Път 66

Кратка история
Път 66 не е бил строен с цел да стане символ на свободния дух на американските шофьори на камиони- тръкърите, но трудно би могло да се намери някой, който да е допринесъл повече от тях за неговата популярност.
Предназначен да свърже Чикаго с Лос Анжелис, Път 66 е бил проект на американският предприемач Сайръс Авери, осъществен от американското бюро за обществени пътища през далечната 1926г. Той незабавно става основен път свързващ изтока със запада, минаващ през осем щата и три времеви зони. Път 66 е допринесъл много за развитието на такива основни центрове като Сент Луис- Мисури, Тълса-Оклахама, Амарило-Тексас и Сан Бернардино- Калифорния.
Точно тези градове са споменати и в текстът на хита на Боби Трауп и Над Кинг Кол „Път 66“- една от многото песни(над 100) посветени на тази магистрала превърнала се в легенда. Независимо от това, че пътят официално е спрян от употреба през 1985г.(голяма част от него влиза в националната магистрална система), тази легенда свързала се неразривно с културата, икономиката и историята на Америка, продължава да вълнува милионите хора пътуващи през местата, по които пътят е минавал.
По-късно той става известен като „Главната улица на Америка“, може би защото разтеглен на повече от 2448 мили и е имал излаз към главните улици на всеки град, през който е преминавал.
Този прякор  е изместен от Джон Стайнбек, писател, носител на наградата „Пулицър“за световноизвестния си роман „Гроздовете на гнева“. Той го нарича „Път- Майка“ и това име така му прилепва,  че се използва и до днес.
Път 66 има различно значение за различните хора. По време на „великата депресия“ и последвалата я природна катастрофа известна като „прашната буря“, хиляди емигранти се насочват към Калифорния в търсене на по-добър живот (това е и темата разработвана от Стайнбек в „Гроздовете на гнева“). За тях този път става символ на надежда и изход към един по-добър мечтан свят. Фермерите и собствениците на малки бизнеси имат по-практично отношение към него. За тях той е връзка към света, от който те са били откъснати преди неговото построяване.
Ето кога се е появила нуждата от транспортна индустрия и камиони. Там където има пътища винаги ще се намерят и предприемчиви шофьори, които да се включат в играта „търсене и предлагане“, за да направят някаква печалба. Още повече, че новият път е бил с качествата на магистрала – далеч по-добър от „черните“ пътища, които са били използвани  дотогава. Времето е много по-меко в сравнение със северните пътища. От гледна точка на американските тръкъри ,Път 66 е бил всичко от което те са се нуждаели да оцелеят.
„Диагоналната конфигурация на Път 66 е била от съществено значение за тръкинга в неговият стремеж да съперничи на железопътния транспорт, в надпреварата за по-бързи доставки.“- се казва в National-Route66.org, който е и официалният сайт на този исторически път.
„Прекият път между Чикаго и Тихият океан минава предимно през равнинни терени и места с по-умерен климат в сравнение със северните пътища, което го прави много по-привлекателен за шофьорите на камиони.“
С увеличението на потока камиони и коли през Път 66 започва и началото на обслужващата пътна индустрия, създадена специално за нуждите на пътниците и професионалните шофьори. Всички тези нови бизнеси допринасят за културния  „имидж“ на „пътя-майка“. Семейните ресторантчета, бензиностанциите и магазините за сувенири са били строени в стил „арт-деко“и вече са наложена емблема на южните щати и западните пустинни части, през които пътя минава.
Малките бизнеси буквално експлоатират през 50-те, когато производството на коли в Америка драстично се увеличава и се ражда новата потребност за годишни ваканции и почивки.
„Точно както „Новият договор“(програма приета от президента Рузвелт за решаване на безработицата след великата депресия) дава работа на хиляди хора за построяването и поддръжката на Път 66, то появата на безброй малки хотелчета, ресторантчета и различни семейни бизнеси правят възможен един икономически растеж след завършването на пътя.“- Отбелязва сайтът National-Route66.org
„Ако предназначението на пътя за използването му от армията през военните години първоначално играе важна роля за неговото развитие и на някои съпътстващи бизнеси, то през един по-късен етап, именно туристическата индустрия дава възможност за по-дълговременни икономически перспективи.“
Краят на Път 66
Възможно ли е прекаленият успех да бъде катастрофа? Трудно е за вярване, но в случаят на Път 66, отговорът е „да“. През време на своята 60 годишна история пътят изживява постоянно развитие и подобрение. Много части от него, особено в Илинойс, драстично са разширени и подобрени. Започва един постоянен процес на реконструкции и ремонти, за да се посрещнат нуждите на непрекъснато увеличаващият се трафик, който безмилостно го износва и амортизира. Накрая наистина става така, че голямата популярност на пътя води и до неговата гибел.
„Америка се влюби силно и истински в своя Път 66 – пише историкът Алисън Кром за хубавото време на пътя. – След Втората световна война той е имал решаваща роля при дислоцирането на армейски части, към тихоокеанското крайбрежие. Точно по това време избухва и туристическата индустрия. За съжаление популярността си има цена и през 50-те става ясно, че пътят се е разраснал прекалено за неговото собствено добро.“
В резултат на подписаният от президента Айзенхауер акт, за създаването на национална магистрална система, много от процъфтяващите малки градчета, които са били разположени на Път 66, са били подминати от новата магистрална мрежа, като не им е даден шанс за достъп до нея.
Някои от любителите на конспирацията считат, че това е целенасочен заговор на големият бизнес срещу малките семейно управлявани бензиностанции, хотели и ресторантчета, в чието лице той е виждал една нежелана конкуренция. Дали това е вярно остава отворен въпрос, но опустошителните последици могат да се видят и до днес – стотици изоставени сгради, бензиностанции, местни бизнеси, обезлюдени малки градчета и население което е изчезнало в големите градове. Икономическото значение на „пътя-майка“ завинаги е загубено.
Наследството на Път 66
Днес Път 66 е част от исторически възстановителен проект дело на негови почитатели, които вършат всичко по техните сили, за да съхранят и възстановят останалото от него. Стартирайки през 1987 година щатите, през които пътят минава, създават исторически дружества с цел да се възстановят различните популярни места разположени по него. Започват да се реконструират живописните хотелчета, малки ресторанти и дори авто-кината използвани през 50-те години. През 1999 г. президентът Клинтън подписва закон, който постановява консервацията на Път 66 като културен паметник с начален бюджет от 10 милиона $ за възстановяване на историческите места по пътя. След около декада Световната организация по опазване на монументите е прибавила към списъка си и Път 66, като обект на американска национална културна ценност. Това обстоятелство е много важно, защото по този начин ще се запази интересът към тази частица от американската история и за в бъдеще.
Макар че много от частите на Път 66 липсват или са се слели с националната магистрална система, то той продължава да стои в съзнанието на Америка като нейната символична „главна улица“. Една носталгия към желано и обичано минало, когато хората са били свързани не само географски, но и духовно.
Път 66 продължава да бъде символ на американският начин на живот.

Чанита и Тодор Паунови,
в. „България СЕГА“