Парите в нашия свят – от уампуми и преди… до Биткойн

Може да започнем с това, че индианците от нашия щат Илинойс, пък и по цялата Америка, са използвали като пари “уампуми” – особени гердани, по които било обозначено количеството и качеството на тютюна, кожите от животни, храната, която е можело да се размени за стойността на изделието… Но това е твърде близко до сегашното ни време.
3 000 г. пр. Хр. в Месопотамия се появили първите “банки” – по-точно охраняеми складове, където хората оставяли за пазене свое имущество. Това били храмове и дворци на владетелите.
2 200 г. пр. Хр. на територията на днешна Турция кападокийците въвеждат контролируеми като качество и тежест сребърни късове, изпълняващи функцията на днешните пари.
1 200 г. пр. Хр. в Китай се появява йероглиф, обозначаващ раковинката каури. Тя е възприета като универсално платежно средство. По някои острови на Тихия океан тези раковинки запазват ролята си чак до средата на… 20 век!
650 г. пр. Хр. в Лидия /съвременна Турция/ се секат са пръв път кръгли монети от сплав – злато и сребро.
500 г. пр. Хр. в Спарта законодателят Ликург вижда опасността от “жълтия дявол”. Той забранява използването на златни и сребърни монети, за да ограничи глупостта на засегнатите от алчност и страст към разкошен живот, насаждана от атиняните. Ликург нарочно прави спартанските пари от желязо, те са големи по обем и тежки. За плащането дори на неголяма сума трябвало да се товарят на кола, теглена от яки коне.
910 г. в Китай, страната където е открита хартията, започват масово да се емитират книжни пари. Китайците ги печатат, но европейците още не знаят това.
1440 г. Йохан Гутенберг изобретява печатната преса и за европейците. Печатат се книги, скоро майсторите започват да печатат на пресите и пари.
1649 г. банките в Англия, Франция и Холандия пускат чекове в съвременния им вид.
1661 г. в Швеция е създадена първата държавна централна банка, която да контролира паричните операции и състоянието на националната валута. Подобна централна банка се появява във Франция след 140 години. В САЩ Federal Reserve System е създадена през 1913 г.
1837 г. Изобретява се телеграфният апарат, който става средство за финансови комуникации. В началото на 20 в. 80% от банковите операции се извършват чрез телеграфа.
1937 г. в САЩ е направено вероятно най-голямото техническо откритие, което променя света. Нашият сънародник, и имигрант като нас, Джон Атанасов прави първия прототип на съвременния компютър. След време компютърът ще промени изцяло финансовите операции, както и почти всичко друго, по света.
1944 г. на международната конференция в Брейтън Уудс, САЩ, доларът се обвързва със златото и се възприема като световна валута. Създава се Международният валутен фонд и Световната банка.
1950 г. Създадена е първата кредитна карта. С нея се плащат закуски, обеди и вечери по ресторантите. Днес на 1 американец се падат по 12 кредитни карти, с които може да се плаща навсякъде.
1971 г. Обвързването на долара със златото е отменено
1972 г. В САЩ, първи в света, създават централизирана електронна система за операции с банковите чекове.
1991 г. Създадена е Световната мрежа Интернет. Днес всяка банкова операция чрез Интернет е с 90% по-евтина от аналогична операция в традиционния банков офис.
1993 г. Създават се “цифровите пари” – по-късно и днешните карти с компютърен чип. На тях е обозначено количеството пари, които съществуват в сметката по тази карта.
1995 г. Преломна година. Окончателна победа на цифровите пари над книжните. През тази година в САЩ се извършват $533 трилиона транзакции по електронен път, $73 трилиона – с чекове, $2.2 трилиона – кеш.
1998 г. В САЩ е създадена системата Pay Pal позволяваща разплащания по електронната поща.
2003 г. Лауреатът на Нобелова премия Роберт Мандел предсказва, че през 2040 г. светът може да създаде единна валута.
________________________________________
Парите си отиват
Но засега по света из джобовете на хората се разхождат $540 000 000 000

Традиционните монети и банкноти си отиват. В съвсем близко бъдеще те ще бъдат заменени с електронни пари. Недостатъците на късовете хартийки с нарисуваните по тях президенти, писатели, планински вериги или други картинки са очебийни.
Известно е, че US Bureau of Engraving and Printing /Бюро за гравюра и печат на САЩ/ всеки ден печати по 37 милиона банкноти от различна стойност на обща сума около 700 милиона долара. 95 процента от тях се използват за замяна на изхабени банкноти. Въпреки, че за отпечатването им е нужно особено устойчиви материали. Банкнотата от 1 долар, примерно, “живее” не повече от 22 месеца. Смята се, че по света циркулират около 540 милиарда долара.
Банкнотите, преминаващи от ръка в ръка са сред най-опасните преносители на заразни болести, предизвикващи и най-тежки страдания. Няма и добър начин за унищожаването на износени или излезли от употреба пари. Монетите на ГДР след обединението на Германия е трябвало да бъдат погребвани в изоставени мини. Книжните пари е опасно да се изгарят – те носят особени опасности за атмосферата. Невъзможно е и да се заравят в земята, защото имат съставки, които не позволяват абсорбирането им с десетилетия.
Числото на хората, които плащат кеш или с чекове в САЩ намалява главоломно. Ако през 1994 г. 80% от американците купуват с традиционните пари, през 2003 процентът е 66, а днес сигурно е доста под 50.
През миналата година около 3 трилиона долара ежедневно са били прехвърляни през различните граници, но само около 1.5% от тях са били физически банкноти.
Банките оперират много по-бързо и просто при електронните плащания. Самите притежатели на банкови сметки, по които се оперира чрез пластмасовите кредитни банкови карти, са улеснени многократно. Но живеят в постоянен страх от престъпния свят, който сякаш откри нов Клондайк за забогатяване чрез измами. Картата, или данните в нея, могат да бъдат откраднати, загубени или компютърът нещо да сгреши. Електронните плащания улесняват прането на пари. Високо ерудирани бандити могат да създадат огромни несъществуващи банкови сметки. В тях да се “влагат” несъществуващи суми и да се “плащат” с тях реални стоки и услуги. Някои вече се опасяват от потенциалната опасност за срив на банкови системи след мощна кибер атака.
Създаването на електронните пари сигурно ще стане причина и за политически конфликти. Въвеждането на много по-познатото като технология евро беше и е свързано с десетгодишна подготовка и чести спорове и кризи. Идеята е свързана неминуемо със създаването на световна валута с единен център. Ще бъде необходим и нов Интернет, защото сега съществуващият е просто анархия и не се управлява от никого. Престъпниците в него се чувстват като в държава без полиция и съдебна система.
… И пристигаме при кого? При Биткойна. Все още огромната маса човеци с по две ръце/крака и по една глава гледаме и слушаме на това нещо като на художествена измислица на хитри хора… Но твърде възможно е и да се народят нови Рокфелери, Гетсби, Бъфети, Зукърбъргови и пр. благодарение именно на “…Системните транзакции, които се случват директно между „дигиталните портфейли” на потребителите и се верифицират в блокчейн”.
И от тук нататък спазматичният опит да се обяснят новите разплащателни знаци на човечеството  предоставям на горката “Уикипедия”…
“Блокчейн технологията е децентрализиран публичен регистър за всички биткойн-транзакции, които някога са били извършени. Определен брой транзакции формират единица за база данни, наречена „блок”. Всеки блок съдържа информация за предходния блок, както и всяка транзакция – информация за предшестващата транзакция. По този начин веригата (блокчейна) позволява пълна прозрачност на плащанията. Блокчейнът от биткойни представи революционна инфраструктура за съхранение на финансови данни, които са достъпни за всеки, напълно прозрачни и разработени с използването на отворен код, който не принадлежи на никоя организация или личност. Блокчейн-технологията и нейната поддръжка се извършват от милиони компютри, които верифицират транзакциите и ги добавят в „блокове”.
Първата концепция за разпределена криптовалута е описана частично още през 1998 г. в пощенски списък на киберпънк общността. Обнародваните предложения са от Веи Даи (Wei Dai) за b-money и Ник Сабо (Nick Szabo) за bit gold.
През 2008 г. Сатоши Накамото намира решения на някои сложни задачи, нерешени до този момент и споменава за първи път термина “биткойн” в статия, демонстрираща задълбочени познания в няколко научни дисциплини (математика, криптография, компютърни мрежи и информационни технологии).
През 2009 г. се ражда Биткойн мрежата с пускането на първия клиент на биткойн с отворен код и издаването на първите биткойни. Първоначално биткойн цените се определят от хората в биткойн форумите. Най-сериозната сделка по това време е за пица на стойност 10 000 биткойна.
Биткойн (с главно Б) е споделена в Интернет счетоводна система за поддръжка на индивидуални сметки. Тя работи на принципа на P2P мрежа със софтуер с отворен код, която е напълно децентрализирана, няма централен администратор, нито пък е контролирана от някоя институция, като например централна банка. Това дава основание на Министерство на финансите на САЩ да я нарече децентрализирана валута.
Платежните единици биткойн се създават като възнаграждение за извършена изчислителна работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верига и създават нови с помощта на изчислителната мощ на компютрите си. За да е легитимен, всеки блок трябва да съдържа доказателство за извършената работа, което подлежи на проверка от другите участници, когато на свой ред получат нов блок за изчисление. Процесът на придобиване чрез изчисления се нарича „добиване“ или „копаене“.  Добиването е замислено така, че да са необходими значителни изчислителни ресурси, а наличното количество блокове да остава оскъдно. Наименованието е заимствано от други видове добив на оскъдни ресурси (например на злато), които изискват значително време и производствени ресурси.
Всеки може да прави виртуални монети, използвайки изчислителните мощности на компютъра си за решаването на математически задачи с увеличаваща се сложност. При всеки успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа се получават по 25 биткойна. Участниците в изчисленията обаче, обикновено са повече от един и биткойните се делят помежду им, в зависимост от тяхното участие. При създаването на биткойн системата, изчисленията са били сравнително прости, което е генерирало бързо дигиталните монети и не е налагало използването на супер мощни процесори. С течение на времето този ресурс става все по-труден за добиване. За да могат да се генерират биткойни, днес е необходимо много компютърно време, мощни процесори и висок клас видео карти”.
Приятно копане!

Климент Величков
в. “България СЕГА”,
Чикаго