко наранен се чувства големият брат, защото сравнява своите заслуги с тези, които “незаслужено” получавал по-малкият… Сатаната може да развие до такава степен гордостта, примесена с ярост у човека, че и най-дребният повод да вземе разума му…
Японците имат златно правило за разглеждане и решаване на възникнали конфликти. Дават се три денонощия за размил на двете страни, които са влезли в спор помежду си. Обяснения и решения – след 72 часа. Минава време и полуделите от ярост опоненти изстиват, умът им се избистря, и те се запитват: “А има ли смисъл да правя това? Защо ми трябва? За мен има много по-добри пътища да не правя тази глупост и да взема много по-добри решения..”.
Очистете паметта си от злото, което се е напластило в главата ви! Оставате само доброто в нея. Дано спрат и в България тези водопади от гневни думи и хули, да се смени омразата с разум и помирение.
В Първо Съборно Послание на Свети Апостол Петра /Гл.5:8,9/ е казано:
“Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като викащ лъв обикаля и търси кого да глътне. Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света”.
Все по-трудно намираме спокойствие в нашия живот. Като че хората на Земята сме все по-близко до последните дни на днешния свят, отровен от насъбралите се злини и пороци на съвремието ни. Спасителят Иисус Христос бе пратен при нас да ни предупреди и научи на друг живот – как да надвием дяволското зло у себе си и да заживеем с частицата от Божието Начало, което Творецът е вложил в човешката същност. Но ние още не успяваме да направим това…
А бихме могли.
В Съборно Послание на Свети Апостол Иакова, гл. 4:7 и 8, се казва:
“И тъй, покорете се Богу. Опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. Приближете се към Бога, и Бог ще се приближи към вас”.
Библията е Стара Книга с много мъдрост и святост, събрани в страниците й. И колкото повече страници се прочитат от нея – толкова по-малко ще има насилствена смърт, грях и отчаяние по нашата Земя!
Самуил Каварджиев
в.”България Сега”
