/Продължение от предишния брой/
В Библията е казано: “Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.” /Ефесяни 4:26,27/
И ние в нашия живот често пъти виждаме, че наистина сме били прави за се разгневим за нещо. Всеки може да се ядоса на нещо. Но дори и в най-голяма степен да сме били обидени и да сме прави – ние все пак трябва да контролираме поведението си. Това не всеки може.
Да, и Библията ни казва, че може да има гняв, Бог също се разгневява! Спасителят наш Иисус Христос също се гневеше.
„…И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. Учениците Му си спомниха, че е писано: “Ревността за Твоя дом ще ме изяде”. /Йоан 2:13-17/.
Всички знаем какво става по-нататък. Докато Иисус говори в своите проповеди за любов и доброта, докато в учението ме преобладава идеята да не се противиш на злото, „ако ти ударят плесница по едната буза – дай им да те ударят и по другата” – и така с доброта ще го победиш това, изглеждащо непобедимо, зло… дотогава и злото не се противеше на проповедите на Христа. Но щом бяха засегнати интересите на търговците, на богатите, на парите – веднага бе намерен и закон и сила Той да бъде разпнат!
Но не е ли това един гибелен гняв, макар и да е праведен? Понякога не може да се угаси гневната страст, макар и да се знае, че тя не води към добър край. Това е знаел и Левски, чийто гняв и ненавист срещу робството не може да бъдат упрекнати от нито един българин.
… И ето че към тезисите на Самуил Каварджиев по темата за човешкия гняв се добави точно тези дни един случай, който събуди буреносен яд сред българите – имигранти по света… Предадохме на автора въпрос от негов колега, имигрант в САЩ от 1999 година, който следи есето му за библейското тълкувание на гнева, започнало от предния брой.
„Уважаема Редакция, пише Илия Асенов, – огромен гняв събуди у милиони наши братя – емигранти по света и наскоро стоварилата се на главите ни новина, че ако в срок до 31 декември 2012 година не представим в страната еди какви са данни ще станем длъжници на застрахователната медицинска каса за години наред, заедно и със струпаните лихви. Това прави моментално стотици хиляди хора длъжници, които могат да бъдат преследвани от суровия закон.
Ако финансовото министерство е стигнало вече до безизходица и единственото си спасение вижда в откровен рекет сред българите, може да очакваме в скоро време и друг капан, например: „Който в тридневен срок не удостовери със седем документа, че не притежава пристанище за океански кораби в София, ще бъде арестуван, а имотите му в България – конфискувани”.
Възможно ли е при това положение у нас емигрантите, да не се породи праведен гняв към този, който го е измислил този закон? У нас, които сме най-силния инвеститор в България, и поне в милион случаи – спасители на живота на нашите родители и близки? На онези българи, построили всичките блага, които бяха приватизирани за жълти стотинки и чрез специални законови разпоредби, от един тъмен „елит” в страната… Невъзможно е! Ние сме толкова гневни на поредните управници на страната, колкото никога преди това. Ако бях църква щях да ги анатемосам!”
В отговор Самуил Каварджиев пише:
Божието слово ни съветва да се гневим без да съгрешаваме, но възможно ли е това? Ние можем да изразим нашия гняв по различни начини. Има свещени неща, за които човек дори се жертва, Левски доказа, че има България и тя се освободи. Иисус Христос доказа със страданията си на кръста и с възкресението Си, че Божествената мисия на човечеството е жива и победата ще бъде пълна.
Днешна България е място, където се води битка между божественото начало у човека и сатанинските пороци, които са опасно избуяли в страната. Трябва да бъдем силни духом и мъдро да спасим народа си от опасностите. Христос ни дава пример с една своя постъпка преди две хилядолетия.
„… И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред. Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя./ Марк 3:1-5/
Наистина – гневът сам по себе си не може да бъде винаги лош или грешен. Лошото е когато той поражда действия без контрол. Да се гневим срещу неправдата показва, че сме създадени по Божие подобие. Гневът може да бъде и спасителен. Затова и в конкретния случай на гняв у хиляди хора, предизвикан от явно користно решение, е праведен. За такива случаи Писанието ни заповядва: „Гневете се”!
А трябва ли да се пазим от неправедния гняв? Трябва! Сатаната е винаги край разгневения заради користните си интереси човек. „Не давайте място на дявола!” – ни казва Светият Дух / Ефесяни 4:27/
Завистта, злобата, алчността пречат на духовния ръст на човека. В Посланието си апостол Яков казва:
„…Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,” /Яков, 1:19-21/.
Най-доброто поучение, че трябва да смиряваме гнева си ни дава Иисус Христос, като казва, че поклонението пред Бога с гняв в сърцето е абсолютно неприемливо за Бога.
„…И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.” / Матей 5:23-24/
Самуил Каварджиев,
В. „България Сега”, Чикаго
