Кратка история на хамбургера

Широко приветстван като “любимата храна на Америка”, хамбургерът има история изпълнена с  интересни факти. Много хора се пъчат, че са били първите сетили се да поставят парче месо между две парчета бял хляб. Всеки би искал да носи славата за изобретяването на тази най-любима храна в света. За съжаление, не знаем кой е истинския откривател на популярният бъргър, обаче знаем доста за това, как този класически сандвич придобива популярност в Америка, където милиони от него се консумират всяка година.
Често срещано погрешно разбиране е, че първият хамбургер е създаден в Хамбург, Германия. Може и вдъхновението за неговото създаване действително да идва от там, но концепцията за сандвич е била измислена много по-късно. През 19-ти век Хамбург става известен с говеждото си месо, идващо предимно от крави отглеждани в регионалната провинция. То често се е консумирало нарязано на ситно, оваляно в подправки, подобно на българското кюфте. Тъй като още нямало хладилници, прясното месо е трябвало да се приготви по най-бързият начин. Хамбургското говеждо е било много скъпо извън родния си регион и затова често е било заменено с по-евтини разновидности.
Когато групи от немски имигранти започнали да пристигат в Америка през 19-ти век, мнозина намерили начин да си печелят прехраната като отварят ресторанти в големите градове като Чикаго и Ню Йорк. Много скоро менютата им включили американска версия на говеждо месо в стил „Хамбург“ – смляно или нарязано на кубчета, комбинирано с чесън, лук, сол и черен пипер, на скара или пържено на тиган. През 1837 г. ресторантът на хотел Delmonico в Ню Йорк, предлагал първокласно „хамбургско кюфте“ на  цена от 10 цента. Това е била най-скъпата храна – два пъти по-висока от цената на свински пържоли, телешки котлети и печено говеждо месо. Германските ресторанти през изложението във Филаделфия във връзка със стогодишнината, през 1876 г., предлагат хамбургски кюфтета на хиляди клиенти. След това, ястието е започнало много да се търси и се появило не само в не-германските ресторанти, но и в готварски книги като Mrs. Lincoln’s Boston Cook Book, публикувана през 1884 г.

Тук приключва връзката на града Хамбург  (Германия) с класическия хамбургер на Америка. Разликата между хамбургското кюфте и хамбургерите, както ги познаваме днес, е малка, но много съществена. Две прости парченца хляб, добавени към  вкусното кюфтенце, допринасят още повече към и без това бързо нарастващата му популярност в средата на 1800 г., сред многото американски работници намерили работа в заводите и в тежката промишленост. Големият бум на икономиката по това време, принудил фабриките, оборудвани с машини задвижвани от пара под налягане, да започнат да работят през нощта (през деня пушеците не се харесвали на американците от средната класа). Колички за храна, предлагащи кафе и други продукти, често са били паркирани навън в изкушаваща готовност. Гладните работници си поръчвали храната направо през прозорците и след като са хапвали набързо, са залепвали обратно на машините. Не много по-късно някой се е сетил да снабди количките за храна с газови скари. Това е и моментът когато хамбургските кюфтета са се появявали в менюто на работническата храна. Всички са умирали за тях, но да се яде кюфте прав се оказало предизвикателство. Поставянето му между две парчета хляб решава този проблем и така се ражда сандвичът наречен „хамбургер“. Кой пръв се е сетил за това велико откритие издигнало човечеството на един нов стадий? Детайлите са изгубени от историята. Който и да е, погледнато назад, може да се нарече кулинарен гений. До края на века хамбургерът вече се е смятал за американска класика.

През 1921 г. Били Инграм и Уолтър Андерсън откриват първото си заведение за бързо хранене и по-специално за хамбургери, наречено „Уайт Касъл“ във Уичита, Канзас. Основната им тактика била да предлагат малък хамбургер, за цена само от 5 цента. Така те насърчавали клиентите си буквално да купуват хамбургери “на чувал”. По това време, отчасти заради романа на Джон Уптън Синклер „Джунгла“, много американци започнали да се интересуват от санитарните условия в месната промишленост. (В романът се описва как един работник пада в огромните месомелачки и никой не се осмелява да забрани произведеното месо за консумиране) „Уайт Касъл“ разбрал страховете на своите клиенти и решил да обзаведе своите чисти и бели декоративни ресторанти с плотове от неръждаема стомана, които се чистели много лесно. Предлаганото месо се смилало пред самите клиенти, за да са сигурни че няма да изядат някой разсеян имигрант от кланиците. По същото време хамбургерите се превръщат в популярен елемент от менюто на крайпътните ресторанти и магазините за “сода”, където често се сервират заедно с пържени картофки и млечни шейкове.

Дори и Втората световна война не може да спре, а само да забави завладяването на света от вкусното кюфте. Когато братята Макдоналдс отворили първият си ресторант в Сан Бернардино, Калифорния през 40-те години на миналия век, хамбургерът направил официалния си дебют в малките градчета. До края на 50-те години веригата”Макдоналдс” е продала над 100 милиона хамбургери. В момента когато четете тези редове в нея се продават над 75 хамбургери в секунда!

Днес хамбургери могат да бъдат намерени в почти всички части на света. С течение на времето сложният механизъм от две парчета хляб и кюфте по средата е бил усъвършенстван и към него са добавени, безкрайно разнообразие от вкусни добавки. Заведения за бързо хранене са станали „неконтролируемо“ изобретателни със своите “хамбургери”. В „MOSBurger“ в Япония можете да си поръчате бъргър от ориз, а „McDonald’s“ в Индия е разработил  McAloo Tikki Burger, направен от пържени картофи и грах, покрит с домати, лук и пикантни подправки, за да задоволи хранителните ограничения (много от индийците не ядат телешко) и вкусовите предпочитания на своите хинду клиенти.

И все пак, почти религиозният култ към хамбургерът е най-силен в САЩ. През изминалите години ресторантите в цялата страна винаги са се конкурирали в това, кой може да създаде най-големия по размер хамбургер, а кулинарните пътешественици пишат книги, посветени на пътувания по пътищата в търсене на най-добрия бъргър. Можете да намерите от вкусните кюфтенца както и  в малките третокласни ресторантчета по гарите, така и в менютата на луксозни ресторанти наградени с престижната звезда „Мишелин“. През 2005 г. ресторантът в Las Vegas, Fleur de Lys , е създал хамбургер на стойност 5 000 долара, като в случая единственото успокоение е това че сандвича пристига в комплект с бутилка шампанско. Ако цената започне да ви засяда в гърлото може да си го пийнете докато мислено си броите парите в джоба.
В бъдещето казват, че ще има бъргъри направени от месна култура отглеждана в епруветки. Бихте ли опитали?

Не прекалявайте с хамбургерите и бъдете здрави!

Тодор Паунов,
асистент по медицина
в. „България СЕГА“