Пак е Пролет… ВСИЧКИ НА МАЧА!

Вече няма съмнение. Българите добре си пазим спортния авторитет в Чикаго и даваме, каквото можем, понякога и малко повече, за спортния престиж на града.
Става дума отново за футбола, тази радост и болка, любов, понякога ненавист, сред всички наши спортни поколения, които се срещат по тази гореща територия. Припяваха си някога гордите апапи от столичния квартал „Надежда” –  „От София до Мароко – само Локо!” – а, ето че прескочихме вече даже океана и българският футбол се настанява здраво в стохилядния български Чикаго…
Тези дни към познатите „Балкан”, „Славия” и „БГ Юнайтед”, които се състезават в чикагските футболни лиги се присъединява и „Ботев”.
„Ботев” – Чикаго има лек нюанс на „Ботев” – Пловдив, защото основният му спонсор е пловдивчанинът Джорж Бъртън, собственик на транспортната компания “Burton Truck Lines – BTL”, но по същество си е конгломерат от прекрасни футболисти, играли някога по сериозните детско- юношески футболни школи от Пирина до Черно море и от Дунава до Родопите, състезавали се из цяла България в различни футболни групи, включително и в елитните клубове на елитната „А” група.
Събират се от цяла България и са много различни, но има две неща, по които безспорно си приличат: по добрия, класен и техничен футбол и по своята „мастерс” категория, която изисква да са с малък или по-голям „плюс” над 39…
Четвъртият български отбор е вече регистриран и ще играе в Северозападната футболна лига в „Мастер дивизията”, където нашите ветерани ще се състезават с наборите си, дошли в Чикаго от италиянските, аржентински, ирландски, балкански, мексикански и други футболни държави по света.
За новите ботевци стана дума и преди време.  Сега мога да разговарям и с техния старши треньор, нагазил вече в неминуемата трънлива пътека, по която се тръгва при всяко ново дело. Той е позната футболна фигура в нашия град. Димитър Атанасов, който ни впечатляваше с бойката си напориста игра в „Славия” – Чикаго, сега съвсем ни изненадва: оказва се, че е с приличен плюс над 39-те години – долната и единствена граница, от която нагоре /до сто и повече години/ човек има право да играе в новосформираната група. Като го мернеш как играе на терена – няма да повярваш! Но ето, че му е дошло времето и от сега нататък ще го гледаме като играещ треньор при ветераните!

– В момента вършим основната работа – казва Атанасов, – набираме футболисти. Имаме 11 добре познати имена – ядрото е съставено от играчите на „Балкан” и „Славия”, и през тези осем години, откакто двата ни състава са сред елита на футболната лига, придобиха безценен опит. Това ни дава много кураж и надежди. Сред тях са Стоян, Стефан, Ник Шавулев, който сега е собственик на италиянски ресторант, издателят на вестник „България Сега” Светлозар Момчилов, още Асен Ковачев, в отбора ще играе винаги, когато има време и добре познатият в Чикаго треньор на многократните шампиони „Славия” – Красимир Иванов – Къната, когато може – и Тони – един много опитен нападател, които е над 39, но играе толкова добре, че ще се състезава все още преди всичко в „Оупън дивижън”…  Трябват ни още 6 – 7 играчи. Обадиха ни се вече някои, сред тях и футболисти, създадени в школите и играли в „Левски” и „Черно море”. Продължаваме да търсим. Нека всички, които са играли състезателно футбол ни се обадят…

Да! Обадете се на треньора – никога не е късно да станете звезда – па макар и в „мастер”- дивизията на Чикаго! Или поне да се подмладите след тичането по терена…
По-нататък Димитър Атанасов, чийто телефон е 224 595 8636, ми разказва и за някои проблеми. Тази година няма да имат свой терен и ще играят всичките си мачове като гости – и двата мача на терена на противника си. Успокоявам го с малка шега, в която има и доста истина: това така ще ги изтренира, че догодина, когато вече имат и свое игрище, сто процента са шампиони!
– Състезателният сезон започва от 18 април и свършва в средата на октомври – продължава Атанасов. – В дивизията сме 12 отбора, което значи, че ще изиграем 22 мача. На практика в летните месеци почти всяка неделя от 10.00 сутринта ще сме на терена. За хора, които работят в Америка,  такова задължение е сериозно изпитание, но това пък от своя страна ни прави и по-отговорни и по-близки помежду си…
Мисля си – прави ги и по-човечни! Повече приятели и ги държи по-далече от една унизителна черта, за която Константин Иречек споменава, че „…За мен най-лошото в България е чудовищното наслаждение, което имат тук хората – да се преследват един друг  и да развалят един другиму работата”.  И ако някои продължават в такава насока сега, когато световната икономическа криза е бедствието, което би трябвало да ни накара да се опомним – да почнат по-добре да играят и те футбол! Нека по-полезно изпускат парата, а не като се преследват, и съдят, и одумват, и си подливат вода, година след година… Примерът на футболистите от джентълменски конкуриращите се /не на шега!/ вече осма година помежду си  чикагски „Славия и „Балкан” е просто задължителен. Сега! В това тежко време…
Ето те правят нов, български отбор, като вливат в него своите футболисти и своя опит и знания, българското си име и чест, а не го раздвояват, не  ги разпарчетосват и не ги унищожават…
 И какво накрая?
 Следете вестниците! Гответе се! Защото на 18 април, както се сещате –
ВСИЧКИ НА МАЧА!

Климент ВЕЛИЧКОВ, специален кореспондент на в.”България Сега”