Дрифтинг (drifting)!

Загубата на контрол винаги е впечатлявала хората. Ние всички постепенно, за добро или лошо, сме възпитавани да поемаме риск. Подхвърляни нагоре като деца (всеки път щастливи като ни хванат), каращи колелета, носещи се с шейни, спускащи се по водни пързалки –  отдавна сме свикнали с риска. Но едно уточнение – с контролираният риск. Загубата на контрол, водещо до онази неприятна празнота в стомаха… не е особено популярно.

Но това беше до сега.

Сега един от най новите спортове, набиращ бързо популярност, е  основан на идеята първо да загубиш контрол и после да овладееш ситуацията. Става дума за „дрифтинг“.

За да разберем за какво по-точно става въпрос при този спорт сме поканили на разговор Петър Петков, който от 19 годишна възраст се занимава с дрифтинг. Той живее в Чикаго, но според него дрифтингът е начин на живот, който може да се практикува навсякъде. Петър е 24-ри годишен младеж, приятно отзивчив към нашите въпроси, който с чаровна усмивка ни разкрива тайните на неговият спорт.

– Добре дошли в нашата редакция, драги ни събеседнико! Готови ли сте за въпроси?
– Когато става дума за дрифтинг мога да говоря с часове.

– Обяснете ни как се състезавате във Вашия спорт –  като на хора, които за пръв път слушат за него…
– При дрифтинга не става дума за състезание в общоприетия смисъл. Тук целта е колата да загуби сцепление с пистата и когато излезе от контрол, да се поддържа възможно най дълго тази загуба на сцепление, като  същевременно се управлява и автомобила. Знам,че звучи малко странно.Това е субективен спорт, където състезателите са оценявани на базата на стила на каране и прецизност при изпълнението. Образно казано дрифтинга е „пързалянето на кънки“ при моторните спортове, където леките автомобили се „плъзгат“ по виражите за да изпълнят възможно най-елегантно и  комплексно взимането на завоя. Тук оценката не е за време, а се използва точкова система вземаща под внимание различни критерии, отнасящи се към изпълнението на шофьорите. Получилите повече точки преминават в следващия кръг.

– Какъв е произходът на дрифтинга?
– Произходът на този спорт е обвит в мистерия. Някои твърдят, че надбягването по планинските пътища на Япония е дало идеята за дрифтинга. Смята се, че бащата на дрифтинга е Тсучия Кейичи (Tsuchiya Kejichi). Ядосан, след като се оказал последен на едно състезание в края на 70-те, той  започнал да поднася колата си по завоите за радост на феновете. После, когато коментирал случката, използва и за първи път термина „дрифтинг“. Той още е известен като Дрифт Кинг, на японски – Дорикин. Сега много често е коментатор на дрифт състезания по японската телевизия.
В САЩ дрифтингът започва да се практикува от ентусиасти през 2002.
Днес той е вече развит спорт със състезания на високо ниво като Option-run D1 Grand Prix в Япония и Америка.

– Как е организиран този спорт в Америка?
– Професионалните дрифтъри имат своя лига, която се нарича „Формула Дрифт”. На година има между 7 и 10 състезания, които стават все по масови. Състезанията на американската лига се провеждат не само на територията на САЩ. Тази година едно от тях ще бъде в Китай. Международните прояви не носят точки за американският шампионат. Локалните клубове са организирани по региони като „Североизточен“, „Западен“ и т.н. Тези клубове правят състезания почти всеки месец. Нашият локален клуб за Чикаго се казва “Midwest Drift Union”. Тук съществува известно неудобство, защото няма място в самото Чикаго, където да се провеждат състезания. Една от причините може би е съпътстващият състезанията шум. Пистите пък около Чикаго обикновено са конструирани за „драг рейсинг” – състезание протичащо по право трасе, обикновено четвърт миля.

– Кажете ни две думи и за „драг рейсинга”…
– Това е абсолютно друг тип състезание, при което приоритети са ускорението и скоростта на автомобила.

– Кой от тези два типа състезания е по вълнуващо за тебе?
– Дрифтингът. Тези, които се занимават интензивно с моторни спортове обичат да казват: „При драг рейсинга определящо е колко е добра колата, докато при дрифт рейсинга – колко е добър шофьорът”. Вариант на драг рейсинга е „стрийт рейсинг”. Тук вече целият купон става на улицата и е извън закона. Това естествено го прави много привлекателен. Не трябва да забравяме, че уличните надбягвания могат да бъдат много опасни. Дрифтърите използват писти, които са в кръг. Такива има в Уискансън и са сравнително евтини за наемане при организиране на състезание.

– Колко струва това удоволствие?
– Последният път цената за регистрация и за участие на една кола и един състезател беше 30$ на една от пистите в Уискансън. Гледането е безплатно. На такива състезания обикновено се появяват между 50 и 100 коли. Най-хубавата писта близо до Чикаго е на 5 часа път – в Shawano, WI, и там цената е малко по висока. Тази писта е конструирана първоначално за картинг състезания и на нея освен завоите, предизвикателство са и множеството наклони и гърбици. Нека прохождащите в този спорт обаче да не се смущават. На същата писта се организират и състезания само за аматьори от местния клуб на име“Club FR”. Тук разбира се става дума само за удоволствие и приятно прекарване. Целта е когато се премахне комерсиализма и напрежението от състезанието, да остане само приятното прекарване с приятели.

– Как да направим нашата кола подходяща за дрифтинг?
– За да изгради своя характерен начин на каране всеки състезател трябва да трансформира своя автомобил с различни части и устройства така че да се подчертае неговият или нейният индивидуален стил.
Макар че всяка кола може да „дрифтва“ когато се загуби контрол при завой, само определени модели могат да бъдат ефективно модифицирани за състезания. За да се контролира „дрифта“(загубата на контрол) е необходимо колата да има задно предаване, макар че по изключение могат да се използват и коли, които имат едновременно предаване към четирите колелета. Обикновено за дрифтинг се използват не много скъпи и по леки автомобили, като Nissan 240SX и неговият японски еквивалент Silvia, Nissan 350Z, Toyota Supra, MazdaRX-7. Отскоро все повече се използват и американски коли, макар че на състезанието Drifting Grand Prix американският модел Pontiac GTO е бил отстранен на 15-тия рунд.

– С каква кола дрифтвате Вие?
– Моята кола е модел 1988MazdaRX-7. Тук искам да добавя, че системата на окачвания при колите за дрифт е много здрава и не търпи компромиси. Най запалените ентусиасти стигат до там, че променят и геометрията на самото окачване с цел да подобрят способността на автомобила да поднася на завоите. Дори и диференциалите, които се използват при дрифт колите, са различни. Те са от типа полублокиращи (semi-locking), за разлика от стандартните от „приплъзващ“ тип. Всичко това позволява колелата да не спират да се въртят на високи обороти и това дава възможност да се контролира дрифта. Гумите много често са различни отпред и отзад на колата и много от състезателите имат по няколко комплекта. Това е защото само за един следобед практика единият комплект може да си замине. По принцип по добрите гуми се слагат отпред за да се подобри управлението. Обикновено задните гуми са направени от по твърд материал и са втора употреба. Много често трудно могат да се видят през кълбата от пушилката, които вдигат. Съединителите на тези коли трябва да бъдат много здрави и да са от типа „многопластова керамика“. Това е защото много често те се използват от състезателите за да предизвикат дрифта.

– Не забравяйте да кажете нещо и за момичетата. Имат ли интерес към този спорт?
– До сега техният интерес беше повече към момчетата, които практикуват дрифтинг, но вече започнаха да се появяват и състезателки и да се надяваме, че тяхното количество ще нараства.

– Накрая искам да Ви поздравя с неотдавнашното Ви  назначение във Barrington Motorwerks. С какво по точно се занимавате там?
– Благодаря Ви! Бях одобрен да отговарям за провеждането на тестове за центровка на луксозни автомобили като Мерцедес, БМВ, Порше, Инфинити, Кадилак и Хонда.

– Благодаря и аз, от името на нашите читатели, за интервюто по тази нова и нестандартна тема!
– За мен беше удоволствие! Ако някой има нужда от по специфичен съвет аз съм на разположение. Имейлът ми е: [email protected]

Хората, занимаващи се с дрифтинг, вече са превърнали хобито си в субкултура със собствен речник, начин на живот и дори философия. Страната епицентър в случая е Япония, което можем да видим във филма “The Fast and The Furious: Tokyo Drift”. Дрифтингът продължава да печели популярност именно заради онова приятно чувство при превъзмогване загубата на контрол, благодарение умението на дрифтъра!

Happy drifting!

Тодор Паунов
[email protected]
„България Сега”, Чикаго