Никой не се съмнява, че младостта превъзхожда старостта. Както и силата – слабостта. Старостта, обаче, също може да постигне много, уповавайки се на събраната мъдрост и житейския опит, които още ги няма у младите. И това изпълва живота на стария човек много често с наслада и удовлетворение от факта, че е още необходим, че животът му още е важен за нещо, въпреки по-слабото тяло.
Тези, които нямат духовен живот и са били през живота си устремени само към телесната си същност, приемат особено трагично старостта. За тях тя е отчайваща. В тях няма искрицата от Бога, която крепи духовния човек.
Духовният човек е много по-близък до Бога и духовната реалност, които са вечни. И тук всяко възрастово деление е условно. Нашият Бог е вечен. Той Е. Преди времето и пространството. И духът на вярващия е част от същата тази духовна искра.
Ако човек е живял само със своята къща, с колите си и с натрупаните пари, когато старостта дойде при него и зад нея прозира краят, неминуемо той ще започне да чувствува озлобление и отчаяние, което ще направи горчиви дните му. Как ще остави всичко това? За което е изпотрошил костите си да го посъбере и направи…Тогава при него идва духовната смърт, която изпреварва физическата. 
Такива хора стават тежест за близките си, които с нетърпение чакат да се освободят от тях и това още повече трови последните дни на стария човек.
Но старостта не е задължително да бъде тежка и угнетителна, тя може да има и своите светли страни. Трудностите свързани с остаряването може да не са толкова големи, колкото изглеждат.
Срещнах в една книга такова реалистично описание на старостта, че ми иска да го споделя с вас: “В старостта човек може да запази своето достойнство и себеуважение; да гледа оптимистично към бъдещето; да гледа на всеки ден от живота си като дар; да приема някои житейски функции и задачи; просто да приеме промяната.
Предимствата на този период са, че човек започва да не се притеснява за бъдещето. Той не е завладян от мисли за кариера, за реализиране на собствения си потенциал, за създаване на семейство, за правене на избори от най-различно естество. Сега той може да се наслаждава на постигнатото в спокойствие и мир”.
За възрастния човек има много приятни работи, които може да върши в новия период от живота си – да се грижи за внуци, да напише спомените си, да се отдаде на добро хоби… Разбира се при условие, че е подсигурил достойните си старини.
Защото старостта си идва със своите лоши „показатели” – човек все повече среща трудности и мъки в живота си. Умората идва по-рано, болки нападат тялото му, дори храната вече не е така сладка като някога. За това време в живота на човека в Библията се казва “Не е ли той главня, изтеглена от огъня. Не да гори, а да гасне?”
И младостта, както и безсмъртието, са били достояние определено за хората и дадено им при живота в Рая. Но грехопадението, което пада върху човека, определя друга посока в човешкото развитие. И днес този процес продължава.
Младост – Старост
В младостта живеем за да обичаме, в старостта – обичаме за да живеем. /Стара жена от Родопите/
Всичко изглеждаше толкова чудесно, когато бях млад /Виктор Юго/
Каквото посееш в младост – това ще пожънеш на старини / Хенрих Ибсен/
Цитати от В. Константинов:
Младите нехаят за болката на старите, старите нехаят за болката на младите.
Младият старец е загадка за самия себе си.
Младостта би била идеалното състояние, ако идваше малко по-късно.
Младостта отлита щом престанеш да вършиш дивотии
Без очакване на радост – бързо остаряваш.
Старостта започва, когато човек престава да се учи.
На младост може да сме юнаци, но на старост е добре да сме мъдри.
Докато си още стар пий добро вино и добро уйски.
Не поумнявай, преди да си остарял.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
В.’България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
