Kраят на тази година е свързан с неприятни преживявания и стрес за много от българите, които живеят постоянно в чужбина. Причината е крайният срок за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за минали периоди, който е 31 декември 2012 г. Така правото, дадено със Закона за здравното осигуряване, фактически се отнема от Националната агенция за приходите чрез поставянето на краен срок за подаване на съответните документи. Като следствие от това начисленията за здравноосигурителни вноски от минали периоди се превръщат в бъдещи финансови задължения на българските граждани, които постоянно живеят в чужбина и които според условията на чл.40а от ЗЗО не дължат вноски за здравно осигуряване.
Нов капан за българите в чужбина: как да го избегнем? (Видео и аудио)
Моята цел при написването на статията бе прагматична: да информирам българите по света, че ако не подадат необходимите документи в указания срок, ги чака финансов капан, от който е неизвестно как може да се излезе на този етап. Ето защо посочих конкретните стъпки, които всеки български гражданин, ако е живял повече от 183 дни в една календарна година в чужбина през минал период, е необходимо да предприеме, за да провери дали Националната агенция за приходите го води в списъка на длъжниците. И ако е така, какво да направи, за да се освободи от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за минали години в съответствие с разпоредбите на чл.40а от Закона за здравното осигуряване.
Предполагам, че много българи така и са направили. Но тъй като те рядко имат вземане-даване с българската администрация, възмущението им от правния абсурд на ситуацията, административните недомислици и бездушното отношение стигна точката на кипене. Едно от ярките свидетелства за това е коментарът на Гергана Цветкова-Гийо: “Единственият коментар, който бих искала да направя, е, че правителството на Република България не се интересува от българите в чужбина като общност и, разбира се, като част от българската нация. Не само сме принудени да напуснем собствената си държавата поради липса на възможности за реализация, внимание и бъдеще, а сега искат и да ни накарат да плащаме за услуги, до които дори нямаме достъп при кратките ежегодни посещения в България. Позор за тези хора от политическата власт на България, които приемат себе си за господари на света и смятат, че могат да разполагат с живота и средствата на другите!!!! Много, много лош вкус и още повече много лошо отношение към нас като представители на България по света. Не тези измислени дипломати представят страната ни, а всички ние, които поне по пет пъти на ден сме питани откъде сме и които винаги с удоволствие разказваме за красивата си родина. Никой няма право да прави живота ни по-тежък и по-сложен, отколкото е. Никой няма право да ни накара да плащаме за услуги, до които нямаме достъп от години!!!”
Тъй като повечето от тези българи живеят в страни с утвърдена демокрация, те знаят, че ако искаш да защитиш правата си, не е достатъчно само да се възмущаваш, а и да действаш. Ето защо само два дни след като разбраха от статията за реалната заплаха да станат без вина виновни Инициативен комитет подготви Петиция, с която се настоява държавата да прекрати рекета към българите в чужбина чрез промени в Закона за здравното осигуряване. Тя е адресирана до президента на Република България Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на здравеопазването Десислава Атанасова, министъра на финансите Симеон Дянков, председателя на комисията по здравеопазването Даниела Анастасова Дариткова-Проданова. Исканията в Петицията са три. Първо, да се отмени фаталният срок. Второ, необходимите документи да могат да се подават по електронна поща от всяка точка на света. И трето, да се организира през следващата година информационна кампания за разясняване на направените промените в българското законодателство, които засягат българите в чужбина. Както виждате, тези искания са ясно и точно формулирани и много лесни за изпълнение от страна на българската държава. Единственото, което е необходимо, е добра воля и уважение към българите по света. Плюс компетентност и координация на действията между различните институции, които имат отношение към решаването на въпроса.
Искам да вярвам, че реакцията на българските власти ще бъде бърза и позитивна. Показателен е фактът, че само няколко дни след публикуването на статията Националната агенция за приходите обяви на сайта си телефонна линия (+359 2 9859 6801) специално за справки на българи от чужбина, а дирекция “Комуникации и протокол” изпрати до редакцията официална информация как става освобождаване от плащане на здравни вноски за българи, живеещи в чужбина. Няма да коментирам достъпността на предоставената писмена информация, нито дали един телефонен номер е достатъчен за десетките хиляди българи по света да направят необходимите справки. Оценяваме само реакцията на Националната агенция за приходите като първа положителна стъпка във вярното направление.
В същото време нямам илюзии, че институциите, до които е адресирана Петицията, ще отделят голямо внимание на въпроса за освобождаването на българите по света от начисления на здравни осигуровки за минали периоди, които те реално не дължат. Всеки, който следи обстановката в България, ще потвърди, че приоритетите на държавата са други, а проблемите и скандалите са толкова много, че понякога имаш чувството, че едва излязъл от един тунел влизаш в друг. Освен това наближават парламентарните избори и актуални са социологическите проучвания за нагласите на избирателите. А както е известно, гласовете на българите по света са пренебрежима величина за изборния резултат на която и да е политическа партия.
Това, което българите по света очакват, е президентът Росен Плевнелиев да посвети част от държавническото си време за решаването на този въпрос, колкото и маловажен да изглежда той на фона на глобалните предизвикателства пред страната. Не само защото е президент на всички българи, не само защото му предстоят много международни посещения и срещи с българските общности зад граница, а и защото той е представител на една нова генерация държавници и политици, с които са свързвани надежди за нещо ново и различно.
Разбира се, напълно естествено е вицепрезидентът Маргарита Попова да поеме водеща роля за решаването на правния абсурд по отношение на здравноосигурителните вноски на българи, постоянно живеещи в чужбина. Не само защото тя упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 7 от Конституцията по Закона за българите, живеещи извън Република България, но и защото вече доказа, че е активно ангажирана с формирането и осъществяването на политиките за българите в чужбина.
Ако това се случи, президентската институция ще укрепи авторитета си и ще бъде спечелено признанието на стотици хиляди българи, които живеят извън територията на страната.
Иван Сотиров
в. “България Сега”
www.BulgariaSega.coм
АКО ИМАТЕ ВЪПРОСИ ЗА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ
Официални отговори на всички въпроси, свързани със здравноосигурителните вноски на българи, които живеят в чужбина, би следвало да се получат от Информационния център на Националната агенция за приходите. Въпросите може да се изпратят по имейл: infocenter@nra.bg или да се зададат по телефона (+359 2) 9859 6801. Това е телефонен номер, който е определен специално за българите в чужбина от Националната агенция за приходите. Дали един телефонен номер е достатъчен и дали е лесно човек да се свърже от чужбина с този телефонен номер ще ни кажете вие. А иначе Информационният център на Националната агенция за приходите има единен телефонен номер за цялата страна 070018700, от който гражданите и представителите на фирми в България могат да получават актуална данъчна и осигурителна информация.
По-долу публикуваме отговори на няколко от въпросите, получени в редакцията.
Трябва ли в Заявлението за напускане на страната по чл. 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване да посоча всички години, откакто съм напуснала страната?
Въпросът е от Радостина Георгиева, която пише: “Прочетох статията Ви за българите в чужбина и здравните осигуровки. Аз съм една от тях. От статията не става ясно в Заявлението дали трябва да се пише календарната 2013 г. или всички години, откакто съм напуснала страната, заедно с 2013.“
Отговор: Ако дължите здравни осигуровки за минали години, би следвало да попълните и изпратите до съответното поделение на Националната агенция по приходите до 31 декември 2012 г. Заявление за напускане на страната по член 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и Декларация за български граждани, които отговарят на условията по чл.40а от Закона за здравното осигуряване, но не са подали заявлението преди напускането на страната по параграф 19п от преходните и заключителните разпоредби на същия закон. Тъй като Заявлението е подготвено с презумпцията, че се подава преди напускане на страната, в него не е предвидена възможността да се посочват минали години. Но практиката на българите от чужбина, които попадат в действието на чл.40а от Закона, е да посочват всички години, през които са отсъствали от страната.
Трябва ли да подавам Заявление за напускане на страната по чл. 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, след като съм емигрирал още през 1991 г.?
Въпросът е от Меди Оскар Валаджи, който пише: “Емигрирахме в Израел през 1991 г., където живеем постоянно оттогава. Какво е нашето положение относно здравното осигуряване в България, след като не живеем в страната повече от 20 години?”
Отговор: Ако имате двойно гражданство, Вие попадате в препозицията на чл. 33, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, който гласи, че българските граждани, които са граждани и на друга държава, дължат здравни осигуровки, само ако постоянно живеят на територията на Република България. Има обаче едно голямо “Но”. Дали в Националната агенция за приходите знаят, че Вие не живеете постоянно на територията на Република България? Това може да разберете, като отидете на сайта на Националната агенция за приходите www.nap.bg, в раздела “Услуги” изберете “Как да възстановя здравноосигурителните си права” и чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус” направите проверка, като въведете единния си граждански номер. Ако се появи името ви и табличка, в която са посочени годините и месеците, за които дължите здравни осигуровки, би следвало да предприемете съответните действия. Според чл.40а на същия закон, това означава в срок до 31 декември 2012 г. да подадете в НАП Заявление за напускане на страната по член 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и Декларация за български граждани, които отговарят на условията по чл.40а от Закона за здравното осигуряване, но не са подали заявлението преди напускането на страната по параграф 19п от преходните и заключителните разпоредби на същия закон.
ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
По повод на материала “Нов капан за българите в чужбина: как да го избегнем?”, публикуван в “България СЕГА” на 13 декември 2012 г., получихме много коментари от наши читатели. Много коментари има и от подписалите Петицията за прекратяване на рекета на държавата към българите в чужбина чрез Закона за здравното осигуряване. Днес публикуваме някои от тях:
Елена Гоговчева: Уважaеми господин Президент, нека администрацията да заработи. Когато някой напуска страната и не ползва здравни услуги, администрацията трябва да си свърши работата. Защо нашите посолства не съберат тази информация от нас? Докога посолствата ще работят само от 9:30 до 12:30? Всяко позвъняване по-късно те препраща на телефонен секретар! Ужасно е, не дай си боже да ти се наложи помощ от посолството! Успех ви пожелава Елена Гоговчева, ученичка на майка Ви и учила също в Математическа гимназия-Благоевград.
Катя Стоименова: Не съм от тези, които се информират от медиите (наследено недоверие), но ми е жал за онези, които четат статии, озаглавени и илюстрирани сензационно и изпадат в истерия и ужас. Ако е вярно обаче това, което казва представителят на НАП в т.3 на публикуваната официална информация, тогава НАП наистина готви капан. Във всеки случай, никой не си дава сметка, че има българи, които са напуснали страната през 90-те години и вече са граждани и на друга държава, където плащат данъци и здравни осигуровки, и имат деца, които са български граждани. Тези българи не може да дължат пари, нито пък да са длъжни да подават копия от документи отпреди 20 години, за да се отписват от нещо, за което никога не са се записвали, и да се освобождават от някакви си псевдодългове. Още по-малко това важи за децата им, които са се родили в чужбина и никога не са живели в България, но като български граждани се водят в системата на НАП все едно, че са родили в България и никога не са я напускали. В 21 век българската администрация трябва да се научи да си обменя информация. При издаването на български документи за самоличност например в МВР се отбелязва къде е постоянния адрес. Защо НАП не вземе тази информация оттам? Българските дипломати следва да се научат, че една от ролите им е да информират българите в чужбина за промени в законите, които ги засягат. Без това да се случи, децата ни няма да бъдат привлечени един ден от идеята да живеят и работят в България. Не може едно дете, родено извън България и с двойно гражданство, което винаги е живяло извън България (не в Европа), да почне да дължи пари за здравни осигуровки от момента на навършване на 18-годишна възраст. Виждам, че поддържате връзка с НАП и ако желаете, може да им предадете този коментар.
Гери Адриан: Живея в Дания и след като се зарових подробно в българското здравно законодателство, открих сериозен пропуск, който е в ущърб специално на българите в ЕС, a от НАП отказват да направят необходимото уточнение. Проблемът за българите в ЕС е, че НАП казват, че те не трябва да подават това Заявление по 40а, ал1 от ЗЗО, а да им носят европейски формуляр Е104 за изчистване на задълженията. НО тук има няколко възникващи проблема. Въпросният формуляр се вади ЕДНОКРАТНО при напускане на държавата от ЕС, а през това време НАП ти начислява и трупа задължения, като във всеки един момент може да ти състави акт, защото това е тяхно право при неплатени повече от 3 вноски. Същевременно НАП не знае, че ти си заминал за държава от ЕС, защото не са предвидили документ, с който да ги уведомяваш. Това е сериозен проблем и според мен от догодина те ще го използват да налагат глоби. Трябва да се накарат НАП да изчистят всички задължения до 31.12.2012 на българи в чужбина и по всяко време при волеизявление всеки да може да излезе от здравната ни система – негов избор – и да спре това начисляване на здравни задължения! Това, което описах е реален проблем, заложен в българското законодателство, който прави всички ни постоянни длъжници, а НАП всеки момент може да ни наложи глоба.
Владимир Минков: Какво може да иска от нас българската държава, когато ние нищо не получаваме от нея! А нима българската държава забравя за милиардите евро преведени от всички нас, които са повече от инвестициите в България за всяка една година от управлението на ГЕРБ и Тройната коалиция! Безсрамно лицемерие и рекет!
