Малко известен факт: Оскар Уайлд е написал стихотворение за България

Роденият през 1854 година в Дъблин Оскар Уайлд и до днес остава една от най-ярките личности в литературата, поезията и драматургията.
Малцина са онези, които не са имали възможността да се докоснат до пропитите му с брилянтност произведения, а хората прочели дори едно от тях, неизменно го помнят за цял живот. Творбите на Уайлд, писани преди повече от столетие, остават така актуални и сега – в нашия модерен и високотехнологичен свят, а афоризмите и проникновенията му, в които всеки от може да открие нещо за себе си, завинаги ще останат точна характеристика на човешката душа, защото макар и епохите да се менят, в сърцевината си природата на човек не се видоизменя и продължава да носи определени качества неподвластни на силата на времето. Именно затова Уайлд продължава да бъде един от най-цитираните автори, чийто мисли могат да се срещнат навсякъде.
Повечето хора асоциират името му с романа „Портретът на Дориан Грей“, който претърпя няколко неуспешни екранизации, далеч не успели да уловят великолепието на авторовия ум, строящ от страниците на книгата. Българският читател познава и сборника „Щастливият принц и други истории“, но творчеството му наброява множество други произведения, за жалост не получили заслужената им популярност.
В родината ни е малко известен фактът, че той пише сонет за България, след като прочита смъртта надвиснала над страната ни по време на потушаването на Априлското въстание. Този сонет насочва вниманието на Запада към страшните събития по нашите земи.
Публикуваме стихотворението в превод от Expert.bg и оригинал:

Сонет за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.

On The Massacre Of The Christians In Bulgaria
CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulcher?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men’s groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“