Певецът Пол Мархоефер – тръкър, композитор и авантюрист по пътищата на Америка

„На 56 години съм, но продължавам да пътувам и да пиша песни по пътищата на Америка“, твърди за себе си професионалният шофьор на камион Пол Мархоефер (Paul Marhoeffer).
Известен повече като Лонг Хол Пол (Пол Дългият Курс), Мархоефер продължава неуморно да пътува, разнасяйки яйца и млечни продукти за Moeller Trucking.
Това което е ново при него е, че през последните две години той е успял да запише песните влезли в албума му „Bessemer to Birmingham”, продуциран от Травис Уаммак (Travis Wammak) – музикален вундеркинд от Мемфис, Тенеси.
Уаммак е записал своя първи албум когато е бил на 11г., като след това моментално са го взели на работа в прочутото музикално студио „FAME“ намиращо се в Muscle Shoals, Alabama – мястото където са били направени едни от най-известните хитове на групата на Литъл Ричърд в периода от 1984 до 1995г. Уаммак също е бил признат от музикалното списание „Ролинстоунс“ за „най-бързият китарист на Юга“.
CD-то е било продуцирано от Уаммак за „Laughing Hyena“– независима компания-марка, която издава стендъп комедийни шоута и музикални албуми.
Мархоефер пише песни за тежки, трудни и понякога тъжни моменти от живота на професионалните шофьори – тръкъри, които са се случили по безкрайните пътища, за които пее с характерният си дрезгав глас, като си акомпанира с китара и хармоника.
Една от неговите най-тъжни песни е „Ел Лори“, озаглавена на името на малък град в Южна Каролина, в който тръкърът Джейсън Ривербург, баща на три деца е бил застрелян в кабината на камиона си от Уили Пелзер ,заради седем долара и дребни стотинки, които е имал по джобовете си. За това убийство Пелзер е бил изпратен в затвора с доживотна присъда през 2009г.
В текста на песента се адресира старият проблем на професионалните шофьори – липсата на паркинг места (Ривенбург е бил паркирал на бензиностанция на Интерстейт 26): „ Ain’t no rest for a workin’ man. Where’s a poor boy supposed to sleep?”
Някои сравняват Мархоефер с Боб Дилън, но той казва че дрезгавостта в гласа му е в следствие на произшествие с камион, когато той си е счупил врата.
„Това причини невероятен стрес на моите гласни струни и се отрази на цялостното звучене на гласа ми, но все пак не препоръчвам на никого да дава рязко назад и да блъсне силно ремаркето си само и само да постигне някакви желани гласови резултати.“
Това че Мархоефер е бил открит от Уаммак е било или ирония на съдбата или директна намеса от Бога в зависимост от гледната точка на певеца или тази на дъщеря му Одри.
Мархоефер вече й е бил споменавал, че е бил планувал визита позволяваща да съчетае присъствието си на церемонията по нейното завършване на колежа в Чарлзтън, с посещение в музикалното студио в Muscle Shoals.
По този повод Одри е решила да направи жест към баща си, като му е купила един ден за записване в студиото с желанието лично да присъства на сешъна. В едно от крилата на голямото бетонно студио, което преди е било използвано за зала за изложение на ковчези, през 1969 група музиканти с име „Muscle ShoalsRhythm Section” решава да започне своя собственна звукозаписна дейност в пряка конкуренция с друго студио на име „FAME”, собственост на Рик Хол. Според Мархоефер понякога конкуренцията буквално се е превръщала в ръкопашна битка. През годините списъкът на музикантите и певците записвали в „Muscle Shoals” включва имена като:
Ролигстоунс, Арета Франклин, Уилсън Пикет, Уили Нелсън, Линярд Скинярд, Джо Кокър, Левон Хелм, Боб Сигър, Род Стюърд и много други.
Мархоефер посочва, че неговото CD е компилация включваща песни записани в студиото „FAME”, Milkhouse Studios в Ричмонд, но така също и такива записани в „Muscle Shoals“.
След пристигането си в „Muscle Shoals“ Мархоефер и дъщеря му са отишли на вечеря в местният ресторант и там са разбрали за предстоящ сешън в близкият гараж, на който всички са били добре дошли. Там те са се срещнали с Уаммак и той се е съгласил да им стане продуцент.
„Там имаше музиканти от доброто старо време и за мене беше истинско удоволствие да слушам начина, по който те изпълняват моята музика.“ Там той е трябвало да обещае на Уаммак, че в случай, че някоя от неговите песни оглави класация  ще му купи Кадилак.
„Кадилакът е Свещеният Граал на всеки музикант от Мемфис“, обяснява той, като все още не е сигурен дали Уаммак е бил сериозен или се е шегувал по този въпрос.
Най-важното е според него е, че опитните музиканти са взели неговите „сурови“ парчета и са ги првърнали в шлифовани шлагери. Все още притеснен от историята с Кадилака, Мархоефер продължава:
„Ако сега някоя от песните вземе да стане номер едно, аз все още продължавам да се возя в моя камион „Фрейтлайнер“, откъде по дяволите ще намеря пари за Кадилак?“
Всъщност той не мисли, че това има шанс да се случи, но му е било казано, че продажбите на CD-тата на цена $7.49 вървят повече от добре. Търговците предварително са били направили маркет-тест на някои трък-стопове. Но кои? Мархоефер не знае точно, може би защото както певецът обича да се шегува: „Там няма подходящо оборудване и място, за да може един композитор да работи и да пише песни“. Да се дърпа хладилно ремарке за Moeller Trucking, като че ли е по-добра идея що се отнася до свободно време. „Хора като Moeller са народни, широко скроени личности.“ Композиторът работи при него вече седем години.
Мархоефер е от Индиана и си спомня, че неговата първа работа е била да мие камионите на баща си. „Той е дошъл от Германия и неговото семейство се е занимавало с месарство и винаги са притежавали камиони.“ Ако се вслушаме в текста на една от неговите песни, ще разберем, че баща му е притежавал 12-тата по големина компания за пакетиране на месо в САЩ. Според Мархоефер всички хора в неговото семейство са изявени професионалисти – лекари, адвокати или бизнесмени. Само той се очертава като „черната овца“, може би защото по някаква причина всичко което  някога е искал е да управлява камион. Отначало е карал на къси курсове за кратко време и през 1987г. е започнал с дългите дистанции. Той е започнал да се учи на китара когато е бил на 16. Хармониката е влязла в употреба когато е навършил 18.
„Не знам колко много техники за китара знам, но си давам сметка че има много по добри инструменталисти от мен“, подчертава скромно музиканта. Той нарича своя стил „американа“, защото е смесица от различни видове – блус, джаз и кънтри. Когато не пише музика Мархоефер е щастлив да продължи да кара хладилни ремаркета:
„Не се виждам пенсионер скоро. Чуствувам се добре и се надявам да продължа да карам камион и когато съм на осемдесет “, усмихва се широко този чаровен и талантлив човек.
Можем да послушаме или да си купим неговите песни, ако отидем на сайта му:
paulmarhoeffermusic.com

Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“