„Как карам?“

Макар че надписите с този въпрос, наред с телефонен номер започващ с 800, изписани отзад на камионите, още да не са споделили съдбата на динозаврите, днес те може да се видят много по-рядко отколкото в миналото. Това може и да се дължи на относително лесният начин да се влезе в контакт с транспортната компания по интернет, а може би причината е друга. Може би най-сетне големите транспортни компании разбраха, че това не е най-добрият начин да получат достоверна информация за това как карат техните шофьори.
При всички случаи оплакванията по телефона все още не са престанали, както показва едно изследване сред читателите на списание „Овердрайв“ (издание на независимите оператори и собственици на камиони в САЩ). Много от професионалните шофьори споделят, че техните работодатели са получили поне едно обаждане с оплакване срещу тях.
Някои от тези обаждания обаче далеч преминават границата на обикновен протест според  Джейсън Донахю, който се опитва да коментира този проблем на страниците на списанието.
Ето и какво казва той:
„Хора понякога се обаждат до компанията (която е моя собственост) и предевявяват претенции за обезщетение за това, че не съм докладвал на контролните органи за камион и шофьор на фирмата, който буквално ги бил „изтласкал“ от пътя. В други случаи те твърдят, че парчета или части изхвърчали от ремаркето са ги ударили и са причинили някакви щети… Най-накрая взех да им затварям и да им казвам, че знам че ме лъжат, защото аз лично карам този камион …“


Донахю продължава с история, която звучи повече като виц, за жена която се е обадила по телефона и е твърдяла, че:
„ … две палета са паднали от задната врата на ремаркето и са ѝ ударили колата … “
Фактът, че нищо не липсва от товара, ремаркето е чисто ново, вратите му са заключени с катинари и са запечатани с печат въобще не я притеснява. Ето какво казва той в заключение:
„Горещо препоръчвам да използвате записващи видео устройства монтирани на вашият камион и ремарке, за да избегнете завеждането на такива фалшиви искове срещу вас.“
И наистина използването на камери в транспортната индустрия чувствително се увеличи през последните години, поради една или друга причина. Те влязоха на въоръжение както в автомобилните паркове (fleets), така и сред собствениците-оператори (owner-operators) на камиони. Но дали някой все пак е успял да си спести неприятности благодарение на камерите?
Операторът Майк Гриин от Елизабет Таун, в Северна Каролина, със сигурност е получил добър урок, защото след две обаждания по телефона в рамките на една година, отношенията му с компанията, с която той е имал лизингови договори, са се влошили безвъзвратно. Наложило се да потърси друга компания, но случилото му се, според него го е накарало да бъде много подозрителен срещу такива обаждания. В едно от обажданията жена е твърдяла, че той я е изпреварил от банкета в ремонтна зона на пътя, като всъщност тя е изскочила изневиделица пред неговия камион и е „набила“ спирачки, намалявайки рязко на 45м/ч. при разрешена скорост 55м/ч. Когато са излезли от зоната за ремонт и той на свой ред я задминал, нейното поведение индикирало, че тя се дразни на факта, че превозно средство с големи габарити се намира пред нея.
Малко след това се получило и обаждането за задминаването през банкета (shoulder-pass). По-късно, когато е извикан в компанията той се е аргументирал:
„Няма никаква логика да задминавам когото и да е било от банкета пълен с неравности и нарязан асфалт. В крайна сметка разноските за нови гуми са изцяло мои.“
Следващият път, когато видите надпис „Как карам?“ поставен отзад на камион пред вас, не започвайте ядосани да набирате веднага телефона за оплакване, а на свой ред си задайте въпросът – „Как е моето каране?“
Успех!

Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго

в. „България СЕГА“