Аз съм провал

Вчера един приятел ми каза: „Мисля, че с жена ми загубихме дъщеря си, която е тийнейджърка. Тя ни презира, държи се открито дръзко ден след ден и няма търпение да се изнесе от вкъщи“. Този скъп човек се чувства провален. Само мога да си представям тъгата в сърцето на жена му.
Познато ли ти е чувството? Обвинявал ли си себе си за развалините от нещо голямо в живота си? Разведен ли си? Уволнен ли си? Провалил си се на изпит? Отпаднал си от училище? Имаш извънбрачно дете? Провален бизнес? Имала си аборт? Трябвало е да обявиш фалит?
Сред всички велики неща за християнството, ето обещанието, което е на върха: Бог не ни презира, когато се проваляме. Всъщност, сърцето на Евангелието е, че Бог обича губещите и съкрушените. Да, Той също обича и провалилите се.
Понякога трябва да бъдем наистина празни, за да сме готови Бог да ни изпълни. Една от най-големите иронии в живота е, че понякога Бог извършва най-доброто чрез много съкрушени хора, които Той извежда от голяма криза.
„С Твоя помощ мога да се изправя срещу войски; с моя Бог мога да размажа стена” (Псалом 18:29)

www.helpinghandsbulgaria.net

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here