Фокус-мокус-препаратос и автомобилите си карат сами

Не, това не е наше заглавие. Така е озаглавила Уенди Паркър писмото си, което тя е изпратила до Федералната Администрация за Пътна Безопасност. Тя е много резервирана към бъдещето на безпилотните автомобили, защото подхожда към проблема от две гледни точки – тази на професионалният шофьор и тази на обикновеният жител. Ето и част от писмото:
„Драги Администратори и Законодатели,
Заглавията на новините, с които ни заливате от мас-медиите, са повече от драматични:
„Безпилотни автомобили завладяват щата Охайо!“
Ужас! Нищо не ни остава, освен да евакуираме децата и жените и да се спасяваме по единично. Но нека да оставим шегата настрана. Като жител на същият щат, трябва да призная, че очакваните събития са твърде близо да моя дом и не мога да се стърпя да не споделя мнението си по този въпрос. Още в самото начало най-категорично ще подчертая, че става дума за нещо много сериозно, което би могло да има отрицателен ефект върху всички нас. Най-вече, защото тези безпилотни автомобили ни се поднасят като лек, който е способен да ни излекува от всичките проблеми, които имаме по пътищата, без въобще някой да си даде сметка колко трудно е да се осъществи такъв грандиозен проект.
Ето и един пример:
Наскоро гледах по телевизията предаване излъчвано по общественият канал на нашият щат Охайо, в което държавни представители застанали пред една от магистралите ни увещаваха колко хубаво ще е за нас, а и за целият свят, когато тези нови технологии навлязат по пътищата. Един след друг всеки взимаше думата, но моето внимание постепенно се насочи към безкрайно прелитащите един след друг камиони по пътя. Политиците си говореха, трафика си течеше спокойно, но всичко се промени за секунди, когато едно БМВ се опита да се напъха между два камиона и изплашените автомобили се разпръснаха като зайци в съседните платна в отчаян опит да избягнат катастрофата.
Тази случка беше точно на място, за да покаже на тези хора, че безпилотните автомобили няма да спасят света, но те продължаваха да си държат речите с гръб към магистралата и пропуснаха цялото събитие. Жалко!
Щата Охайо се готви да инвестира 15 милиона долара във фибро-оптична мрежа, която да позволи на безпилотните автомобили да влязат в употреба. Просто се чудя колко още дупки по магистралите и колко още срутени мостове трябва да се появят, за да се стигне до извода, че за тях също трябва да се отпуснат пари.
Може би нещата биха се подобрили в действителност, ако бяхме похарчили тези 15 милиона за повишаване на квалификацията на шофьорите и за подобряване на пътната структура, обаче това казано някак си простее в сравнение когато се говори използвайки думи като „фибро-оптика“, „радарни системи“, „автопилотни устройства“ и т.н.
Списанието „Куарц“ наскоро пусна материал за сроковете които сме си поставили за внедряването на безпилотните автомобили по нашите пътища. Забележете – тръкърите казват, че ще минат поне 40 години докато се приключи крайната фаза и хората започнат да губят работните си места в полза на роботите, технократите казват – две, три години максимум.
Рой Бахат, който е начело на компанията с вентчър-капитал Блумберг Бета, е имал среща с фокусни групи от професионални шофьори във връзка с програмите на Комисията по преквалификация и преориентиране към новите технологии, където той е споменал, че тръкърите не правят достатъчно да се подготвят за бъдещето:
„Шофьорите генерално не са против модерните технологии, но някак си не могат да си освободят въображението …“, казва той.
Нека да ви кажа нещо м-р Бахат – някак си е малко трудно да се подготвиш за нещо, за което още не са издадени закони и чиято дефиниция предстои да бъде променена няколко пъти във вече споменатото бъдеще. Законодателите не могат да се разберат по колко часа да разрешат на шофьорите да карат на ден, постоянно има някой превозвач с лоби във Вашингтон за когото правят изключение, камо ли да вземат решение за нещо, което ще се случи в бъдещето и за което трябва да се използва въображение.
Причината поради която професионалните шофьори са скептични към това което идва, е защото те са тези, които са на път и много добре знаят, че е направо невъзможно нормален човек да кара през деня и някой ненормалник с БМВ да не му изскочи отпред и да се опита да го „засече“. И докато законът позволява на такъв ненормалник да се подвизава свободно по пътищата на висока скорост и с екипировка различна от тази на безпилотните автомобили, никой от нас не е в безопасност. Това е горчивата истина.
Тук и аз се присъединявам към моите колеги тръкъри и вярвам, че ще отнеме доста време, докато държавните чиновници убедят голяма част от населението да се откажат от правата си да карат свободно по пътищата на Америка. Дотогава все още ще са нужни добри и професионални шофьори, които да са способни да избягнат фучащите метеорити по вселената наречена пътна транспортна мрежа.
И нека не забравяме, че докато и най-малките проблеми по инфраструктурата не се решат, безпилотните автомобили ще бъдат ограничени да се движат само в платна предназначени за тях и живи хора ще продължават да бъдат нужни, за да се придвижват останалите автомобили по пътищата.
Не бързайте да отписвате така бързо тръкърите „без въображение“! Не забравяйте, че те са едни от най-изобретателните и приспособими хора на нашето общество. Това поне е доказано през времето.
И ако все пак си раздвижим въображението можем лесно да видим бъдеще в което технократите горчиво съжаляват, че за пореден път са заложили на машините, а не на хората и все още им се налага да ползват добрите стари професионалисти.“

Изпълненото с емоции писмо продължава на още няколко листа, но дори и само от гореспоменатото става ясно, че винаги когато се противопоставят машини срещу хора изкачват искри.

Успех!

Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“