След провала на протестите да се масовизират и да постигнат целта си – незабавната оставка на правителството до 20 юли и назначаване от Плевнелиев на служебен кабинет, който да блокира неизгодните за олигархията реформи и да спаси от затвора върхушката на ГЕРБ, а от фалит – някои олигарси, както и да осъществи някои поети от ГЕРБ международни ангажименти, останали неизпълнени, на кукловодите не остава нищо, освен да продължават да пришпорват подчиненените си медии да симулират “поддръжка” от запад.
Вчера вестник “Сега” на газовия олигарх Сашо Дончев “снесе” новината, че сп. “Тайм” публикувало материал “Упорити протести оспорват статуквото в България”. В хартиеното списание “Тайм”, което получавам и веднаха “преслушах”, и тази седмица (August 5; cover story: Is Your City Next?) няма споменаване за България, дори с два реда. Летните протести в София остават извън радара на американските mainstream медии, ако не се смята гафът на Плевнелиев в Wall Street Journal, в който нарича България “member of the Soviet Union”, останал напълно незабелязан впрочем, и едно кратко съобщение на AP от 23 юли за деблокирането на парламента. За западния зрител/читател това са баналности. За утешение, дори простестите в Турция и Бразилия също отдавна не правят заглавия. Бразилия с посещението на папата беше обаче предмет на тема на миналия брой на сп. “Тайм”. България се чу тия дни само в криминалния тв сериaл Law and Order по USA – гонеха един, търсен за убийство на бременна в България.
Оказа се, че материалът е пуснат само онлайн, а не в списанието, и че в него всичко на всичко се цитират трима от самите организатори на протестите – Лилия Апостолова от “Икономедиа”, Стефан Ралчев от НПО “Институт за регионални и международни изследвания” и Ивета Чернева, пропагандистка в интернет. Следователно става дума за “активно мериприятие” (по определението на един форумец на “Сега”, автор на интересни публикации за протестите в един уебсайт за психолози) на “Икономедия”, в което те пробутват – чрез свои лични медийни връзки или може би по дипломатически канали чрез президенството – свое тенденциозно съдържание на западна медия, а сетне го цитират като излязло от “обективен” източник.
Днес пак в. “Сега” цитира “предаване на bTV”, в което се цитирало “съобщение на британския вестник “Индипендънт” за “проучване на Института “Отворено общество”, според което “40% от българите искат незабавна оставка на правителството”. Само за секунди читателите на вестника разкриха на форума, че става дума не за “британския вестник “Индипендънт”, а за невзрачен южноафрикански сайт със същото име, че проучването на “Отвoрено общество” (един от организаторите на протестите) е публикувано още вчера в пълен текст и че в него никъде не е казано това, което твърди заглавието. Редакцията на “Сега” вече посрамено коригира текста на съобщението си.
През февруари, както си спомняме, медите в САЩ бяха пълни с България. Тя беше влязла във всекидневните разговори и на обикновените американци от източноевропейски произход, които ни питаха какво става. Причината беше масовостта и отчаяността, т.е. автентичността на протестите. Става революция, отговаряхме ние.
Липсата на същото медийно внимание в САЩ към летните протести, съответно неефктивността на икономедийните пиари, е всъщност шанс за организаторите им. Едно насочване на вниманието по американски не може да не освети нещата и както са, а не само както ги поднася “Икономедиа”. Американската публика, особено градската и образованата (т.е. лявата) е извънредно чувствителна и просветена по темите за единия процент и 99-те процента, за медийните манипулации на олигарсите и на десните тинк танкове. Един популярен рапър от гетото (Биг Ша с “Ритъм басов”), обявил се за съдене и затваряне на бивш премиер олигарх (Борисов), уличен (от ЦРУ) и в контрабанда на амфетамини, например ще е чудесен, “свойски” сюжет за мейнстрийм медиите в САЩ, напълно съзвучен между другото със сюжета за “Пуси Райът”. Наетите от олигарсите тълпи лумпени, пазещи същото криминално лице и друго олигархично лице, живеещо в Сингапур, от съд и затвор, са направо сюжет за тв шоу.
В България темата за уж западното съчувствено медийно отражение и уж западната посланическа подкрепа за протестите от самото начало е по-скоро контрапродуктивна за организаторите – макар да въодушевява за кратко протестиращите, тя разбираемо дразни мнозинството българи, подклажда слуховете за сценарии за внос на “цветни революции” и “сахиби от посолствата”. Сюжетчето на “Икономедиа” за “красивите и умните, които могат да си плащат сметките” също е, разбира се, тотално губещо пред мнозинството, ражда и огромни възможности за пародиране.
Пропагандните възможности на “Икономедиа” явно са твърде ограничени, и кадрово, и финансово. Не могат нито да тиражират печеливши митологеми, нито дори да си издействат и една оригинална news story в голяма мейнстрийм западна медия за летните протести вече над шест седмици. Интервюто на Плевнелиев в британския вестник “Индипендънт” не е изключение и не е уредено – и затова е толкова жалко, а и човекът говори ужасен английски.
Прегледах пак внимателно няколкото икономедийни сайта, включително и личния сайт на Прокопиев. Качеството на сивото им вещество е твърде ниско. Има няколко интервюта на самия Прокопиев от последните седмици, две са пред БНР и Дарик радио. Той е уплашен. Прокопиев очевидно е взел лично участие в пиара на преврата, има самомнение и като медиен експерт. Бил е дълго време шеф на асоциациата на българските издатели. И сега е уплашен – разбира, че медийната му стратегия е провалена, и по-лошо, самоубийствена в дългосрочен план. Ясно е също от поведението му, че публикациите за тежките финансови проблеми на Алфа Финанс и “Икономедиа” трябва да имат основание.
Прогресивните сили в България – не просто кабинетът и подкрепящите го партии, но всички противници на преврата, най-вече безпартийни – също е крайно време да имат своя пропагандна стратегия спрямо западните медии. Става дума най-вече за мейнстрийм медиите, не за социалните медии, дето също трябва да има качествен прелом, но за него малко по-долу.
На първо място, нужно е постоянно, всеки ден да се пишат от София обективни news stories за протестите и за задкулисието им на добър американски английски (не на брюкселско евролинго). Добър пример дават двете статии в New Europe през юни. В това писане трябва да участва всеки, който може, и като автор, и като редактор. Придружени с добри снимки, видео, добър справочен материал, за което е нужно да се внесе прелом и в статиите в английската Уикипедия по тези въпроси. Нужен е екип компетентни уикипедисти.
Добре е известно, че “лицата на протеста” се забъркват като патета в кълчища, колчем им заговориш във фейсбук на американски английски. Не само че не знаят добре езика, ами и тяхното “съдържание” по начало е непреводимо и за добър преводач. Техният болшевишки, ирационален, аморален, изпълнен с омраза и фрустрация, с черноземна балканска селяния и модерен десен обскурантизъм (като на американските републиканци от рода на Чейни) “дискурс” не може добре да се “калибрира” с американски английски.
Такива добри, смислени текстове трябва да се насочват към американския прогресивен читател, да говорят неговия език. България вече се позиционира политически в Европа и развития свят и конфликтът й в момента е и европейски, и световен: “единият процент” олигарси с техните монополи, партии, чиновници-къртици, медии, тинк танкове и друга наемна псевдоинтелигенция срещу “99-те процента”: не само бедните, но и средната класа, дребните и средни предприемачи, редовите интелигенти, младите, жените, пенсионерите. Това трябва да стане ясно на западния прогресивен читател. Много ясна за западния прогресивен читател например ще е историята за олигархичните медии и техния тоталитарен “нюспийк” и “хейт спийк” – това е “Фокс”, това са Ръш Лимбо и Глен Бек. Историята за премиера-гангстер, трафикант пък идеално пасва на другите познати им истории за Милошевич, Джуканович, Тачи и пр.
Тези news stories трябва да се разпространяват relentlessly от името на независими новинарски организации в България до всички национални български медии и кореспондентите на чужди медии в София, до всички посолства и до централите на няколко основни западни, руски, балкански, израелски, китайски, арабски и др. медии. Видеоматериалите може да се разпространяват като уебкастс. Коментари на прогресивни автори от България и чужбина – може да се поканят известни леви коментатори от Славой Жижек и Юрген Хабермас до Мартин Улф и Пол Кругман, да се разпространяват като уебинари, да се организират живи семинари в България, като се изполват професионалните връзки на всички български прогресивни среди и групи – от БАН до прогресивните студенти и млади учени на запад, които пишат по форумите и соцалните медии.
Що се отнася до ролята на западните посолства в София за изпращането на “активните мероприятия” на “Икономедиа” до западни медии – министър Вигенин, който вече няколко пъти показа, че комай е нужният за това човек, трябва да оказва всекидневен натиск върху тях да им помогне разберат предвзетия, антидемократичен характер на превратаджийската “информация”. Ритането му ще е отчасти в празна врата – всички те са наясно за “свободата” на медиите у нас, България е на последно място по този показател в развития свят и при полицейския режим на ГЕРБ падна над 20 места надолу в класацията. Трябва това да се обяснява всекидневно с помощта на обилни конкретни примери за манипулациите на превратаджийските медии. Законът за юридическите лица с нестопанска цел трябва да се промени по подобие на съответните закони в САЩ, вкл. да се приеме и нов “Закон за регистрация на чуждите агенти” по подобие на американския Foreign Agents Registration Act (FARA).
В социалните медии ресурсът на превратаджиите изглежда още по-слаб. Интернетът е велик народен медиум на свободата, но може да стане и бич в ръцете на олигарсите – интернетът, като молива и печатницата на Гутенберг, е техническо средство, сечиво, което помага или пък пречи на хората. Блогът също е техническо средство, не нужно да заклеймяваме думата “блогер” сама по себе си. Блогерът е едноличен пропагандист, за разлика от корпоративните пропагандисти в мейстрийм медиите. Сините блогери и фейсбук активисти (туитър, изглежда, е по-малко познат в България, за разлика от Египет!) са почти без изключение посредствени хора, които не могат да спорят с нас по същество на равна нога и бързат да ни “дръпнат шалтера” – съвсем като редакторите някои мейнстрийм медии като “Сега”. Много е важно ние да сме cool, и преносно, и пряко – да не се поддаваме на техните постоянни провокации. Да помним винаги основните черти на “ново дясно”.
Социалните медии са мощно средство не само за организиране на реакцията, но и за обединение на прогресивните сили, за постоянен обмен на информация и добри чувства между тях, за изграждане на прогресивни networks. От опит знаем, че в Уикипедия например не виреят герберо-седесарските (всъщност болшевишки, сталински по етос) доноси и другите им комсомолски номера и има върховенство на закона, наложено от съвместните усилия и груповата етика на гражданите уикипедисти. Всички ние трябва да сме активни и там, и във фейсбук. Да участваме във всички разговори, които ни попадат, да “бефрендваме” всеки колега, който ни поиска, никого да не “ънфрендваме”, дори и най-грубите, предубедените, злите и ограничените. Това е Господня работа, за която отплатата ни ще е голяма.
Валентин Хаджийски
Ню Йорк, 27 юли 2013 г.
chichoficho@yahoo.com
за в. “България СЕГА”
Ред. Бел.
Уважаеми читатели,
очакваме вашите мнения на
E-mail: editor@bulgariasega.com
