Има лъжи, има нагли лъжи, и има публикации на "Икономедия"

Категоричното отхвърляне от НС, с подкрепата на синдикатите и мнозинството от работодателите, на “частичното” президентско вето върху актуализацията на бюджета за 2013 г. нанесе пореден предизвестен удар върху “партията на преврата”. 

ГЕРБ биде унизен и в пленарната зала, и извън нея. “Частичният президент” Плевнелиев биде двойно унизен и от провала на плитката интрига с ветото под диктовката на Борисов, и от поредната гавра на Борисов, който си изми ръцете за пропадналата си позиция по актуализацията тъкмо с него. Протестиращите шепа превратаджии бидоха обезсърчени и се разпиляха като есенни листа; много трудно ще е на организаторите да ги съберат пак. Превратаджийските медии за пореден път се самоунижиха, редейки тенденциозно подбрани снимки с мургави, необразовани или възрастни контрамитингуващи и критикувайки управляващите за това (при това направено законно и открито), за което два месеца вече не критикуват превратаджиите (при това вършено незаконно и тайно). 

Поредният отчаян агитпроповски ход на “Икономедия” след провала на ветото е насочен отново към симулиране на западна подкрепа. Под заглавие “В САЩ започна кампания с призив за бойкот на правителството в София”:

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/08/16/2123609_v_sasht_zapochna_kampaniia_s_priziv_za_boikot_na/

в. “Дневник” разпространи апокрифен текст на писмо, който “се разпространявал сред българите в САЩ” от 14 август насам. Писмото било адресирано до “вицепрезидента Байдън, сенатската комисия по външна политика, Държавния департамент и Камарата на представителите”. Заглавието, както обикновено, е подвеждащо: става дума не за “кампания в САЩ”, а за икономедиен опит за раздухване на кампания сред българите в САЩ, и то явно сред българските граждани в САЩ -може би се имат предвид най-вече българските държавни чиновници на служба в САЩ. 

Форматът в google.docs, в който е публикувано писмото, няма опция за редактиране (вж. препратките под статията в “Дневник”). Текстът е написан на икономедиен английски Newspeak: авторите са успели да пакетират огромен брой лъжи в неголям обем; почти няма фраза по същество, която да не е нагла лъжа. 

По-долу предлагам превод-тълкуване на писмото от
Newspeak на български език с коментар. 

Няма смисъл български граждани, камо ли държавни служители, да пишат лични писма до американски политици. Нормално е американски граждани от български произход (или както казваме в Америка – българоамериканци) да пишат до американските си политици, за които гласуват. И аз съм писал няколко пъти в миналото до моите сенатори и до държавния секретар Клинтън, също бивш мой сенатор, за вредата, която нанасяше на интересите на САЩ в България необмислената подкрепа, която бившият посланик Уорлик оказваше публично на един корумпиран и несъстоятелен български политик като Цветанов. Лаская се от мисълта, че предсрочното изтегляне на Уорлик от София може да е повлияно и от такива сигнали на граждани. 

Ако днес трябва ние, българоамериканците, “да изразим дълбока загриженост от положението в България”, то ще е главно загриженост от продължаващите революционни опити на шепа вече добре известни rent seeking олигарси, на върхушката на ГЕРБ и на извънпарламентарните сини партии, с подкрепата на техния Оруеловски агитпроп – медиите, “грантовите” НПО, “грантовите” интелектуалци и други служители, зависими за поминъка си от благоволението тези олигарси, и на напълно дискредитирания  Плевнелиев, да свалят с уличен натиск законно избраното българско правителство и да променят конституционния строй на България от република с парламентарно управление към олигархия с охлократично управление чрез hired mobs, контролирани с Оруеловски медии и с много пари, изсмукани чрез ренти от българския народ.  

За разлика от февруари, когато световните медии бяха пълни с България – заради мащабите и автентичността на протестите на хората от цялата страна срещу икономическата катастрофа, предизвикана от ГЕРБ – заглъхналите вече инсценирани летни протести останаха без международно медийно внимание. Дори насилието срещу народните представители и вандализмът на наетата тълпа на 13 юли не предизвика нито едно впечатляващо международно медийно заглавие. Усилията на превратаджиите да прокарат паралели с Египет, направени последно от Борисов в петък, не предизвикаха нищо освен насмешка. 

Rent seeking, икономическият термин, описващ стремежа на корпорациите да извличат допълнителни печалби от монополното си положение благодарение на политическата си подкрепа, е популярен в днешна либерална Америка и благодарение на книгите на Нобеловия лауреат, икономиста от Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц, които популяризирам и аз в Интернет от много години вече, заедно с книгите и блоговете на Пол Кругман и други видни световни икономисти. Този термин, който съм използвал често във Фейсбук и откъдето вероятно са го заимствали икономедийните агитпропчици, приляга чудесно на олигарси като Прокопиев и Бориславова с техните схеми за “чиста енергия”. Законното правителство изрази намерение да промени нещата и именно това даде ход на летните “протести”, както и на съдебен иск за 300 млн лв от страна на “зелените” олигарси. 

Описанието “бивши комунисти” приляга много повече на ГЕРБ, отколкото на БСП. Не само съдейки по биографиите на “личния състав” на двете партийни върхушки, но и по методите им на работа, които у ГЕРБ са безсрамно болшевишки. Описанието “клиентелистка партия с machine-style politics” приляга повече на ГЕРБ, отколкото на ДПС, с допълнението, че ГЕРБ е не само клиентелистка и вождистка партия, но и криминален синдикат, който трябва да бъде разгромен без остатък, ако трябва да бъде спасена демокрацията в България. Интересно, първата парламентарна партия, която каза това открито през януари т.г., беше ДПС. В доклада на тогавашния лидер на ДПС пред партийния конгрес Борисов беше за първи път назован официално “лице от подземния свят”, “диктатор” и “заплаха за демокрацията в България”. Колкото до “Атака”, тя не е член на управляващата коалиция, няма вицепремиери, министри и областни управители, а и ГЕРБ се ползваше без никакви скрупули от подкрепата й в НС от 2009 до 2011 г. 

България навлезе в изборния цикъл тази година под знака на грандиозните скандали в МВР и службите, свързани с изтеклите информации за масово и безразборно подслушване, за готвените груби фалшификации на изборите и с многобройните други свидетелства за бруталното нарушаване на конституцията и законите от страна на властниците от ГЕРБ, установили на практика частен полицейски режим за увековечаване на властта си. Пеевски беше бивш съюзник на ГЕРБ, един от “ренегатите”, напуснали ГЕРБ в навечерието на сгромолясването им от власт, особено твърдо решен по някакви лични мотиви да ускори разследването на герберските престъпления и ареста на главните престъпници. Това именно предизвика паниката сред герберските среди, която беше погрешно продадена от медиите като “всенародно възмущение”. По късно сам Борисов се разграничи от това виждане. 

По “руските” енергийни проекти, в 2012 г. сам Борисов агитираше пламенно за АЕЦ “Белене”, без която ни чакала катастрофа, през януари т.г. 60% от политически активните българи гласуваха “за” на референдума въпреки усилията на властта да омаловажи гласуването и обезкуражи хората да участват. Активността беше съизмерима с тази на извънредните кметски избори във Варна. “Южен поток” е холандски джойнт венчър с 50% западноевропейско участие: 20% на ENI и по 15% на Électricité de France S.A. и Wintershall Holding GmbH (BASF); Eрдоган нарече газопровода “Син поток ” през Турция (с капацитет 16 млрд. куб. м. прир. газ годишно) “проекта на века” и полага огромни усилия да привлече всички възможни и невъзможни “руски” енергийни проекти през своя територия, а ЮП е с капацитет 63 млрд. куб. м. или четири пъти повече от “Син поток”, доста повече и от “Северен поток” до Германия (55 млрд. куб. м.). 

Твърдението за “unsustainable public debt” (в актуализацията на бюджета) не се подкрепя от мотивите на Плевнелиев за “частичното” вето и беше опровергано от самия Борисов в петък. Актуализацията на бюджета на Дянков, който бе изгонен от ГЕРБ поради некадърност малко преди сгромолясването им от власт, бе абсолютно необходима (а според мене дори е крайно недостатъчна) по мнението на всички компетентни икономисти в България, както и според органите за тристранно сътрудничество, за спасяването на домакинствата и бизнеса от фалит, и бе явно желана от мнозинството българи. Дефицитът при това си остава в рамките на минималните 2%. 

Заплахите за политическата стабилност в България идат само от страната на превратаджиите, които именно пречат на прогреса на страната към clean government, първото условие за което засега е разследването и съденето на престъпниците от ГЕРБ, срещу които вече се водят редица дела. 

Добре известно е, че инсценираните от медиите – и поне в известна степен и платени – от Пашата или други – летни протести привлякоха нищожен процент дори от хората в София, гласували за ГЕРБ и сините партии през май. Извън центъра на София те не получиха никаква подкрепа. А и в самия център на столицата вече заглъхнаха, и опитът за реанимацията им в петък с поисканото от ГЕРБ извънредно заседание на НС пропадна. 

Не по-добре се представиха и организаторите на протестите сред българите в чужбина. В интернет има например доста снимки от протестите в Ню Йорк, които разгледах с интерес, и от които може да се съди със значителна представителност (става дума за няколко десетки души, много от които мои познати) и за процента участници спрямо известното българско население в региона (доста по-нисък, отколкото в София), и за социалната (и социалнопсихологическа) характеристика на протестиращите, която ми изглежда сходна с тази от центъра на София, и която съм описал в предишни публикации. С тези познати ще си говорим пак, като се “размагнитят” от икономедийното поле и се върнат към всекидневието си в Ню Йорк и към реалността. 

Непризнаването на резултатите от изборите през май, признати за честни от конституционния съд и от международните наблюдатели (въпреки усилията на ГЕРБ да ги фалшифицират и въпреки ужасната медийна среда), е непризнаване на конституцията. Призивите за насилствено сваляне на законната власт са призиви за бунт. Това са престъпления против републиката, за които в НК се предвиждат дълги срокове затвор. 

Исканията на голям брой мислещи граждани като мене, а не на правителството, за привеждане на законодателството относно сдруженията на граждани в съответствие с практиката в развития свят нямат предвид Путинова Русия, за аз лично която не знам много, а американския Foreign Agents Registration Act (FARA), както и американското законодателство в областта на nonprofits, с което по свои биографични причини съм добре запознат поне в щата Ню Йорк. Българските неправителствени организации (НПО), които са филиали на международни организации, и които се дискредитираха напоследък с призиви за насилствено сваляне на законната власт в България, са вършили това под влияние на български олигарси и политически партии, техни спонсори, а не пряко на западните си централи и спонсори, които са най-различни и имат най-различни цели, включително сред тях има и много леви, а и едва ли са толкова тясно ангажирани с конкретните политически борби в България. 

Повече прозрачност относно финансирането и работата на българските НПО би била безспорно и в интерес на западните им централи и спонсори, които ще знаят с какво реално се занимават българските им клонове, доколко ефективно, и какво е общественото възприятие за дейността им. Това напълно съответства на практиката в развития свят, както съм имал възможност да се убедя и като бивш член и заместник-председател на комитета на ООН по НПО, и като бивш активист на български НПО. 

Българските държавни служители, несъгласни с политиката на правителството си, могат да протестират срещу него, но само като подадат оставка и минат в опозиция. Посланиците дисиденти, подкрепящи в лично качество във Фейсбук опити за преврат срещу правителството си, не са никак характерни за страните от ЕС и развития свят, а по-скоро за африканските страни. Чистката на “калинките” на ГЕРБ от държавния апарат е задача на задачите за спасяването на българската държавност, която вече се изпълнява успешно и не бива да се прекратява предсрочно. Персоналните сравнения между кадрите на Орешарски и тези на Борисов до март т.г. са май все в полза на Орешарски. 

Не правителството, а превратаджиите издигат ксенофобски лозунги срещу малцинствата. Един все още популярен лозунг на сините в интернет например е за “гея, бея и злодея”. Превратаджийските медии в петък тенденциозно се напълниха със снимки на демонстриращи цигани, взети от Фейсбук; превратаджиите не пускаха на работното му място областният управител на Благоевград Муса Палев заради етническия му произход; заради проявите на превратаджиите беше отменен и гей-парадът в София в края на юни. Това е донякъде нормално, защото десницата и в САЩ апелира към предразсъдъците на простия човек срещу малцинствата, вкл. гейовете, имигрантите, жените, хората от крайбрежията, “лимузинните либерали” и пр. неблагоданадеждни. 

Не правителството на Орешарски, а това на Борисов, единственият премиер от ЕС, уличен от ЦРУ в трафик на амфетамини, и покрай него ГЕРБ, се превърна в международен парий, и в ЕС, и в европейските партии. Борисов беше демонстративно изоставен от всички свои някогашни “приятели” освен засега от Ердоган. Не в правителството на Орешарски, а в ГЕРБ са бившите служители на ДС, с тях е и “бизнес елитът” от rogue олигарси като Прокопиев, там са и босовете на подземния свят начело със самия Борисов и ортака му Пашата, финансирал, както казват, летните протести до 30 юли, след което те секнаха. Не в правителството на Орешарски, а в ГЕРБ витаят “духовете на комунизма”, там, дето са комунистът-майор от ДС Борисов, персонален разтривач на уши на Т. Живков, платеният комсомолски секретар Плевнелиев, назначен за олигарх от А. Луканов и Л. Причкапов, комунистът-служител на ДС Цветанов, син на личния шофор на Гр. Шопов и мн. др. Осъждането на тези одиозни фигури за техните многобройни престъпления би било голяма крачка към преодоляването наследството на тоталитаризма, безхаберието и безбожието у нас. И тук САЩ може и трябва да предостави при поискване от България правна помощ – например по отношение дейността на Борисов и Цветанов като трафиканти на амфетамини. 

Социалнопсихологическите особености на “новото” старо дясно, очертали се така релефно в летния опит за преврат, описах в предишни публикации; във всеки случай те нямат  нищо общо с категориите “свободен дух” и “гражданско съзнание”. Специално това писмо поразява дори обръгналите като мене критични читатели на “Икономедия” със завършено Оруеловския си дух. Тия момчета (не съм сигурен, но май долавям и почерка на О. Минчев) са си сбъркали века, трябвало е да работят в края на 30-те години в СССР или Райха.  

Вече много пъти подчертавам стратегическата важност на обективните и цивилизовани медии за жизненоста на демокрацията в България. Доколкото превратаджийските медии – телевизии, радио, “Икономедия” и в. “Сега” – са “революционни”, т.е. не признават конституционния строй, срещу който се борят, дотолкова и борбата за нормализирането им ще трябва да приеме “революционен” характер, но разбира се, в рамките на закона. Тези медии, или които от тях оцелеят икономически след края на преврата, ще трябва да бъдат подложени по законодателен, съдебен и административен път на цялостно преустройство, касаещо собствеността, финансирането, личния състав и мисията им. 

Засега не мисля, че има смисъл образованите, информирани и честни българоамериканци да пишат писма до американските власти относно “положението в България”, но ако променя мнението си, си запазвам правото да предложа примерен английски текст – разбира се, с опция за редактиране – и адресати. 

Валентин Хаджийски
Ню Йорк
18.08.2013 г. 
за в. “България СЕГА” 

Уважаеми читатели,

Очакваме Вашите мнения за рубрика “Гледище” на

E-mail: editor@bulgariasega.com