Какво всъщност искат шофьорите?

Парите са винаги най-важни и заемат първо място, но веднага след тях се нарежда уважението. Всички ние се нуждаем от пари и повече финикийски знаци няма да ни са излишни. Но същевременно повечето от нас считат повишението на заплащането като директен индикатор за добре свършена работа. Никой не очаква да бъде хранен наготово и хората с гордост, каквито са повечето от шофьорите на камиони, нямат нищо против преодоляването на трудностите и рисковете в професията да се изразят като количествено в техните портфейли.

Наскоро едно издателство, което се занимава с публикации на транспортни теми, направи обширно изследване, за да се състави по-пълна картина на това, което шофьорите очакват от тяхната професия.

Целевата група на изследването от 700 души беше подбрана внимателно, за да отрази по-акуратно цялата шофьорска общност що се отнася до години, стаж в професията, тип каране и други най-различни демографски фактори.

Както може да се очаква – въпросът за недостатъчното заплащане изплува отново на повърхността като основна причина, поради която компаниите имат проблеми със задържането на  шофьорите си (над 70%). Липсата на уважение обаче твърдо се нарежда на второ място като причина за напускане (малко под 70%). Други причини, които също биха могли да се отнесат към „недостатъчното уважени” са необръщането на внимание, неприемане в колектива и т.н. Те също са били изтъкнати при повече от 50% от интервюираните. И ако всички тези отговори се прибавят към групата за „недостатъчното уважение“, то уважението от страна на работодателя и колектива се оказва по-важно дори от заплащането.

Нека да погледнем на въпроса за парите от малко по различен ъгъл. За повечето от нас има работа, която няма да извършим за нищо на света, също така има и работодатели или „началници“, които така мразим, че никога не бихме работили за тях. Или с други думи казано има много неща, които са по-важни от парите.

Обратно погледнато – спомнете си това, което сме направили без да ни се заплаща, че някой път и неща, за които сме извадили пари от джоба си. Всичко това показва, че парите сами по себе си са много по малък мотивационен фактор, отколкото сме готови да признаем.

От друга страна увеличаването на заплащането от административна гледна точка е най-лесният и бърз начин да се подобри работният климат. Но дали само това, ако се пренебрегне уважението и признанието, ще бъде достатъчно да се задържат шофьорите в транспортните фирми, които така отчаяно се нуждаят от още кадри?

И така, голямата цел на това проучване е била да отговори на въпроса как индустрията да третира шофьорите с уважението което те заслужават.

Ако се задълбочим в получените данни започват да изскачат някои интересни неща. Когато шофьорите били запитани кое ще бъде първото нещо, което ще променят, ако те управляват компаниите, най-честият отговор (след парите, разбира се) е удължаване на времето за престой в къщи.

Леле, каква изненада! Представяте ли си? Оказва се че шофьорите не били роботи и не искали да работят по 13-14 часа (ако включим и времето до работата и обратно), и искали малко повече време да бъдат със семействата си или извън камиона.

Всичко това показва какво наистина трябва да се промени в индустрията – да се отчете, че шофьорите са хора, а не машини, които считат престоя в къщи като най-важно и значимо условие при работата си. Условие, което се нарежда по важност далеч преди дори такива изисквания като здравна застраховка, пенсионни бенефити и, малко изненадващо, дори преди изискването за нова екипировка.

Имайки предвид възможностите на компютрите и софтуерните програми днес е трудно да се повярва, че не може да се подобрят графиците и да се намали „пропиляното“ време по пътищата така че да отпадне този въпрос от притеснението на хората.

Когато става дума за фабрики и конвейерни линии мениджърите са способни да планират производствения процес буквално до секунди, но когато става дума за тръкинга – загубата на време се измерва с дни. И това не може да бъде подобрено? Сериозно?

Има много неща, които трябва да се решат в транспортната индустрия.  Някои, като заплащането, е просто въпрос на икономическо решение. Други – като проблемите на комуникациите и безопасността, са по-комплексни въпроси. Но фактът, че проблемът със графиците и забавянето на товарите, който е чисто организационен и лесно решим, продължава да съществува, просто не е за вярване!

Успех!

Тодор Паунов,
„България Сега”, Чикаго