Като че иде преломно време… Усеща се навсякъде. И при нас в Чикаго, където имигрантската ни съдба, вместо да става по-добра с годините, в които опознаваме Америка, става по-тежка. През 2006-та, през 2001-ва бяхме по-усмихнати и по-лесно набавяхме необходимото за живота ни, имахме повече време да се срещаме с приятелите… Може и да е от годините. Остаряваме. Но и за младите има повече проблеми.
В България всичко казано до тук е двойно повече или дори тройно и четворно. За съжаление и в целия свят има повече гняв у хората и недоверие. Разгулният живот на богатите и нищетата при обикновените хора разделя човечеството на огън и вода, като и двете половини все по-трудно се понасят едни други.
Това положение и гибелният гняв, който се е насъбрал у хората и ги кара да правят революции, от които става още по-лошо, или да вършат съвсем сатанински неща – като да се разстрелват едни други из училища и по магазини или на улицата, сякаш е победа на злите сили. Сатаната взима връх. Прави хората все по зли и гняв изпълва планетата вместо доброта и братство…
В такова време ние хората, които сме с Бога в сърцето трябва да се сплотим заедно и да прегърнем добродетелите на Вярата. Бог и Спасителят Иисус Христос да бъдат още повече наша Вяра и наша сила.
Когато бях в България имах и още едно местенце, където в лоши дни отивах – по-далеч от лошото и по-близко до Бога, за да се пречистя и надвия злото, което се надигаше в мене и ме правеше и мене лош за хората. Това беше връх Снежанка в Родопите, където се издига и една висока кула… Сутрин от тази кула, при изгрев слънце, през родопските върхове и през две държави – България и Гърция, се вижда Бяло море. В ясно слънчево утро заблестяваха дори две слънца – едното отгоре, истинското, другото в чистите води на морето, неговото отражение, което не отстъпваше по красота и ярка светлина на небесното.
Такъв трябва да бъде и животът ни. При нас на Земята – да е отражение на Божествената светлина и сила на Небето, на Бога и нашия Спасител.
Имаме ли си и в Чикаго такова местенце, където да потърсим сила в уединението си с Бога?
Знаете ли колко много ще ни помогне един такъв кът за размисъл, където да се охладят сатанинските ядове и отрови, които дяволът е сложил в душата ни!?
Когато човек е гневен, той не знае какво прави. Често достига до състоянието на лудия в лудостта му. И това почти всички го знаят и се сещат за него, когато не са гневни. Но обхване ли ги този жесток порок – всичко забравят…
Най-често хората оправдават своята раздразнителност със страданията и неудобствата, които преживяват.
Човек често оправдава собствената си склонност да се гневи и кара с близките си с това, че те – близките му – имат труден характер и точно те са лошите.
Сигурно е, че тези причини много често съществуват. Но трябва ли, ако си паднал във водата, да кажеш, че водата е виновна, да почнеш да я проклинаш, вместо разумно да потърсиш път към спасението, а не да се оставиш на течението и да се удавиш?
Човек трябва да се спаси от своя гняв, да го изгони от себе си.
За съжаление той най-често излива гнева си върху околните. Стига се дотам, че най-близките ти хора един ден се превръщат в най-големите ти врагове – до там може да стигне в съзнанието си гневливият човек!
Гневът, избухливостта, грубостта са първопричина за разрушени семейства, за погубен живот. Караниците за дребни неща ожесточават сърцата дори на хора, които много са се обичали преди. Гневливият и брутален човек не поправя проблемите, заради които е избухнал. Напротив – само предизвиква в отговор ненавист у човека, с когото е влязъл в конфликт.
Библията ни съветва “…да бъдем кротки към хората, но войнствени към нашия враг…”
Гневливият човек обикновено е и злопаметен и той събира постоянно в душата си все нови и нови “причини” да бъде груб към околните. Такъв човек не може никога да почувства радостта на живота, защото той намира дори във всеки хубав момент нещо, което “не му харесва” и последствията често са катастрофални…
/Следва/
Самуил Каварджиев
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
