В преследване на щастието

Това е статия, чийто автор е един от най-младите кореспонденти на вестник „България Сега”, Чикаго – Тодор Паунов – Младши. Израсъл е в семейството на професионалисти в грандиозната „транспортна индустрия” на Америка, възпитаник на училище „Джон Атанасов” в Чикаго, след това на уникалната Японска класическа гимназия „Taisei” в Нагоя за изучаване на древните японски бойни изкуства и култура.. „Тоши” бе състезател по джудо в младежкия национален отбор на САЩ, сега е студент във Висшия медицински институт, София – на прага на докторската си професия… Ние отправяме към Вас, нашите читатели и майстори в шофьорската професия,  предложение да споделите на страниците на изданието ни – щастливи ли сте Вие, въпреки свръхнапрежението по безкрайните аутостради, въпреки  безкрайното време насаме с кормилото, щастливи ли сте в своя живот като цяло – в специфичните условия на Вашия труд?
Писмата си адресирайте до  [email protected] Приемете нашите благодарности и бъдете здрави! Успех и… Щастие!

***

Каква е връзката между щастието и тръкинга.?  Ами много просто. Ние всичко правим в името на постигане на това мечтано състояние, наречено Щастие.
Нашата постоянно и вечно търсеща човешка природа би била много полезна, ако правилно я насочим към преследване и действително постигане на щастие и благополучие. Непостоянството може да бъде истинска катастрофа и да ни накара да разпилеем енергията си в безсмислени авантюри, които не водят до никъде.
Но какво е Щастие и как може да бъде измерено то?

Количеството щастие.

Учените – психолози са създали формула,  която използват за да изчислят обема на щастието:
Щ(щастие) = ВНЩ (вродено ниво на щастие) + У (условия) + ДПУ (доброволно приети условия).

Навярно 50% от щастието, което изпитваме, е от генетичен произход. Някои хора просто са родени по жизнерадостни от другите и нищо не може да промени този факт. Това всъщност е и нашето вродено ниво на щастие (ВНЩ), или също може да се каже „начално ниво”. Ние можем да вдигнем това ниво нагоре или да го свалим надолу. Ето как става това.

У – условия
Има някои неща, отнасящи се до нас, които не можем да променим или, по точно, ще ни бъде много трудно да го направим. Неща като нашият етнос, пол, атрактивност, възраст и т.н. Но тези предпоставки всъщност не ни въздействат толкова много, колкото си мислим, защото съществува механизъм наречен „адаптивен принцип“. Нашето съзнание е извънредно чувствително към промените в живота ни, тъй като те могат да накарат нашето вродено ниво на щастие (ВНЩ) да се увеличава или намалява. Ние обаче бързо свикваме с тези промени и нивото скоро  се връща на нормалното си положение. Ето защо спечелилите в лотария, или участниците в тежки катастрофи, по един и същи начин се адаптират до предишните си емоционални нива за по-малко от година.

ДПУ – доброволно приети условия
За разлика от първите разгледани условия,  доброволно приетите условия са тези, които избирате сам. Това са личните връзки, работата, хоби, местожителство и т.н. Тези фактори имат по-голямо влияние върху вас, защото много по малко са  зависими от „адаптивния принцип“. Така, че е по добре да се концентрираме върху идеите, които наистина ни правят по щастливи, вместо да тичаме след миражи.

Парите
Макар, че нивото на богатството се удвои и утрои в развитите страни през последните години, нивото на щастие не го последва. Изследванията показват всъщност, че депресивните състояния са се увеличили.
Връзката между пари и  щастие е постоянна и популярна тема в Западната култура. Някои казват, че парите не могат „да ни купят щастие”, но други пък твърдят, че първите просто не пазаруват на правилното място. Въпросът дали парите могат да „купуват щастие” е критичен, защото отговорът му ще повлияе на много от бъдещите ни решения, които ще направим  в живота си. Дали да се хвърлим да преследваме университетски дипломи, които да ни осигурят кариера или да се занимаваме с неща, които са ни интересни и ни доставят удоволствие? Трябва ли да приемем предложение, което ни осигурява повече пари, но оставя по-малко време за семейството ни?
Някои изследвания показват, че парите наистина могат да „купят щастие” …в известен смисъл…В смисъл такъв, че те могат да задоволят нашите основни нужди и да ни дадат някои положителни емоции и престиж. Но когато направим следващата решаваща стъпка и се настаним сред така наречената „средна класа“, положителните ефекти на парите рязко намаляват. Според едно скорошно изследване на Националната научна академия по социология”,  доход по висок от $75,000  „не допринася ни най-малко за „повишаване нивото на щастие и намаляване на стреса“. Всекидневното щастие не зависи от цифрата 75 хиляди, макар, че тя все пак носи чувство на удовлетворение. Мащабно проучване на „Галъп” също е стигнало до подобни резултати. Съществува връзка между богатството и удовлетворението, но когато става дума за ежедневните позитивни настроения то не е в състояние да помогне. Така, че има малко истина в идеята, че парите все пак „купуват малко щастие”, но наистина трябва да се търси точното място за пазаруване. Тук се налага да поговорим за
материалните придобивки.

Материалните придобивки
Количеството пари, които получаваме е само част от играта. От голямо значение е всъщност за какво ги харчим. Импулсивното купуване и консумиране – по-голяма къща, по-скъпа кола или разни неща по последна мода не могат да се отразят съществено на нивото на щастие, защото има психологичен механизъм наречен „хедонистичен водовъртеж“. Това е нашата способност да се адаптираме към новите неща и по този начин да отключим отново нуждата да купуваме още и още. Новата кола ни изстрелва самочувствието нагоре всеки път като я караме през първите седмици. Няколко месеца по-късно обаче настроението ни зад волана е същото като при нормално всекидневно пътуване. Нашето щастие свързано с вещите, които притежаваме, е пряко зависимо със сравняването им с тези на хората които ни заобикалят. Гордостта ни от новия телевизор с плосък екран бързо угасва като видим „смарт“-телевизора на съседа ни.
Друг начин да изкараме малко щастие срещу пари е вместо вещи да си купим „изживявания“. Харченето на пари  за почивка, ресторанти, филми и концерти увеличава повече нивото на щастие, отколкото купуването на вещи. Доброто прекарване дава и добри  шансове за нови и ползотворни социални контакти, което пък само по себе си води до постоянни персонални връзки и приятелства. Тези дейности ни дават възможност приятно да прекарваме времето си с други хора, да създаваме взаимни спомени и изживявания, които по късно заедно да разискваме. Всички тези случки не могат да станат жетва на ефекта „хедонистичен водовъртеж“, защото удоволствието от доброто преживяване всъщност се увеличава с времето. Ние просто сме склонни да забравим лошото и в спомените ни остават само позитивните неща.

“Commuting”
В английския език има специална дума, която обозначава тази монотонна дейност на ежедневно пътуване напред-назад между дом и работно място – “Commuting”. Потърсете думата в сайта-речник на „Мериам-Уебстър“ и там услужливо ще ви разкажат, че тя е в групата, към която има най-малък интерес. Ако попитате хората коя дейност им доставя най-голямо удоволствие, то „предвижването“ от дома до работното място и обратно е в дъното на списъка. Въпреки всичко обаче се приема масово, че купуването на по-голяма или евтина къща някак си ще компенсира всички тези мъчителни ежедневни „совалки“ между отдалечения квартал и центъра, където обикновено е работното място. Двама шведски икономисти са изучавали ефекта, който „предвижването“ има върху щастието и са открили, че той е много негативен. Очевидно това е неприятна дейност, която се отразява лошо върху цялото семейство. Загубеното време, разходите и стресът рефлектират върху всички. Най-важното обаче е че при повечето доброволно избрани условия има процес на адаптация и след време те спират да въздействат негативно за чувството на щастие, но с ежедневните трафици, които един път са поносими, а друг път не, никога не се свиква. Или, както казва психологът от Харвард  Даниел Жилберт: „Карането в трафик е различен ад в различни дни.“ Може би трябвало да ни плащат с 40% повече за да може да се компенсира този ежедневен стрес, свързан с „предвижването“. И все пак хората продължават да правят същата грешка и да избират по голямата къща пред малката и шансът да ходят на работа пеш. Защо? Според Джона Леер и Ап Дижкестиркиус, те правят така наречената „грешка на изчакването“. Те считат, че в очакване на позитивно адаптиране, хората дори игнорират такива важни фактори като звуковото  замърсяване – друго условие, към което не се привиква. Ние можем и да си мислим, че животът в мечтаната къща някак си ще компенсира факта, че тя се намира на оживено и шумно кръстовище, но шансовете да грешим са големи.

Работата
Може би никой друг фактор не причинява толкова безпокойство и стрес, както работата. Човек, който не се чувства добре на работното си място, постоянно ще се чуди как да си смени работата с друга,където да е по щастлив. От това какъв избор ще направи зависи и бъдещият резултат.
Щастието трудно се намира в някои видове дейности, особено тези, които са свързани с обслужване и сервиране на хора. При едно проучване за щастие на работното място, професии като проповедник, пожарникар или специализирани учители са на едни от първите места.
Други изследвания показват обаче, че всяка професия, за която имате подходящи  качества, би могла да бъде източник на удовлетворение и щастие, стига да са изпълнени четири условия:
1. Да ви натоварва без да ви изхабява.
2. Да се върши с ясни цели.
3. Да има налице реални резултати.
4. Да осигурява чувство за контрол.
Не е нужно да си сменяте работата за да постигнете тези четири условия. Просто можете да се опитате постепенно да ги внедрите и в сегашната си професия.

Местожителството
След работата,  местожителството е сред най честите причини за разочарование. Кой не се е питал дали ако живееше на друго място не би бил по щастлив… Но преместването на друго място ще ни направи ли по щастливи? Когато професор Ричард Флорида е направил проучване сред 27,000 души, той открил, че местоживеенето е третият крак на трикракото столче на щастието, наред с нашия интимен и социален живот и професията ни.
Това не бива да е голяма изненада след като е ясно, че местожителството влияе върху толкова много неща от нашия живот: какви работни места има на разположение, какви хора ще срещнем, колко ще бъдем стресирани, какви хобита ще имаме и не на последно място – местоживеенето се отразява и на нашето здраве.

Възрастта
Ще бъдем ли по-щастливи ако се върнем обратно на възраст двадесет години? Ако отговорът ни е „да” то ние грешим. Хората са най щастливи на осемнадесет (онези сладки гимназиални години), но след това тръгва надолу чак до …. петдесетака. Оказва се, че да бъдеш на средна възраст не е чак такъв ад както сме си мислели. Факт е, че много хора са по щастливи на 85 отколкото на 18. Това не се дължи само на обстоятелството, че децата вече са пораснали и имаме повече време за себе си и за нашите любими занимания. По причини, които все още не са ясни на учените, колкото повече „посребряваме“, толкова повече мозъкът ни изпраща позитивни сигнали, които ни карат да се чувстваме по-добре…

Човешките отношения
„Идеологията за една екстремална лична свобода е особено опасна, защото тя насърчава хората да изоставят къща, работа, градове, родина и семейство с цел постигане на лично и професионално осъществяване и това води до разпадане на интимни и социални отношения, които са критични за постигане на щастие.“ /Из книгата „Хипотеза на щастието“./

Хората сме социални същества – това ни е наследство от еволюцията. Без тази нужда от социални връзки ние не бихме оцелели в онези свирепи праисторически времена. В този смисъл да те отлъчат от племето е било по-лошо от това да те убият. Затова не е изненадващо, че основен фактор за нашето щастие е интензивността и големината на нашата социална мрежа от лични контакти. Независимо дали сме интровертни или екстровертни, прекарването на повече време сред приятели чувствително повишава чувството ни за комфорт. Приятелските  взаимоотношения ни дават чувство за полезност към другите, за самоопределение, за сигурност, за подкрепа и развлечение. Многобройни изследвания показват, че силните и позитивни връзки в семейството – съпругата, съпругът, децата, ни дават най-големият порив на щастие. Може и да има някои щастливи вълци-единаци в тундрите на Аляска, но повечето от нас нямат крещяща нужда от изолация и самота.

Секс
А сега за секса. Повечето мъже смятат, че повече секс с повече жени води и до повече щастие. Вярно ли е това? „Да” за първата част на твърдението и „Не” – за втората. Повече секс наистина ни прави по-щастливи. Колко повече? Дори и скромното  увеличение от един път на месец до един път на седмица се равнява на увеличаване на нашият доход с 50,000. долара.  С колко партньори е най-добре? 100? 25? Отговорът е: с един! Очевидно моногамията е секси.

Заключение.
Да обобщим нещата, които имат връзка с щастието.
Тава са:
1. Задължителен доход от най-малко $75,000. /става дума за САЩ/
2. Отделяне на средства за други хора и благотворителност – да помогнеш на човек или кауза.
3. Харченето на пари за трупане на житейски опит, а не за вещи.
4. Живеенето близо до мястото на работа.
5. Да си по-възрастен?!
6. Силни социални връзки.
7. Постоянен моногамен секс.
8. И изключително важното: да имаш удовлетворителна работа. Тук е и мястото да си зададете въпрос с твърде труден отговор: щастливи ли сте Вие, апостолите в една от най-добре платените, но и една от най-трудните и пълна с нерви, премеждия и „амортизация”, професии в света? Щастливи ли сте Вие – водачите на огромните камиони  – гълтачи на стотици хиляди мили по пътищата на Америка? И ако се колебаете – отново помислете… Колко много възможности има за да промените някои неща и да станете наистина щастливи дори и в екстремните условия на своята професия!

В същото време може би си губим времето като…
* Се опитваме да станем прекалено богати.
* Тъгуваме за годините, когато сме били на 20.
* Всеки ден се блъскаме в трафик само за да имаме по-голяма къща.
* Държим се с другите от позицията на началник.
* Практикуваме излишна сексуална въздържаност.
Можем ли да приемем накрая извода, че щастието е въпрос на подход и разбиране, а не е нещо, което ще ни връхлети случайно? Отговора е Ваш!

Бъдете щастливи!
Тодор Паунов
(по материали от книгата „Хипотеза на щастието“ и Интернет)