Защо се появи чалгата?

Съвсем накратко, това не е “фолк”, а професионален комерсиален жанр, продуциран от мутри и предназначен за лумпени, т.е. която има солидни основания да живее и печели предвид влиянието на мутрите и многочислеността на лумпените.
Лумпените са хората без корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от соц поминък и самоуважение, респективно вкус. Естетически чалгата е компилация от късноосманската вулгарна музика на градските низини (плюс други влияния, включени от съвременния западен поп до Боливуд), която намира публика сред низините из всичките постосмански земи и се ползва и с известна екзотичност за западния непретенциозен турист. При соца тази постосманска музикална среда имаше по политически причини- по-широко разпространение в Сърбия и Гърция и затова у нас се приемаше като “сръбско” и “гръцко”. Османският характер на чалгата е причината за нейната пълна естетическа чуждост спрямо традиционния български селски фолклор, това просто са различни вселени.
Г-н Донков поставя и един реален проблем – участието на бившите априлски и пр. социалистически културтрегери, композитори, продуценти, певци, инструменталисти, текстописци и пр. в производството на чалга. Ясно, трябва да се живее, никой не може да хвърли камък. Разбира се, елементи на чалга имаше и в старата ни соц естрада и те се засилваха през 70-те и 80-те години, та имаше някаква приемственост. Най-сигурният белег кое е чалга и кое не е вулгарността. Чалгата далече бие по вулгарност сходните с нея образци на масова култура от Африка, Предна Азия, Латинска Америка (в последната католицизмът създава съвсем друга среда). Давал съм много конкретни примери за това.
Освен това има и друго. Чалгата е културна долница и тя, разбира се, си има право на съществуване като такава, но у нас липсва културната горница. Налице е масово обезкултуряване, чалгизация, което се проявява не на последно място и в популярността на примата Борисов, в интелектуално безкритичното, ирационално и аморално възприемане на света, което всекидневно виждаме и тук. Тази безкритичност, аморализъм, цинизъм и позитивистична едномерност, вкл. възрастова едномерност, просто диша духа на чалгата. Обикновено младите и тийнейджърите  се бунтуват срещу възрастните, това е и биологически обусловено, и социално-психологически. Младежката субкултура обикновено е изградена на бунта на поколенията, на конфликта на поколенията. Нищо подобно в чалгата – и 50-годишни матрони, и техните тийнейджърски дъщери заедно въртят оргиястични задни части по масите.
Но като цяло чалгизацията на България, г-н Донков, е национална трагедия, докато не е уравновесена с (поне толкова мощна) културна горница. Тя е белег на несвобода, простотия, безхаберие, безбожие, бедност, порок и безнадеждност.

Чичо Фичо
в.”България СЕГА”