“И докле бъдем на света
Не ще забравим паметта
На тез отци честити,
на тез звезди небесни…”
Такава е песента, която сме слушали и пели през нашите детски години, когато срещахме най-хубавия детски празник 24 май! През годините, когато селското ни школо с даскала в него бяха велики и святи за нас и ние им се прекланяхме.
Денят 24 май за нас беше една от немногото ни радости сред упорната селска работа из полето и гората, и бяха като върха на училищния ни живот. И днес правя поклон доземи пред “тези звезди небесни”, пред братята и учители наши Кирил и Методий. Колко велики са те, щом дойдоха и при нас – в махалата Извора на селцето Богутево, до Чепеларе… Донесоха и буквите, чиито образ беше вдъхнат преди повече от хилядолетие в душите им от Бога, и те ни дадоха писмената реч, с която живеем стотици поколения на Земята! С тези букви са написани нашите имена, писмата до най-милите хора, мислите, прозренията и заветите на най-талантливите сред нас.
Било е толкова отдавна, а те са били толкова по-напред от времето си, че и до днес можем само да се удивяваме от тяхното просветление!
Смятайки ги за мои първи учители и прекланяйки се пред тях, и аз, както и мнозина, си спомням с безкрайна обич и благодарност и за всички мои учители в живота ми.
Не съм от тези, които са прекарали в учене дълги години, нито съм и засядал много часове, над книгата. Но и в Строителния техникум с кирилометодиевските букви ме учеха как да приготвям боите и да правия мазилката за стените. И това е уникалното – никой не може без буквите!
Спомням си, като че беше вчера, моята класна наставничка. Самото име ме впечатляваше – Величка от Велик и Величие и Кръстева – от Христовия кръст, Кръста на който Спасителят изкупи греховете на хората.
И тя беше като Спасителя – спасила е хиляди като мен от тъмнината, дала им е светлината на знанието, при нея ние сякаш се излюпихме като пиленца и прогледнахме в живата. И излетяхме от гнездото, където тя ни подготви за полет, запиляхме се из България и по света, но носехме със себе си Познанието… И то е с мен и тук сега, чак в Чикаго!
Спомените за нашите учители… От Кирил и Методий до днешен ден. На всички им благодаря от сърце! Защото те, осенени от Божията благодат, ни даваха и знания и ни учеха и да бъдем човечни.
Децата и Вероучението
Когато учех в моето родопско селце имаше основно училище със сто и петдесетина деца. Днес Богутевското училище е затворено. Затворени са още много училища. И това не е никак хубаво за България, макар, че има днес в нея и хора, които притежават по-скъпи коли, къщи и имения дори от американски милионери. И не са те, които ще се погрижат за децата на България. Трябва да се погрижи всеки един от нас, всеки който има родителска грижа у дома си и вяра в Бога и народа ни български.
Добре е че три от българските девет училища в Чикаго са към три от българските църкви. “Свети Иван Рилски – Чудотворец”, “Света София” и “Нов Живот”. Животът на човека протича в материалния свят, но той е по същество духовна категория и това свързване носи много преимущества. Ще бъде още по-добре ако заедно с останалите училищни предмети се изучава и Вероучение.
Разбираемо е, че детето преминава в ранните години на живота си един период на изкушения и не са църковните добродетели онова, което първо влиза в главата му. Но когато то е било в общение с учението за вярата, ако знае пътищата към Бога, ако е научено да обича Твореца като началото и същността на Живота, то този период на изпитание сред светските страсти, по-рано или по-късно, свършва без да опустоши душата му. И младият човек отново се връща към темелите, които има от детството, в образованието, възпитанието, в духовността. Затова и толкова са необходими усилията ни да има в училище часове по Вероучение. Часове, които изглеждат като пуста загуба на време за онези, които живеят в духовна пустота.
В тези часове децата ще се приучават на любов и вяра в Бога, на доверие и взаимопомощ към ближния, на добродетели и духовен живот. Това е пътят, по който и сгрешилите ще стигнат до покаянието, опрощение, чист и достоен живот. А когато малкият човек порасне той ще знае защо живее и към какво се стреми.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
За в. “България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
