Общото между новия плавателен канал в Никарагуа и нашия бизнес в САЩ…

Всеки ден когато управляваме нашият малък транспортен бизнес взимаме десетки решения. Къде да зареждаме с гориво? Дали да вземем или да откажем някой товар? Да купим ли нов камион или да ремонтираме старият?
Задавали ли сте си въпроса с какви решения се „борят“най-големите мениджъри на транспортните компании. Нека за момент да оставим микроикономиката и да отидем на „макро“ ниво.
Знаете ли, че в момента Никарагуа смята да построи нов плавателен канал който да свързва Тихия и Атлантическия океан? Тази информация някак си избягва от радарите на големите прес агенции, но наскоро се появи новина в Ройтер, че китайски екипи започват работа по построяването на канала през декември тази година. Поставен е план първият кораб да мине през 2020  г.
Общоизвестно е, че на Панамският канал ще бъде извършено силно нуждаещото се  разширение някъде през 2016 г. Този проект се очаква да удвои неговият капацитет като позволи по големи и тежки кораби да преминават по него. Според Ройтер Никагуанският канал ще бъде по дълъг и по дълбок. Това означава, че ако тези проекти бъдат завършени, капацитетът за товари на пристанищата от Източното крайбрежие на САЩ ще се учетвори през следващите 10 г.

Как това би могло да се отрази на тръкинг-индустрията?
-В сегашното си състояние пристанищата в източната част на страната нямат нужния капацитет да поемат дори и само увеличението на товари което се очаква от реконструкцията на Панамския канал. Огромни допълнителни инвестиции ще са нужни в случай, че и Никарагуанският канал влезе в действие.

-Интермодалните(контейнерите) и регионалните товарни транспортни компании би трябвало внимателно да наблюдават динамиката около тези промени и да вземат мерки по увеличаване на собствените си работни капацитети, съобразно новите нужди.
-Транспортните компании специализирани в доставки на дълги разстояния може би ще трябва да се замислят и за разработването и на регионални услуги.
-Много от пътищата в източната част на САЩ вече са претоварени и амортизирани. Увеличаването на потока камиони по тях само ще задълбочи проблема. Може би още от сега трябва да се помисли за разширяване и модернизиране на пътната мрежа.
-А, щяхме да забравим за шофьорите! Те и сега не стигат – ами откъде тогава ще дойдат крайно необходимите кадри, които да придвижват новия поток от товари?

Сега малко да успокоим топката. Без паника. Първият опит да се построи плавателен канал през Южна Америка е бил преди 100 години и безславно се е провалил. Но същевременно нека не забравяме, че напредналите технологии вече са налице и единствено желанието и политическото сътрудничество са основните фактори за осъществяването на този проект.
От друга страна цялата тази история е така обвита в мистерия и дезинформация, че накрая всичко може да се окаже една „схема“. Никой още не може да каже колко сериозно е всичко това.
Обаче не трябва да си правим илюзии – ако все пак това е вярно и каналът влезе в действие през следващите 5 години, последствията от тава ще променят начина, по който действа транспортната индустрия на САЩ завинаги.
И така в бизнеса и спорта който е първи печели.
Дали да рискуваме и да инвестираме?
Успех!

Чанита и Тодор Паунови
„България Сега”, Чикаго