Един български студент споделя какво го е впечатлило по време на участието му в програмата Work and Travel USA 2012
Миналото лято исках да работя и като студент по политология мислех, че ще е най-добре, ако работата ми е свързана по някакъв начин с дейността на политическите партии или социологическите агенции. Надделя обаче жаждата ми за приключения и опознаване на нови култури. Така бях изправен пред избора: работа по Черноморието за 600 лева на месец или участие в програмата Work and Travel USA 2012. Днес съм изключително доволен, че избрах втората опция. И ако имам възможност, тази година отново ще замина на студентска бригада в Съединените щати.
Да си призная, преди да придобия собствен опит смятах работата в САЩ за експлоатация на бедните източноевропейци и руснаци, маскирана под името „културен обмен“. В България тази теза се поддържа от много от по-възрастните българи поради изградените представи за капиталистическа Америка от времето на социализма. Под влиянието на такова възпитание, което внушава умиление към Русия и скрито подозрение към всички американско, отпътувах за Съединените щати с мисълта, че ме очаква четиримесечно изпитание с неизвестен край. Спокойствие ми даваше фактът, че не бях сам, а с мен заминаваха и четирима мои близки приятели.
След четиринадесетчасов полет от София през Париж до Вашингтон продължихме към Ричмънд и оттам след това до Уилямсбърг. И тук, още при първия досег с обикновени американци предубежденията ми започнаха да се разсейват. След като слезнахме от автобуса на автогарата в Уйлямсбърг, попитахме как да стигнем до улицата, където бе къщата, в която трябваше да се настаним по предварително предоставената ни информация. Уилямсбърг е град с население от 14 хиляди души и разположен на територия поне колкото територията на Пловдив. Никой от хората, които попитахме, не беше чувал за тази улица. Имахме карта, но и по нея не можахме да се ориентираме. Тръгнахме по една улица с куфарите и саковете и не знаехме какво да правим. И точно в този момент на помощ ни се притекоха съвсем непознати хора. Те бяха от щата Юта, дошли тук по своя работа. Като ни видяха, спряха автомобила и ни предложиха помощта си. Качихме се в колата им, натоварихме багажа си и тръгнахме да търсим улицата и къщата, в която трябваше да се настаним. Това отношение към непознати хора и готовността да помогнат бе нещо като шок за мен. За американците обаче това бе нещо нормално и естествено. Те се отнесоха към нас като към близки хора и ни закараха до мястото, където трябваше да се настаним. Казвам, че любезното и дружелюбно отношение от тяхна страна бе като шок за мен, защото идвах от страна, в която сме свикнали с лицемерие и пренебрежително отношение към другите хора.
Уилямсбърг е колониалната столица на щата Вирджиния. В историческата част на града се намира губернаторският имот на Томас Джеферсън. Трудно ми е да опиша с думи красотата на този исторически щат. Тук е възникнало поселението на първите заселници – Джеймстаун, станал известен с тютюна, който и досега се слави с добрите си качества и в България. Тук е била и историческата битка при Йорктаун по време на Американската революция. Сега щатът е известен с плажовете си и с една от най-големите военноморски бази на САЩ – Норфолк. През миналата година щатът се прочу и с това, че след като в продължение на 40 години бе гласувал за републиканските кандидати, промени вота си и кандидатът за президент от Демократическата партия спечели.
Работата ми в Уилямсбърг беше в кухнята на един от ресторантите на аквапарка Water Country USA, част от небезизвестната верига Busch Gardens. От България бяхме около 40 студенти, участници в програмата Work and Travel USA 2012. Имаше и студенти от Филипините, Тайланд, Русия, Молдова, Румъния, Сърбия, Сенегал. Покрай работата си в ресторанта можах да се запозная с хора от различни националности и придобих реален опит за работа в мултиетническа среда. А това е опит, който е изключително важен в съвременния свят, но за жалост не може да се придобие в България.
Изборите за президент на Съединените щати ми дадоха възможност да придобия и опит, свързан директно със специалността ми в университета. Като студент по политология с радост се включих в предизборната кампания на Барак Обама. Така на практика усетих какво означава предизборна кампания и придобих умения и навици, които вярвам, че ще ми бъдат полезни в бъдещата ми работа. Включих се в една от организациите за подкрепа на Обама “Organizing for America” в града и успях да се запозная с хора на различна възраст, от различни раси и с различна сексуална ориентация. Не бях единсвения чужденец, включил се в кампанията, имаше младежи от много страни, в това число и от Таджикистан. Наградата, която получих за участието си в кампанията, бе възможността да присъствам на една от срещите на президента Барак Обама в Хемптън, да чуя неговата реч и да стисна ръката му. Това, което ме изуми по време на кампанията, е, че хората се включват и работят като доброволци. Бих сравнил това с фенклубовете на футболните отбори в България. Струва ми се обаче, че подобно нещо – една идея да обедини хора от различни поколения и да насочи енергията им в една цел, трудно би се случило в България, а може би и в Европа. Аз лично взех участие във всички части на кампанията: от телефонните обаждания до обикалянето за агитация по къщите на хората (canvassing). Може би това е най-ценният ми опит от пребиваването в Съединените щати. Видях как хора правеха дарения от по 10 хиляди долара за кампанията на Барак Обама. Видях и хора, които въпреки, че работят на две места, живеят в мизерия и не могат да плащат сметките си за комунални услуги.
Работата ми в кухнята на ресторанта не беше тежка, макар че работех по 70 часа седмично. Неусетно изминаха четирите месеца. Може би защото времето бе наситено с интересни и приятни преживявания. Струва ми се, че започнах да разбирам по-добре съдбата на емигрантите. Не е толкова лесно само да си вземеш куфарите, да отидеш в САЩ и да започнеш от нулата. По-добре започнах да разбирам и какво е това носталгия. Още на втория месец започнахме по-често да се събираме и да си правим вечеринки, на които пеехме български песни и си спомняхме за България.
Хубавото на студентските бригади в САЩ е, че освен работа включват и пътувания по страната. Заедно с моите колеги посетихме столицата Вашингтон, където след като видяхме Белия Дом, посветихме времето си на великолепните музеи. Бяхме и в Ню Йорк, където видяхме Статуята на Свободата и Емпайър Стейт Билдинг. Мисля, че колкото се може повече млади хора трябва да видят Америка. Тук има добри примери и практики, които, приложени в България, биха подобрили значително живота ни. Е, разбира се, може да се види и че мръсотията и дупките не са само български лиценз. Убеден съм обаче, че всеки човек трябва да види чудесата в Америка, не само за да направи сравнение между САЩ и България, а да превъзмогне наслоени от миналото предубеждения и предразсъдъци, да освободи мисленето си и да разбере, че с ред, приемственост между поколенията и иновации и България може да стане един успешен проект в съвременния свят.
Емил Марков
В. “България Сега”
www.BulgariaSega.com
