Гладът и лошото време

… Времето в цяла Америка е лошо. Чикаго не прави изключение. Вали като „из ведро“. Това е май най-неподходящото време да ми свърши бензина. Пред колата забелязвам момче, което държи парче картон пред гърдите си. Какво пише?
Взирам се през струйките вода по предното стъкло. „Гладен съм“.
„А-а…и аз!“ – остроумнича по навик. Оглеждам се за скрита камера. Това трябва да е някакъв номер. Глад в Америка! Страната на преяждането! Момчето обаче продължава да стои отпред, хлътнали бузи, сенки около очите… Почвам да ровя по джобовете си. Най сетне намирам нещо. „ А не, десет долара, не! Ако имах по дребни тогава да.“
Подавам десетдоларовата банкнота през прозореца. Момчето веднага драсва към бензиностанцията. Усещам как статията която трябва да пиша за здравословното хранене пада прокосена… Не че има нещо лошо с здравословното хранене, но май сме прекалено затрупани с готварски рецепти вместо със загриженост един за друг.
Още през 1798-ма Томас Малтус, прогнозира, че световните  запаси  за изхранването на нарастващото население ще станат оскъдни към средата на 19 век. Оказва се, че не е прав. Те се вдигат. Неговата теория, подобно тази на Дарвин, се използва за социално инженерство и да се оправдаят масовите убийства наречени „войни“. Повишената ефективност на селското стопанство позволява да се изселят „доброволно“ големи маси население към градовете. Да живее индустриализацията ! Повече машини, повече оръжие и повече хора под директният контрол на държавата.
Започва 20-ти век – векът на великите масови убийства. След това нови „доброволни“ преселения от селото в града. Това което не може с камшик по-лесно става със закон. Глад цари навсякъде в така наречения „Трети свят“. Хора, които са се изхранвали хилядолетия без никакъв проблем, подложени на „хуманитарната“ модернизация и закони целящи не техния просперитет, а техния коннтрол, измират масово. Снимки на деца с подути от глад коремчета от Етиопия, Индия, Бангладеш и т.н, стават неотменна част от световните вестници. Оцеляват само тези, които се оставят да бъдат хранени срещу работа в градовете.
Сега когато, вече технологиите правят възможно увеличаването на производството на храни до невероятни размери, става възможно и да се наруши и един древен и естествен принцип – оцелява този, който работи повече и произвежда повече храна за себе си и за другите. Анонимното високотехнологично производство осигурява храната за постоянно увеличаващото се население в градовете, чиято основна задача е да произвежда не храна, а стоки и още технологии, с които процесът на социалното инженерство и контрол да се задълбочава и разраства.
В началото на 21 век производството на хранителни продукти се увеличава още, но и населението  е  достигнало свои върхове и процентът на гладуващите започва да се вдига. Към ноември 2008 година, населението на земята е приблизително към 6 милиарда души. Разбира се най-многочислено е в Азия, 60% от това в света или 3,8 милиарда. Следват Африка с 840 милиона жители, Европа – 710 милиона, Южна Америка – 371 милиона, Северна Америка – 514 милиона,  Австралия – 21 милиона.
ОПЗ (Организацията по прехрана и земеделие), наименованието на английски  е Food Agriculture Organization, e основана от ООН  за борба с глада. Тя действа, като форум за всички нации, договарящи споразумения за прехранването на света.
ОПЗ е източник на модернизация на селскостопанската,  лесовъдната, риболовната дейност, с цел гарантиране на всеобщата прехрана. В  тази организация членуват 191 държави. Учредена е на 16 октомври 1945 г. в Квебек (Канада), а от 1951 г. е преместена във Вашингтон и Рим.
След критични бележки по нейната работа през 1974 г. е създаден „Световен съвет за храните” и „Международен фонд за селскостопанското развитие”.
Принципните основи са на предимството на знанието,  инвестирано в човешките ресурси, изграждането на капацитет, включително и ръководството, програма за ротация на служителите  и нова професионална програма.
Зелената революция от 1950 г.  до 1984 г.  промени облика на земеделието  и то се увеличи с 250%. Тя осигури разнообразие, фоксидни горива, пестициди,  въглеводородно напояване и т.н.
Световното население, обаче, също нарасна с 4 милиарда. По данни на ООН през 2005 година  около 850 милиона души страдат от хронично недохранване. Гладът убива по едно дете на всеки 5 секунди (според Британската организация Оксфам).
Очакват се гладни бунтове навсякъде по света. Американският президент Обама подготвя армията да потушава евентуални размирици (има се в предвид гладните бунтове).
За Европа се очакват първите гладни бунтове да започнат през април 2014 година, заради поскъпването на основните храни: брашно, олио, а така също и на петрола.

Когато човек огладнее, спира да мисли. Разбира се какво е глад също е предмет на спорове. За едни липсата на пържола на масата си е жива трагедия, други се радват на боб. Глад ли е да чакаш на опашката пред благотворителна кухня, или да ти свършат парите по средата на месеца, или за да си платиш тока да гладуваш няколко дни или седмица? Фактът, че гладът прозира през всички тези случаи, го прави  труден за дефиниране. Министерството на земеделието в САЩ  използва термина ”хранителна обезпеченост”, който включва качеството на храната и възможността тя да се яде редовно.
Човек, който не яде редовно, а когато му се предостави храна се мъчи да оцелее с нея по-дълго време,  влиза в дефиницията като „индивид с нисък коефициент на хранителна обезпеченост”. Казано на разбираем, небюрократичен език – гладува. Статистиките свързана с лошата „хранителна обезпеченост“ са направо шокиращи. Според Министерството на земеделието в САЩ 49 милиона американци не си дояждат. „Което не означава , че те са без храна” – обяснява Рос Фрейзър, директор за медиите имащи връзка с обществеността за „ДА НАХРАНИМ АМЕРИКА“, организация, надзираваща повече от двеста склада в цялата страна. То това означава, че те никога не знаят кога ще дойде следващото ядене или консумират нездравословна храна, сиреч каквото им падне. Един от всеки седем американци, очаква помощи от социалната  програма за купони за храна. Обратно на общественото мнение, че това са хора от цветнокожите малцинства, демографията на тези, които са най-засегнати от глада, показва, че това са най-беззащитните.
Според Фрейзър има голямо неразбиране за начина на разпределението на купоните. Малко известен факт е, че 83% от паричната сума , която се разпределя за храна, отива за деца, инвалиди и възрастни хора. Комбинацията от  икономическия дисбаланс, от високата цена на храната и от безработицата, ще доведе до все по-голямата необходимост от помощите за храна. „Ю ЕС ДИ ЕЙ”, отчита , че почти 49 милиона американци са били на купони за храна през миналата година. Преди 11 години, (2002 г), тази цифра е била под 20 милиона. Много от хората използващи купоните,  спекулират с тях. Препродаването им и печеленето на пари е на най-ниското си ниво от две десетилетия насам само благодарение на по-доброто надзираване или на по-добрият мениджмънт на  Програмата.
Много американци са забелязали, че покупателната способност на парите им намалява. Министерството по трудовата заетост в последните десет години отчита, че цените на често използваните продукти, като хляб и мляно месо, са се повишили с 50%. Снабдяването с тази храна е оскъпено от горивото (цената е скочила почти тройно за изминалите десет години). Други домакински разходи също са се повишили. 90% от домакинствата ще бъдат със завишени сметки за електроенергия през следващата година.
Какъв е изходът? Разбира се в усъвършенстване на технологиите.  Дори и ООН признава:“Основното предназначение  на храната е подменена с печалбата на шепа мултинационални компании, които монополизират етапите на производство на храна – от семената до големите търговски вериги. Те се явяват и основните облагодетелствувани от световната криза”
Защитниците на така наречените ”генетично изменени храни” изтъкват, че само така ще се справим с глада.
Гладните страни, обаче, не искат такива храни. Преди няколко години Индия върна генетично изменени храни, предназначени за деца от 2 до 6 години. Такива помощи бяха върнати и от Еквадор, Боливия, Уганда и Гватемала. Те предпочетоха глада пред  болестите, причинени от такива храни. Американската статистика изнася потресаващи данни, че над 50% от месото в американските супермаркети съдържа опасните бактерии „стафилококи”. Индустриализираното производство на храна води до сигурен резултат – половината свят да гладува и да умира от глад, а втората половина да умира от преяждане.
… Виждам как момчето се връща от бензиностанцията със сандвич в ръка. Кима ми с признателност. Преди да му отговоря се оглеждам наоколо за скрита камера. Все пак може да е някой номер. Нали сме в страната на шоутата, разните паради и клоуните, които рекламират сандвичи. На седалката до мен лежи лъскаво списание. От корицата му холивудската дама, бивша манекенка и бивша съпруга Миранда Кер, обяснява как сутрин си правила плодов коктейл от трийсет съставки. Не знам защо обаче тази Миранда нещо почва да ме дразни.
Приятни празници!

Тодор Паунов
в.„България Сега”