Кратка история на Кока Кола и на идеята за човешкото щастие

„Вкусна и освежителна“, „Почивката, която освежава“, „Искам да почерпя света с кока-кола“, „Пийни кока-кола и се усмихни“, „Кока-кола – това е!“, „Официалната безалкохолна напитка на лятото“, „Вкусът на чувството“ …
Точно в този момент, след като са прочели рекламните лозунги, вероятно на много от читателите, сигурно, автоматично им е дошъл мерака и са си налели вече по една чаша от популярната напитка. Няма нищо чудно. Все пак да не забравяме, че първата реклама „Вкусна и освежителна“ датира още от 1886 г. и от тогава кока-колата е изборът на милиони американци и дори на още повече хора навсякъде по света. Кока-та е световна марка, култов продукт, начин на мислене, който е проникнал във всеки сектор на нашето общество.
Но как е започнало всичко това¬? Как са постигнати такива големи мащаби? Къде и кога е основана компанията Кока Кола и какви са перспективите пред нея? Нека да си отговорим на всички тези въпроси, а междувременно може да си отворите една леденостудена кола, за да тече историята още по-добре.
Раждането на подсладения сироп.
Първото място, където трябва да се отиде, ако се изследва богатата история на кока-кола е не другаде, а Атланта, Джорджия. Там се намира и музеят на известната компания. От неговият сайт, WorldOfCoca-Cola.com научаваме веднага, че откриването на напитката датира от 1886г., когато „любопитството на фармацевта от Атланта д-р Джон С. Пембертън му помага да създаде напитка с различен вкус, която би могла да се продава в машините за сода, така наречените фонтани“. Той е направил подсладен сироп, след това го е разредил с газирана вода и тези, които първоначално са го опитали са използвали думата „превъзходно“. Бизнес-съдружникът и счетоводител на д-р Пембертън Франк М. Робинсън има заслугата за измислянето на името на напитката, както и за създаването на така известният по цял свят надпис-лого.
В това отминало време чаша кока-кола е струвала на клиентите 5 цента, сега в зависимост от това къде се опитвате да си купите напитката (на стадион, в кино или на рок концерт) цената би могла да варира между 2 или 7 долара. Но все пак, нека не забравяме, че има много хора които консумират кока-кола ежедневно. Според данните от сайта на компанията всеки ден по света се сервират повече от 1,9 милиарда кока-коли. Това си е огромно количество газирани напитки.
Как така тази компания се е разраснала до такива мащаби?
Това, разбира се, не е станало изведнъж, но една голяма крачка в тази посока е намирането на начин как да се продава напитката „на дребно“. Ето и какво пише в сайта:
„През 1894 г. впечатлен от растящото търсене на кока-кола, опитвайки се да направи напитката преносима, Джозеф Биденхарн е инсталирал устройство за бутилиране, зад неговите фонтани за наливна кола в Мисисипи, като по този начин той е станал първият, който е сложил кока-колата в бутилки.“ Продажбата на бутилирана кола в големи мащаби обаче е станала възможна едва след 5г. през 1899г. в Чатануга, Тенеси когато трима бизнесмени са придобили изключителните лицензи да продават кока-кола в бутилки. Тези предприемачи са закупили въпросните права от Аса Кандлер за крупната сума от 1 долар. Бенжамин Томас, Джозеф Уайтхед и Джон Луптон развиват това, което след време се превръща в световната мрежа за бутилирани напитки кока-кола. Сред най-големите предизвикателства пред тях по това време са били многобройните фалшификации и имитации на напитката, както и липсата на постоянство в качеството сред 1000-дата фабрики за бутилиране на кока-кола по това време. Всички тези производители са стигнали до извода, че тази специална напитка се нуждае и от специален стандарт и през 1916г. е била въведена специфичната форма на бутилката на кока-кола. Тя е била толкова различна от тази на другите напитки, че е можело да бъде разпозната дори и на тъмно. Контурите на бутилката са били патентовани като търговска марка през 1977г. През годините, много артисти са били вдъхновени от тази форма и някои от техните творби могат да се видя в музеят на фирмата в Атланта.
Завладяване на световните пазари.
Приятният вкус не е бил достатъчен, за да гарантира успеха на кока-кола, защото веднага когато фирмата е излязла на пазара, се е сблъскала с нейния най-голям конкурент от така нареченият „период на войната на колите“ – газираният сироп Пепси.
Пепси за първи път се е появила под името „Напитката на Брад“ в Ню Берн, Северна Каролина през 1893г. Брад е било галеното име на Калеб Брадхам, който е създал Пепси в неговата аптека подобно на д-р Пембертън. Когато това се е случило, войната между двата продукта, единият идващ от Джорджия, а другият от Северна Каролина, е била неизбежна. „Напитката на Брад“ е била преименувана на Пепси-Кола през 1898г. Нейното име идва от храносмилателният ензим пепсин и ядки на растението кола – два от многото компоненти включени в нейната рецепта.
Как тези две напитки са се сражавали една с друга? Краткият отговор е – маркетинг.
Повечето хора обаче смятат, че кока-колата в повечето случаи е била победител. Ето един пример когато колата е удържала поредната си победа на бойното поле на маркетинга:
„Първите маркетингови усилия, които Кока-Кола прави са чрез безплатни купони за опитване на напитката. За 1887г. това е било изцяло нова тактика, която бързо е последвана от реклами във вестниците и разнасянето на промоционални продукти по съответните аптеки.

Чак през 70-те години на 20-ти век рекламата на Кока-Кола е започнала да отразява развлечение, приятно прекарване с приятели и забавление. Родените по-рано още помнят песните от 1971г.: „Аз искам да почерпя света с кока-кола“ или тази от рекламата през 79-та: „Изпий една кола и се усмихни“. Всеки посетител на музея на Кока-Кола може да гледа тези и много други реклами в специален кинотеатър.
През 80-те се появяват такива запомнящи се рекламни девизи като „Кола – това е!“, „Хвани вълната!“ или „Непобедимо чувство!“.
През 1993г. фирмата започва да експериментира с компютърна анимация и тогава се ражда рекламната кампания „Кока-Кола завинаги!“. Всяка анимационна реклама с главни герои бели мечки е трябвало да бъде рисувана минимум 12 седмици. Мечките и до днес са останали голяма част от рекламата на Кока-Кола заради асоциацията им с невинност, безгрижие и забавление.
Много малко хора знаят всъщност, че един от най-популярните девизи „Почивката, която освежава“ се появява в „Сатърдей Ивнинг Пост“ още през 1929г. Темата да спреш за малко с бутилка кока-кола в ръка се експлоатира в рекламите и до ден днешен.
Продаване на щастие.
Изпий една кола и се усмихни! Искам да почерпя света с кока- кола! Това са изрази, които внушават чувство на щастие и щедрост, готовност да разделиш нещо, с тези които мислят като теб и споделят твоят вкус.
В този смисъл за никой не е било изненада, когато през 2009г. рекламната кампания на компанията се е насочила към идеята за „Всеобщо щастие“ – израз идващ още от периода на създаването й през 1886г., изказващ призив към всички хора по света да вземат бутилка кола в ръка и да се насладят на малките радости в живота.
Ето още нещо от сайта на Кока-Кола:
През 80-те години изразът „Всеобщо щастие“ можеше да се види навсякъде, по билбордовете, телевизията, рекламните надписи и дори да се чуе в песни като тази на Джанел Монае „Имаш ли достатъчно щастие?“. Тази тема присъстваше и при откриването на Олимпийските зимни игри във Ванкувър през 2010-та.
Беше предприета, така наречената „мисия на щастието“, когато трима „амбасадори на щастие“ направиха световно пътешествие през 206 страни, за 365 дни с цел да разберат какво всъщност прави хората щастливи. Вдъхновяващото едногодишно пътешествие е било отразено чрез постове във блогове, във туит и с видео клипове и снимки.
Експертите винаги са полагали големи усилия да свържат кока- кола с щастието, благополучието и успеха на всички хора по света. Ако минавате през Атланта, спрете в музея на Кока-Кола и вижте колко много магия, реклама и пропаганда е затворена във всяка бутилка от тази напитка.
Прави ли ви колата щастливи? Не се подвеждайте да се опитвате да отговорите на този въпрос. Отговорът му е даден още през 1886г. от д-р Джон С. Пембертън в Атланта.
Успех и много щастие!
Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“