Неоосманизмът е интересно и в същото време опасно явление. Интересно е защото виждаме на практика как един национален блян – да бъдеш империя, е жив векове наред. Той не само не избледнява в съзнанието на турския народ, но и се подкрепя от всички слоеве на обществото. Опасно явление е, защото, за да я има една империя винаги са застъпени действия като асимилация, претопяване, превземане (военно или икономическо), насаждане на чужда религия и т.н. Всеки разговор за неоосманизма би довел до нагорещяване на страсти и изостряне на тон. Прагматизмът на турската държава, проявяващ се в масовото самоидентифициране на турският етнос, бит и култура, е видим от доста време в редица телевизионни сериали, които се излъчват в най-гледаното време на телевизите. Години наред трябва да вечеряме заедно с натрапения опит за влияние чрез медиите.
Основният проблем обаче е нескритият двоен стандарт в отношенията на Турция с другите страни. Например страната остро осъди сблъсъците пред джамията Баня Башъ. Това е намеса във вътрешните работи на чужда страна. Острата реакция беше в защита на проповядващите исляма – не на турците, защото сред молещите си имаше и много други етноси. Видимо е желанието на Турция да стане, не само икономически, но и религиозен център на Балканите. Притеснителното е, че се виждат целенасочени действия в тази посока.
Друг пример за двойният стандарт на междудържавни отношения е положителния коментар от турска страна, след като България официално призна извършването на асимилационна кампания срещу българските турци през 1984-1989 година. Изводът е, че ако възхваляваш исляма си добър, но ако счупиш прозорец на джамия без значение къде си и дали си суверенна държава, Турция има право да дойде да ти се меси във вътрешните работи, да ти размаха пръст пред носа, да ти се скара и да държи да се съобразиш с всичко това. Международна полиция, която обаче пази само мюсюлманите. Ето го пак двойния стандарт. Турция прекратява политическите и военните си отношения с Франция и отзовава посланика си, защото Франция е окачествила като престъпление арменският геноцид. В България е имало геноцид, защото е бил срещу мюсюлмани, но в Турция не е имало геноцид, защото ако е имало то той ще е извършен от мюсюлмани, а те не правят такива неща. Стриктното следване на политиката на неосманизма е ясен пример затова, че целите му ще продължат да бъдат преследвани. Въпроса е с какви средства.
Къде е опасността за България? Не е ясно чий интереси обслужва сегашното правителство. Действията му са напълно хаотични или поне така изглежда. Няма нормална държава, която с лека ръка да разсекрети досиетата на свои дипломати. Това е безумие, защото така ти признаваш, че си шпионирал държави на които се усмихваш и им се кълнеш в доверие и приятелски отношения. Така доказваш своето двуличие и олекваш на политическата сцена. Всяка държава, която има инвазивни цели към теб само би спечелила от такова нещо. Разсекретяването на досиетата на църковното ръководство е един страшен удар от който последствията за нацията ще са унищожителни и то в дългосрочен план. Една държава се крепи на няколко неща – силна икономика, силна политика и бит и култура които са обединени от религията. Силна икономика нямаме. С това самопосипване на главата си с пепел признавайки за наши шпиони и признавайки, че сме имали асимилиционни намрения, доказваме, че нямаме и национална и силна политика защитаваща националните ни интереси. Това което ще последва е редица дела за обезщетения на репресираните от един режим от миналото. За репресиите преди четвърт век ще се плаща сега. Над триста хиляди души ще трябва да бъдат обезщетени със суми които държавата ни не може да си позволи. Това е икономическо заробване. И третият ход– да се унищожи доверието на народа в религията. Все пак тази религия ни е запазила като народ пет века. Унищожаваме единственото, което ни беше останало да ни обединява.
OBSTESTVO.NET
