Кратка история на трък-стоповете в Америка

Зараждането на модерните травел-плаци оборудвани с кинотеатри, ресторанти, бани и фитнес салони, може да се открие в пионерските години на Дивия Запад. Корените могат да бъдат проследени до зараждането на прословутата „Пони Експрес“, компания, която е разнасяла поща, стоки и пасажери в края на 19-ти век.
Веднага откакто американците са започнали да кръстосват континента, се е появила остра нужда от места, където човек може да почине, презареди или да се нахрани. За ездачите на „Пони Експрес“, които през 1860г. са започнали да яздят на специални седла пренасящи поща и са изминавали маршрутът от Сент Джозеф, Мисури до Сакраменто, Калифорния, местата за постоянни спирки не са предлагали много повече от възможността да се заменят уморените коне с отпочинали, и евентуално, да се вземе вода и хранителни продукти, с които да се продължи по този труден, 2000 мили дълъг път.
Малко по-късно, когато тръгват така наречените „дилижанси“ (stagecoaches) способни да превозват до девет пасажера, е станало ясно, че са нужни места по пътя, които да предлагат и по-голямо гостоприемство. Станциите, които са обслужвали дилиджансите са били разположени на 12 мили разстояние една от друга и по големите от тях, освен храна са предлагали и подслон през нощта. Много скоро конете са били заменени с нещо, което индианците са наричали „железният кон“, а пък белите са имали специална дума за него – влак. Не минава много време и едно друго магическо нововъведение става реалност – двигателите с вътрешно горене. Раждат се автономни движещи се средства – съвременните автомобили. Колкото повече тези коли са се подобрявали в техническо отношение и са ставали по-мощни по-бързи, толкова повече нуждата от специални места, където да може да се презарежда с гориво и да се закупи храна, е започнала да нараства. Първоначално тези места не са били нищо повече от малки бензиностанцийки с пристроени към тях ресторантчета. Първите трък-стоповете се появяват през 60-те, когато чрез специален федерален акт, става възможно осъществяването на 40,000 мили застроени пътища и магистрали. Семейно притежаваните бензиностанции отстъпват пред големите франчайзинги предлагащи по-разнообразно обслужване, обединено на едно място, в една сграда и под един покрив. Самите трък-стопове са започнали да се трансформират в модерни травел-плаци след 80-те, за да поемат нарастващият брой автомобили и туристически каравани (RV-та). Корпоративните собственици веднага са се постарали да се заличат следите от старите сгради останали от предишните трък-стопове и започнали да предлагат нови услуги, като магазини за сувенири, кинотеатри и много, много други неща. Корпоративният мениджмънт, както и стремежът към печалба и ефективност, за нещастие е довел до стандартизация и еднаквост на сградите и обслужването, но все още в Америка могат да се открият травел-плаци или тръкстопове със силно индивидуално излъчване.
Ето и някои от тях:
„На юг от границата“ – открит преди 67г., обзаведен в мексикански стил трък-стоп, намиращ се в Хамър, Южна Каролина. Вътре в него има лагуна за рептилии, увеселителен парк и ресторант във формата на сомбреро.
„Айова 80 Трък-стоп“ – най-големият трък-стоп в света, открит през 1964г. в Уолкът, Айова, който се е разраснал до травел-плаца простираща се на площ повече от 600 акра приютила музей, зъболекарски кабинет, фризьорски салон, рехабиталиционен лекарски кабинет, кинотеатър и т.н.
„Сиера Сид“ – трък-стоп намиращ се в Спарк, Невада, който разполага с казино, колекция-музей за огнестрелно оръжие и експозе на вещи притежавани лично от актьора Джон Уейн.
Но нека не забравяме един много важен факт – подобни атракции могат да привлекат повече туристите отколкото професионалните шофьори.
Когато тръкърите решават къде да спрат, цената на горивото е основният стимул да се намали скоростта и да се завие към някоя определена локация. Добрата храна е плюс, наличието на перални машини и душове е също от значение, но както всеки бизнесмен и професионалният шофьор се стреми да максимизира парите, които ще му останат в джоба когато се завърне в къщи.
Надпреварата за усъвършенстването на услугите и обслужването по пътищата на Америка продължава и последната страница на историята на травел-плаците и трък-стоповете все още е рано да бъде написана.
Интересни факти за трък-стоповете:
2,500 – това е броят на трък-стоповете в САЩ, като за трък-стоп според дефиницията на асоциацията на собствениците на трък-стопове, се счита място, където се продава дизелово гориво, с паркинг, който има не по-малко от 15 места за камиони, с поне една баня и задължително тоалетна.
6,000 – това е броят на локациите където се продава гориво, но някои от другите условия липсват.
950 – това е броят на паркинг местата в най-големият трък-стоп в САЩ и в света, „Айова 80“.
500 – броят на паркинг местата във „Флорида 595“, трък-стоп намиращ се в Дейви, Флорида и в „Петро Стопинг Център“ в Атланта , Джорджия.
325 – броят на паркинг местата на трък-стопа намиращ се в Йибиц, Портланд, Орегон – най-големият от всички намиращи се на интерстейт I-5.
Успех!

Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“