ЗЛАТНИТЕ ЗЛАТАНОВИ ОТ СПОРТА

Този път в рубриката “Старт” на “България СЕГА” – Чикаго, посветена на българския спорт и популярния едноименен вестник – съвременник на неговите забележителни успехи, поместваме интервюто на Цветана Божурина – европейска шампионка и олимпийска медалистка по волейбол с Националния отбор на България, направено с един от най-големите волейболисти на планетата, вписан в Галерията на спортната слава в света – Димитър Златанов.

***

… Краят на декември е. Наближава Коледа – la festa di tutte le feste, или празникът на всички празници. Казвам festa, защото съм на Миланската аерогара Malpensa и всичко около нас е празнично. В Италия има поговорка: “На Коледа вкъщи, а на Великден, където искаш”, и народът пътува!

Пътуват за България и семейство Мария и Димитър Златанови. Аерогарата е огромна и пращи от народ. Пътници отрупани с багажи… Но този път, повече са лъскавите пакети. Не се шегува и семейство Златанови. Багажът им е бая – подаръци ще има за всички от сърце… има и от Ицко, синът, който също не е забравил никого. Има много време до полета и затова сме в един бар – на кампари. Първото нещо, което казвам на Митята е, че не искам да правя рутинното интервю: “Къде, кога, как и защо…” и той, естествено, е съгласен.

Още като се видяхме, забелязах в очите му едно дяволито пламъче, което сега блесна още повече… Трябва добре да познаваш Митята, за да знаеш колко е заразителна добротата, която той излъчва. Много са тези, които са се докоснали до нея, та и аз съм една от тях, или казано по-просто – и аз съм една от многото, които му дължат много, да не кажа всичко. Но за това по-нататък…

Ликът на Златанов краси Волейболната зала на славатаСега се връщаме на “пламъчето”, което издава щастието на Димитър, та и на Мария. Това щастие си има име – Мия… и е на година и половина. Една от първите й думи е “дяди” – и Митята е на седмото небе. Научавам всичко за Мия, но пламъчето си е все там. Този път то блести за идващия нов член на фамилията – може би Митя, или “Митя джуниър”… Още не се знае как точно ще е малкото име, но фамилията е “Златанов”, и с такъв дядо, баща, а и баба и майка, бъдещето на… Европейския волейбол е гарантирано.

Стана дума за “Галерията на славата”. Там няма случайни имена. Всичките са шампиони, треньори, деятели, оставили яка следа след себе си. Димитър Златанов е първият българин…Церемонията е била в холивудски стил, не е липсвал нито червеният килим, нито наздравиците и официалните тоалети. Заедно с него в Hool de Famе, влезе и първият италианец – Андреа Гардини и, естествено тук в Италия, разбуни духовете –  тържествата в този забележителен Дворец на волейболната игра в Холиоке, щата Масачузетс, САЩ, е едно голямо признание за най-одарените личности и за волейбола като спортен феномен на нашето общество.

В биографията на Златанов не липсват признания от висок ранг: на 21 години и половина той е признат за “Най-добър нападател в света”. Друго голямо признание от световна величина получава, когато през 1982 г. е поканен да играе в Осака. Той е първият чужденец в страната, която през седемдесетте години на миналия век е “Номер 1 във волейбола”. В Осака още го помнят и не случайно първото поздравление, което получава, още не прибрал се от Холиоке, идва от там. Праща му го Мацударая сан, президентът на японската федерация по волейбол…

Стигнахме и до моето лично признание. Ще Ви върна пак в онези далечни и прекрасни за нас 80-те години от миналия век. Димитър Златанов, искан от всички италиански клубове, най-накрая е в Торино. Треньорът е млад, отборът също, а и с тях винаги е и един млад журналист – любопитен да опознае от близо спортиста, човека, звездата Димитър Златанов. Този журналист, с име Алесандро Филипини, остава очарован от това което открива. Толкова очарован, че на следващата година, когато е изпратен в Сибир да отразява за “Gazzetta dello sport” мача между митичната “Уралочка” и “Olimpia Teodora” (вече станал моя нов отбор в Италия), решава да види дали има и други българи, приличащи на Златанов. Не знам какво видя, но вече 20 и кусур (а може би станаха вече 30 и кусур…) години, аз съм signora Filippini, а той през всичките тези години не пропуска случай да разказва какво е бил “Златният Злати” за своя клуб, за треньора, за състезателите, за тифозите!

Големите от Големия спорт, наречен "Волейбол"!…Часът на полета наближава и ние се отправяме към салона за излитане, леко притеснени от обема и броя на подаръците. Който е летял от “Малпенса”, знае колко са дълги опашките и колко строги и намръщени са служителите му. Аз наблюдавам от далече и виждам как в момента, когато момичето отваря паспортите…  става на крака и блокира всичко наоколо. Обръща се към колежките си от съседните гишета и пита: “Вие знаете ли чии родители са тези господа? На Ицко Златанов – моят Любимец от отбора на Милано”! И всички наоколо се усмихват… И яростно започват да махат с ръце в подкрепа на особено горещия си поздрав! Чак докато Митко си сваля бейзболната шапка и отговаря на поздравите! После  огромният багаж вече пътува по лентата, без никой да му е обърнал внимание… И това ако не е признание 🙂 ? Да, този път е адресирано и към Христо Златанов, но не е ли то, а и всичко останало, с един общ адрес – към  всичките “Златни Златанови”?
А това, което най-много ми се иска да наследят внуците на тази прекрасна фамилия е доброто, благородното сърце и щастливото пламъче във вечно усмихнатите очи на “Злати-сан”.

Колко каратово е златото на Димитър Злтанов?

Тъкмо сега дойде и времето да измерим безпристрастно, без лични емоции и благодарности, огромното влияние и принос към волейбола на България и света, които дължим на спортиста и човека Димитър Златанов…
Роден е почти преди 70 години – през 1948 година. На 9 ноември.  В Ихтиман… където първо се лута из детските отбори по баскетбол. После нещо му проблясва в главата и става състезател в отбора на юноши – старша възраст на същия този чудесен Ихтиман, но по… волейбол!

По негово време има и окръжни първенства и на едно от тях нечие благословено треньорско око го зърва, та от 1968 година до 1978-ма, 10 години, тренира и играе в една от най-проиозводителните ковачници на шампиони от всички марки и класи – ЦСКА. За 11 години ЦСКА го прави, а и той прави ЦСКА, 10 пъти републикански шампион.

Христо Златанов - едно познато и обичано българско лице...През 1969-та той и ЦСКА се престарават – стават първи и единствени досега клубни европейски шампиони за мъже – без да искат разрешение за това от Европейския съюз… който по това време е дълбока още и неродена резерва като водеща институция.

Злати е три пъти Олимпиец с националния ни отбор – в Мюнхен през 1972 г., в Монреал през 1976 и Москва – 1980 г. В Мюнхен играе малкия олимпийски финал, но отборът ни остава на 4-то място. Но на Световното първенство в София през 1970 г. след драматичен финал с отбора на тогавашната Германска демократична република нашият отбор придобива сребърните медали от Световния форум. Недостижим още рекорд, а Златанов и Димитър Каров са включени в елитната тройка на почетната селекция – най-добрите в света по онова време волейболисти.
Две години след 1980-та играе в отбора на Торино с треньор Силвано Пранди, като в 1981 г. дава с играта си решителния принос за спечелването на Европейската клубна купа по волейбол. 

Но следва и още едно събитие с белег “Откритие” – след европейския фурор е вече и първият българин поканен за състезателен дебют в “Страната на изгряващото слънце”!
После идва ред и на треньорската му кариера. Започва със своята дан към родното гнездо на кариерата си – ЦСКА, после води последователно италианските “Салерно”, “Милано”, Кунео”, “Рома”. Създава редица състезатели от европейски и световен мащаб в Италия, сред които е и неговият син Христо Златанов

На 11 октомври 2007 година е провъзгласен за символ на спортната чест и достояния във волейбола, чийто Дом е Залата на славата в Холиоук – Масачузетс. Той е един от най-комплексните играчи във волейбола, но и най-добрият нападател в света, посочван е често и като член на “великолепната шесторка” на най-големите турнири по света. Обявен е от Световната волейболна федерация за един от най-добите 25 волейболисти на 20 век.
Лауреат е и на най-високата  държавна награда – “Орден Стара планина”- Първа степен.

Бомбардирът Ицко

…Христо Златанов е роден през 1976 година и още от малък тръгва с родителите си по света – Осака, Япония и по-късно – Италия. В Италия си харесва едновременно и училищната класна стая, и спортната зала. Ицко (така се обръщат към Христо и до днес) започва да тренира с юношите на митичния и тогавашен шампион на Италия “Филипс” ( сега “Армани”). Веднага виждат таланта му и искат на всяка цена да го задържат в Милано, но Ицко заминава за Кунео, където баща му – Димитър Златанов практикува треньорската си кариера… Наследствената негова българска душевност и паралелните с нея японски порядки – да се почитат и следват думите и делата на отци и деди, го правят добрия ученик на брилянтния учител и момчето започва да расте и пораства като едно специално явление и чудо в европейския волейбол. Той става рекордьор на клубния шампионат.

По едно време Ицко Златанов, като капитан на “Пиаченца” има набрани в кариерата си 9668 точки, в 702 мача на 24 сезона, което го представя като най-добрия реализатор в историята на вече утвърдения почти за всички италианци стил на  волей-шоу! Изключително мощен, но и елегантен с гъвкавостта си нападател. Посочван е 75 пъти като най-полезен за отбора си състезател в турнири от местен и световен мащаб. Бил е шампион на Италия, носител на Националната купа и Суперкупата, на Европейските купи CEV, Топ Тиймс Къп, Чалъндж къп… С Христо Златанов в състава си италианският отбор спечели и Световната лига през 1999 г.

През миналата 2017 г. Христо Златанов напусна окончателно, поне засега, волейбола, оставяйки след себе си не по-малка диря от баща си, само че в италианския спорт. Лично според мен, треньорите на италианския национален отбор не успяха да използват максимално невероятните му качества.

Друг е въпросът защо това, всичкото, не се прави в България. Прилича на питането защо не си правим самолети ние, а ги купуваме от други. Трудно е да се дефинира. Или просто… защото нещата са различни и се получава друго…

Сега Мия е на 11 години и не играе волейбол, а танцува и плува. Мануел е на 9 и половина и тренира ръгби. Но бъдещето е пред тях…

Цветана БОЖУРИНА
за в. “България СЕГА”, Чикаго