За „Ралито на бързаците” и за най-страшния трафик по американските ни пътища…

Почти всеки, който сяда зад волана, си задава въпроса – а не може ли този път малко по-бързо да стигна до… там където съм тръгнал? Но при това и почти всеки удържа прекалената си страст, защото… знае се, че единственото място, където никой не иска да стигне е… другият свят. Е там пристигат обикновено само тези, които забравят да си спомнят това…
И все пак – знаете ли кой носи рекорда за най-бързото пресичане на Америка от Атлантическия до Тихия океан? Има и филм, посветен на това занимание – „Ралито на бързъците” (The Cannonball Run, 1981 г.), който е знаменита закачка с нас, шофьорите. В него играят  Роджър Мур, Бърт Рейнолдс, Фара Фосет и още цял камион знаменитости. А точният маршрут е от Ню Йорк до Редондо Бийч, Калифорния.

(Любимият трафик в Чикаго)
На 20 октомври 2013 г.  Ед Болиън и неговият съекипник Дейв Блек, заедно със спътника си Дан Хуанг, прелитат през дистанцията от 2 800 мили /4 500 км/ за 28 часа и 50 минути. Средната скорост е невероятна – 98 мили / 157 км/ в час, а максимално достиганата – 158 мили /250 км/ в час… При положение, че по пътищата на САЩ разрешената максимална скорост е 75 мили /120 км/ в час…
„Най-трудното е – казва Болиън, – стотици малки и големи подробности да се съчетаят в комфортен, а не в отвратителен вариант!”
И колкото по-напред във времето – толкова ще бъде по-трудно. Защото трафикът по междущатските магистрали става все по-натоварен, което поставя сериозен риск пред бързото шофиране.
Рекордът е поставен с произведен през 2004 г. Mercedes-Benz CL55 AMG. Голяма мощност (б.р., 500 к.с., 5,4 секунди от 0 до 100 км/ч), принудително пълнене за по-добра икономия, голям резервоар, адаптивно окачване, което балансира двата допълнителни резервоара с общо 180 литра, монтирани в багажника, дискретен външен вид. Разбира се и 8-месечно допълнително тъпчене с „анаболи” и с спец-операции, като монтаж на резервоари и допълнителна електроника, радари детектори, както и устройство за смущаване на полицейските радари, което в крайна сметка се оказало, че не работи.
Рекордьорът получил голяма помощ от брата „трокдрайвър”. Той улавял по радиото разговорите им и ги молел да му направят път. Е те го правели! Защото, пак според Болиън: „Най-големият проблем при бързото шофиране не са полицаите, а другите шофьори, които са готови да се обадят веднага на 911, че някой кара с превишена скорост…”

(Ед Болиан – шампионът в Ралито на бързаците)
Ед Болиън сам се чуди на рекорда си: толкова много добри съвпадения наистина трябва да се случат за да се постигне такова нещо!
– Пътят ни премина през 94 различни общини, като във всяка от тях ако те засекат с такава висока скорост, с която карах, може да те вкарат за една година в затвора. Има и полицейски коли, които не са обозначени, но в движение записват нарушителите на скоростта .Потенциално рискуваш дълголетен затвор!
Има куриоз – при второто от общо трите зареждания за бензин, кредитната му карта блокирала – банковата елекроника полудяла –  не може подобно скоростно препускане през Америка от едната бензиностанция до другата! Такова животно няма!
А сега, след тази загрявка с това чудо при познатото ни състояние на трафика, ще ви запознаем и с десетте най-деликатни места в САЩ, където трафикът е основното чудовище за моторизираното ни общество, такова каквото и Холивуд не може да измисли!


(Сан Франсиско-о-о-о!)

Десетте мегаполиса в САЩ с най-тежките трафици…


(Картинка от Лос Анджелис)
Според годишния трафик-индекс на навигационната система „ТомТом” със седалище Бърлингтън, Масачузетс, средното ниво на задръстване се е качило на 30%, което е с 5% повече от данните през 2012 г. Но в градовете с най-тежки трафици, този процент може да достигне до 66% и повече коли на магистралите, отколкото когато трафикът се движи свободно. За професионалните шофьори на камиони, които са решили да си играят на криеница със задръстванията, може би ще е полезно да знаят, че денят с най-натоварено движение е четвъртък. Ако обаче живеете в Хонолулу  или в  Ню Йорк, най-добре ще е да си вземете почивка три дни в края на седмицата, защото най-тежките трафици там са в петъците.
Списание „Форбс” в началото на април т.г. ни запознава с десетте мега-града, които имат честта да са с най-страшните трафици в САЩ. А ако тръгнем  в класацията отзад-напред в десятката ще трябва да започнем точно от нас, от Чикаго
10. Чикаго, Илинойс. Нивото на средния вечерен трафик: 59 процента.
9. Атланта, Джоржия.Средно вечерно ниво на задръстване: 59 процента.
8. Аустин, Тексас. Ниво на вечерен трафик: 61 процента.
7. Портланд, Орегон. Средно ниво на вечерно задръстване: 61 процента.
6. Сан Франциско, Калифорния. Средно ниво на вечерно задръстване: 68 процента.
5. Хюстън, Тексас. Средно ниво на вечерно задръстване: 68 процента.
4. Хонолулу, Хавай. Ниво на средно вечерно задръстване: 68 процента.
3. Сиатъл, Вашигтон. Средно ниво на вечерно задръстване: 74 процента.
2. Сан Хосе, Калифорния.Средно ниво на задръстване: 75 процента.
1. Лос Анжелис, Калифорния.Това е градът, който води класацията за най-тежки вечерни пътни задръствания според годишния трафик-индекс на ТомТом. Тук ще срещнете и най-тежкия ежедневен трафик в Америка със среден следобеден индекс на задръстване от 80 процента.

(И още някъде из Америка…)
Начинът, по който ТомТом определя индекса на задръстване е като се вземе предвид средното забавяне, което изпитват шофьорите на даден град през пиковите часове. И данните се сравнят с часовете, когато има нормално натоварване. По-подробен репорт може да намерите на сайта на ТомТом:
www.tomtom.com/trafficindex.
Приятен път! И умната!

Чанита и Тодор Паунови,
в. „България Сега”, Чикаго