Кратка история на транспортната индустрия (Втора Част)

Според Park City History търнпайковете са били пътища: „ … построени на здрава основа, състояща се от натрошени камъни, която дава възможност на оттичане на водата и елиминира много проблеми, които се появяват при пътуване в лошо време.“
През 1820 година някои търнпайкове вече са били построени, а други са били във фаза на строеж по бързо разрастващата се страна. Хората са се възхищавали на новите пътища и са се радвали на осезателното съкращаване на времето на пътуване между градовете. Пътешествието по пътя дълъг 62 мили между Ланкастър (най-големия град в Америка по това време), Пенсилвания и Филаделфия е отнемало обикновено повече от седмица. С построяването на новия тип път, това вече е ставало за по-малко от три дни.
До 1904 година вече са били построени приблизително два милиона мили пътища, които са свързвали градовете и по малките населени места, позволявайки колите и камионите да еволюират до това, което днес наричаме модерна транспортна индустрия. С усъвършенстването на пътищата се дава тласък и на развитието на автомобилостроенето. Random History посочва:
„В началото на двадесети век е имало, буквално, стотици производители на камиони в САЩ, но само тези които са били способни да се адаптират към постоянно променящите се нужди на бързо развиващата се транспортна индустрия, са били способни да оцелеят (Мак, Питербилт, Шевролет и Интернешънъл).“
Много често шофьорите са формирали собствени компании, в повечето случаи с по един камион, с открита кабина и колела от каучук, с който са подскачали и по най-разбитите пътища само и само да изхранят семействата си. Търсенето на компании, които да извършват доставки с камиони е било много голямо, особено като се има предвид,че по това време разстоянието между Ню Йорк и Филаделфия се считало за дълга дистанция (long distance). Обособили са се определени компании, които са държали снабдяването между отделните градове, които са увеличавали дистанцията на опериране с усъвършенстването на техническото състояние на камионите.
„Първият голям бум в развитието на производството на камиони е настъпил през следвоенните години – проспериращото двадесетилетие. Не само че пътищата значително са се разраснали, но по това време са внедрени и балонните гуми и са създадени по-големи камиони – по-комфортни и с по-голям товарен капацитет.“
Целият този възход изведнъж спира внезапно с настъпването на Великата депресия. Малкото компании, които са били способни да оцелеят, бавно са се възстановявали след отмяната на забраната на алкохола и след приемането на Закона за моторните превозвачи от 1935 година, който е оторизирал специална интерщатска комисия да регулира трък-индустрията. Random History посочва:
„Федералното правителство започва да инвестира в железопътният транспорт, който по това време много запада, притиснат  едновременно от икономическата депресия и конкуренцията на малките и гъвкави трък-компании способни да направят всякакъв вид доставки на по-ниски цени. Тези икономически процеси са били идентични в повечето страни по света за онова време. След края на Първата световна война пътният транспорт е станал от първостепенно значение и тарифите на железопътните компании са били силно неконкурентноспособни в сравнени с тези на тръкинг компаниите.“
Историята обикновено се движи в цикли и сега може да се очаква да настъпят отново промени в транспортната индустрия. Ето защо е важно да знаем от къде идваме, защото само така можем правилно да прогнозираме бъдещето.
Успех!

Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“