Войводите се раждат през март

Тодор Александров – най-колоритният и последователен борец за свободата на българите в Македония е роден в Ново село, недалече от Щип. Учил в българско училище в Скопие, участник в Илинденско Преображенското въстание, воевода на чета. Известен с бомбените атентати в Дойран, Щип и Кочани. Участвал в Балканската война с четата си на страната на България. След войните писал и изпращал писма и петиции  до европейските правителства, описвайки тежкото положение на българите, попаднали под гръцко и сръбско управление.

Това не помогнало и той се установил в София, където през 1919 г., заедно с Христо Матов – директор на българската гимназия в Солун и родения в Охрид генерал Александър Протогоров, възстановили революционната организация под ново име  – ВМРО. След войните България трябвало да пази неутралитет, тъй като била разорена, а според договорите,  нямала право дори на армия. При това положение ВМРО била единствената сила, която давала отпор. Чети, сформирани от македонски бежанци, започнали да щурмуват Гърция и Сърбия ежедневно!

Ванче МихайловТези атаки до такава степен са шокирали тогавашните историци, че са описани  подробно в An Encyclopedia оf World History /Харвардски университет, 1940 г./

В продължение на няколко години ВМРО е може би най-влиятелната организация в България. В София тя контролира всички – от политиците до тъмничарите в затворите. ВМРО блокира дори правописната реформа в страната, окупира Кюстендил и Неврокоп в знак на протест против външната политика на България, а четата на организацията екзекутира сваления с преврат през 1923 г. министър-председател Александър Стамболийски.

Обстановката, обаче, се променя. От една страна България иска да подобри отношенията си със съседите, но те поставяли условия – организацията да бъде разтурена. От друга страна левицата на ВМРО все повече се сближавала с Коминтерна в Москва, който искал България да се откаже от стремежите си за национално обединение в името на общобалканска федерация. Тодор Александров станал неудобен на всички. Убит е на 31 август 1924 г. в Пирин планина.

За ужас на “левите” председател, обаче, става 28-годишният Ванче Михайлов. Като своя предшественик той също е роден в Ново село, днес в Република Македония. Учи в българската гимназия в Солун, преди да бъде затворена от гръцките власти. След време отказва стипендия, предложена му от сръбското правителство и заминава за София, където следва право. Там става член на ВМРО и личен секретар на Тодор Александров.

След убийството на Александров Ванче поканва хората от  лявото крило  – федералисти, коминтернаджии и илинденци  в Горна Джумая за да се “разберат”, но през нощта неговите чети нахлуват в града  и избиват над 200 човека. Чистката продължава в други градове  из Пиринско, в София, Милано и Виена.
Интелигентен и непредсказуем, обградил се не само с верните си чети, но и с десетки адвокати, Ванче не се спира пред нищо. Изпраща годеницата си Менча Кърничева във Виена за да застреля  един от хората на Сандански, после я измъква от европейските съдилища  и се оженва за нея.

В същото време четите на ВМРО извършват стотици нападения и саботажи срещу сръбски казарми , полицейски участъци и кметства във Вардарска Македония, както и покушения срещу офицери, държавни служители и… доносници. През 1934 г. идва ред и на сръбския крал. Акцията е организирана от хървати, но убиецът е Владо Черноземски  – най-добрият стрелец на ВМРО.

След Втората световна война, търсен от няколко балкански правителства, Ванче изчезва безследно за около четири десетилетия. През 80-те години на миналия век престарелият комита неочаквано се появи в Рим и каза последните си думи на българския народ.

В годините на социализма други хора бяха обявени за национални герои. Тодор Александров и Ванче Михайлов бяха наречени “шовинисти” и бе направено всичко възможно  имената им да бъдат забравени.
Но мина време и в Република Македония  един българин вдигна паметник на Александров в двора на къщата си. Защото, както казва Ботев: “Тоз който падне в бой за свобода…”

Орлин Крумов, Чикаго
Посвещавам този материал на прадядо ми Стоян Вълков, загинал в Леринско, Егейска Македония
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com

/Б.Р. Съществуват различни оценки и мнения по събитията, засегнати в статията. Поместеното е на Орлин Крумов, редактор и издател на българския вестник “Гуд Лак” в Чикаго  – през последното десетилетие преди 2000-та година/ 

предишна статияБЛАГОЕВГРАД – Откриват рафтинг сезона в Кресненското дефиле
Следваща статияПредставяне на България на Вечер на културите
Колумнист ("Литература", "Гледище", "Българският Чикаго") - в. "България СЕГА". Орлин Крумов е работил като журналист във в. „Стършел“ в периода 1984-1991 г. Автор е на книгите с хумористични разкази „Кой от двамата?“ (1987; съавтор М. Вешим) и „Лов на лъв“ (1990), на сборника с повести „Пробуждане от цветен сън“ (библ. „Смяна“, 1990), както и на две книги за българската емиграция в Чикаго: „Чападжиев“ (1996; 2010) и „Чикаго, малка българска столица зад океана“ (2006). Носител е на националните литературни награди: за фантастика на сп. „Орбита“ (1989) и на Съюза на българските журналисти за хумор и сатира (1989). Издател е на в. "Good Luck" (Chicago, 1992-1996). Четири негови книги се намират в Библиотеката на Конгреса (Вашингтон). Фейлетони на Орлин Крумов са преведени и публикувани в Русия, Унгария, Полша и Румъния. Е-майл: [email protected]