Да прекарваш трупи в Британска Колумбия…

Изпратихме месец май и юнските жеги започнаха да ни карат да посягаме по-често към студените бутилки с напитки. Зимата е далече и всеки предпочита леда да бъде в чашата, а не под гумите на камиона. Но има един шофьорски бизнес, който приветства ниските температури и дъждовните месеци на май и юни не са добре дошли за него. Това е този на превозвачите на трупи.
В началото на януари температурата често стига до минус 15 градуса по целзий около Камлуупс в Британска Колумбия, това е нещо, с което Грек Мунден и неговите шофьори превозващи трупи отдавна са свикнали.
„Това е най-натовареното време за нас и ниските температури са в наша полза, защото стягат пътищата – казва Мунден – все пак трябва да призная, че си е чисто предизвикателство да се работи при суб-полярни температури и с натрупан около метър сняг по пътищата – особено когато термометъра започне да показва минус 20 градуса. Това обаче не може да затрудни нашите момчета. Няма да е пресилено да кажа, че става дума за най-добрите работници тук. Те са специална порода, която може да се справя с тежките пътни и атмосферни условия. Всичко това изисква постоянно поставяне на вериги на гумите и постоянна концентрация върху заледения път. Не е лесно.“
Мунден е президент на компания която е стартирана от неговият дядо през 1966 г. Той самият се преместил в Камлуупс през 1986 г. Днес вече трета генерация управлява компанията, която има 14 камиона „Кейнорт“, като последните четири от които, са модел Т880 с двигатели от 550 конски сили, 18 скоростни кутии, тройни аксели, специално пригодени за опериране при тежки природни условия с най-различни приспособления отсъстващи при предишният модел Т800. Тези камиони стоят стабилно на пътя, дори когато дърпат товари с тежина над 97,000 паунда (46-47 тона). Общото тегло на такива композиции понякога надминава 147,000 паунда (около 73 тона).
Мунден използва 40% от камионите си да придвижва дървесина добивана от самият него.
Той казва: „Конкурентите сключват договори с други дърводобивни компании като оцеляват само най-коравите и издръжливите. Всички ние работим най-малко на 100 мили (160 км.) навътре в горите, като се правят постоянни курсове от местата за товарене до дъскорезниците.“
Мунден работи в гората 10 месеца в годината и неговите камиони за превозване на трупи изминават средно по 120,000 километра (около 75,000 мили).
„Ние не можем да оперираме през пролетната ваканция през април и май. Просто пътищата по това време стават много лоши – казва той, – но миналата есен бяха толкова зле, че това беше направо рекорд. Количеството дъжд което се изсипа, беше на рекордно ниво. Заради дълбоката кал често ни се налагаше да слагаме вериги. Понякога дори и веригите не помагаха и се налагаше да бъдем изтегляни с влекачи или друга подобна екипировка. Независимо от всичко работата не трябва да спира или както казваше баща ми – всеки един ден без труд е пропилян.“

/Материалът излиза със любезното съдействие на „Бест тръкинг джабс“/

Превод от английски:
Чанита и Тодор Паунови, Чикаго
в. „България СЕГА“