КЕНТЪКИ ДЕРБИ…

Скъпи читатели на вестникa и сайта “България СЕГА” в Чикаго и по света,
Може да сте, а може и да не сте, чели още бисера на съвременната световна проза, за който еврейският писател Давид Гросман прибра в Йерусалим Световната купа… пардон – Международната литературна награда “Мак Букер” за 2017-та година.
Според литературните корифеи на планетата Гросман, със своя роман “Един кон влязъл в бар” предизвиквал такива сакрални размисли у съвременното човечество, каквито смъртоносно му трябват, за да се спаси от гибелта, която чука на прага…
Сега аз противопоставям с тази вестникарска статийка редактираната надежда за спасение, прозираща от луксозната книга, която била преведена вече на 23 езика и издадена навсякъде по няколко пъти. Според мен не бива да предизвиквате в ума тежките колкото три танка мисли, а обратно – да избиете всички мисли от главата си и да се съсредоточите в посочвания мой кон, който никога не влиза в бар…
Купете го и тренирайте достатъчно, а после се явете с него на своето първо състезание на “Кентъки дерби”. Тези първи за САЩ конни надбягвания се организират от 1875 година на хиподрума Чърчил Даунс в Луисвил, щат Кентъки.
То е най-старото спортно състезание в САЩ. От едно надбягване на двадесетина породисти коня, днес то се е превърнало в забавление, около което се въртят стотици милиони долари. Още при първия старт тригодишният жребец Аристид финишира при овациите на повече от 10 000 зрители след 2 минути и 37 секунди, за което време преминал 2 километра и 410 метра… Сега пистата е малко по-дълга.
Говори се, че залаганията на конни състезания днес са силно развит хазарт, при който онлайн версиите са станали направо напаст. „Конският хазартен бизнес” се е раздул до 13 милиарда долара годишно. От 100 до 150 милиона от тях се залагат за един ден – именно в първата събота на Кентъки Дерби. По трибуните на хиподрума са се появявали и фигури като президента Никсън и дори Британската кралица Елизабет Втора. Идват и много хора от артистичния свят, жените носят специални широкополи шапки и им се струва, че това ги сближава повече с конете и специфичната атмосфера на знаменитото Дерби. За същото допринася и емблематичния коктейл Mint Julep – бърбън, много захар, лед и джоджен. За ден само с това питие хората, загледани в конете, изгълтвали и половин тон джоджен и 27 тона натурален лед…
________________________________________

Но кой е точно подходящият кон, който не е влизал никога в Бар?
Става дума за кон на име “Секретариат”. Но не за секретариата на Белия дом или този на в. „България СЕГА”, а за един от най-именитите коне в историята на спорта. Породата му била „английски чистокръвен”. Баща му е Смелият Владетел, майката – Кралско Величие /знаете, че родословието на състезателните коне е много по-точно фиксирано, отколкото моето и твоето, драги читателю/. В най-добрата си спортна форма бил висок 168 см и тежък 533 кг., когато поставил рекорда на прочутото Кентъки Дарби, ненадминат и досега. Негова стопанка била прочутата Пени Чанъри, негов треньор – Лусиен Лоран, партньор в тандема /ездач/ – най-често Рон Търкот, а конегледач, човекът който има изключителна роля в живота на един кон – Еди Суит. Както усещаме – екипът е по-многоброен отколкото за отглеждането на един Марадона, да не говорим за прост редактор във вестник…
Като дете Секретариат бил интелигентно жребче с „три бели чорапа” /и липсващ четвърти/ на краката си, та по това оцветяване добре се познавал винаги отдалече. Когато навършил 2 години – пуснали го на първо състезание, класирал се четвърти. Но веднага след това станал страшилището на пистите. През 1973 г. вече печели Кентъки Дерби. В състезателната си кариера има 16 победи от 21 старта, 20 парични финиширания с обща печалба над милиард и триста хиляди.
Както броят при филмовите знаменитости, кой е по-велик от великите по броя на появите върху корицата на най-лъскавите списания, – така и Секретариат се оказва начело на световната мълва сред конските класации, след като се появява на първите страници в трите най-престижни национални издания – „Тайм Магазин”, „Нюзуик” и „Спортс Илюстрейтид”. Освен на Кентъки Дарби прахта под копитата му гълтали и конкуренти по всичките известни писти за конни надбягвания: Sanford Stakes, Hopeful Stakes, Belmont Futurity, Laurel Futurity, Garden State Futurity… Ненадминати и незабравими остават постиженията на Секретарят на пистите на Kentucky Derby – рекорд за състезанието от 1:59.2, Preakness Stakes, Belmont Stakes, рекорд за пистата от 2:24, Bay Shore Stakes, Gotham Stakes, Arlington Invitational, Marlboro Cup, световен рекорд, Man o’ War Stakes, Canadian International Stakes. Той е вероятно най-известният кон при надпрепусканията. Единствен носител на приза „Тройната корона” от 1973 г. досега. Правата върху него след спортната му кариера са получени за над 6 милиона долара, рекорд за даденото време.
Секретариат става и един от най-търсените бащи на състезателни коне след края на спортната си кариера. Сега внимавайте: не се е чуло никой човек да е постигнал нещо подобно: потомството му надминава 600 жребчета, които стават прочути спортисти, а след време прочуто става и тяхното потомство. Canadian Bound е сред тези млади четирикраки атлети, които чупят рекорди и по цената си – на 12 месеца от раждането си струвал 1.5 милиона долара.
През 1999 г. в САЩ издават пощенска марка с образа на Секретариат. В края на столетието ЕSPN прави своеобразно класиране на „най-великите спортисти на 20 век”, където, сред човеците, е класиран и Секретариат – на 35-то място… През 2010 година по екраните се появи филмът на Дисни „Секретариат”, сценарии Майк Рич и режисьор Рандъл Уолс, Джон Малкович играе Лусиен Лорен /помните го – треньорът на Секретариат/, а Даян Лейн – Пени Чанъри, стопанката на родната ферма на Секретариат.
Разбира се, постиженията на този великолепен атлет са били анализирани внимателно от специалистите. След кончината му през 1989 г. и поставянето на паметник в Париж – щат Кентъки, лекарите разкриват, че сърцето на Секретариат е било значително по-голямо отколкото това на другите коне. Едно преимущество, обясняващо до голяма степен и неговите фантастични победи. Той получил това по наследство от Експлис, един известен в историята кон, представете си, още в 1789 г. чието сърце тежало 6.4 кг, почти два пъти попече от нормалното. Д-р Суарцег, главен патолог в Университета Кентъки, говори за сърцето на Секретариат:
 „Ние просто останахме смаяни. Не беше за вярване. Сърцето беше уникално. То беше просто един огромен двигател!”

Според него сърцето на Секретариат тежало около 10 килограма. Наистина – един огромен двигател!
И чувствате ли вече накъде лети стрелата? Ами, ясно е – ако мъжете престанат да превиват гърбини под далаверите, ако престанат да се пребиват едни други заради интересите на трети, а си купят по един Секретариат да препускат с него по хиподрумите, а жените си гледат децата и нас, когато някой кон ни ритне – ще настъпи вече сигурно така мечтаният мир и разбирателството сред народите…

Климент ВЕЛИЧКОВ,
в. “България СЕГА”, Чикаго