Какво знаем за суровият петрол и неговият продукт нафтата?

Ето няколко „сурови“ факта. Да се надяваме, че те ще послужат за гориво на вашата мисъл.
Знаете ли, че точката на кипене за суровият петрол е 600 градуса по целзий?
Той е съставен от разнообразни хидро-въглеродни молекули, всяка от които има различен размер, тегло и точка на кипене. Според сайтът „как работят нещата“ (HowStuffWorks), за да се произведе нафта, суровият петрол се нагрява до 600 градуса и се оставя да се изпари във висок дестилационен съд поставен над нагревателя.
В дъното на този “съд-колона” е много горещо, като постепенно нагоре към върха температурата намалява. Температурата на кипене на нафтата варира от 200 до 350 градуса целзий. Когато бъдещата нафта достигне височината в съдът-колона, където температурата съвпада с тази на точката на кипене, започва процес на кондензация, който я превръща в течност. След това тази течност се пречиства с друг процес наречен хидродесулфуролизация, служещ за премахване на серните съединения и за постигане на на нафта с ултра ниски нива на сяра.
Ето още някои интересни факти за петрола взети от книгата на Кейт Кол, редактор на списанието „Енергия и Капитал“ (Keit Khol, „Energy and Capital“).
В книгата на Кол „Кратка история на петрола“ („A Brief History of Oil”) той отбелязва, че пещерните хора са били първите консуматори на суров петрол. Според археологичните доказателства, още преди около 40,000 години те са използвали суров петрол, за да залепват камани към пръчки.
Около 3000 години преди новата ера, човекът научил, че с помощта на суровият петрол може да импрегнира лодките си и да ги направи непромокаеми. Той е започнал да го използва при направата на кошници, други плетени съдове и строежа на сгради.
Марко Поло през 1272 г. твърди, че е видял ръчно издълбани петролни кладенци в района на днешният град Баку, намиращ се в Азербейджан.
Има сведения, че природен газ също е бил използван от древните хора. От свещенният пламък в Древна Гърция, който е излизал от една пукнатина в скала, около 1000 г. преди новата ера (най-вероятно запален от светкавица), до Древен Китай, където са открити тръби за транспортиране на природен газ направени от бомбук. Газта е била използвана за подгряване на морска вода с цел извличане на сол.
В САЩ Уилям Харт през 1821 г. е използвал информация получена от индианците за светилище наречено „горящата река“, откъдето е излизал газ и е създал първото място за добиване на природен газ в Америка.
Първият нефтодобивен кладенец в САЩ е бил построен в Титусвил, Пенсилвания през 1859 г. макар че индианците „сенека“ са използвали петрол много преди това за най-различни нужди, включително и за лекуване на болести. Те са използвали петрол изтичащ от извор, който са кръстили както не е трудно да се досетим „петроленият извор“. Думата за петрол, която са използвали е същата, с която са наричали и животинската мас. Ето защо американците и до ден днешен наричат петрола „oil”, нещо което на български бихме превели буквално с думата „олио”.

Според Кол, след като големи количества петрол са били открити в Пенсилвания, този район заопочва да произвежда една трета от световният добив.
След това идва известното откритие на залежите в Спиндълтоп в Тексас през 1901 и това става най-голямото нефтено поле в САЩ.
Суровият петрол продължава да се излива от недрата на земята и до ден днешен. Той е извличан от пустини, планини, от морското дъно или от реките.
Нефтеният магнат Т. Бум Пикенс наскоро заяви по Фокс Нюз, че единственият начин за САЩ да възстанови икономиката си е чрез евтина енергия:
„Ние имаме най-евтината енергия в света и просто трябва да я използваме“, каза той.
Успех!
Чанита и Тодор Паунови, Чикаго
в. „България СЕГА“